Твърде рано е да се обявява краят на инфлацията на Запад

Добрите новини имат странни ефекти. След само два месеца на окуражаващо развитие при цените в САЩ се говори много за края на инфлацията и уроците, които трябва да се научат.

Финансовите пазари залагат на меко икономическо "приземяване" - по-ниска инфлация без рецесия. Икономистите говорят за „безупречна дезинфлация“. Някои отиват по-далеч, прогнозирайки, че успехът на САЩ в овладяването на инфлацията ще бъде повторен навсякъде. Има дори мърморене, че в края на краищата инфлацията е била преходна и че привидно безболезненият спад на индекса на потребителските цени (CPI) в САЩ би трябвало да наложи фундаментално преосмисляне на икономическата теория. В много части на света беше горещо, но хората са малко превъзбудени, пише икономическият редактор на Financial Times Крис Джайлс.

Необходими са някои факти, за да се очертае дебатът. Ограничаването на ръста на индекса на потребителските цени в САЩ от връх от над 9% до 3,2% през юли на годишна база не може да прикрие огромното превишаване на цените в сравнение с целите. През последните две години тази водеща мярка за инфлацията в САЩ се е повишила с 12% - годишен темп, приблизително три пъти по-висок от 2-та процента, които Федералният резерв желае. В еврозоната и Обединеното кралство увеличенията през последните две години са дори по-високи, съответно 14,6% и 17,6%. Като минимум имахме очаквана инфлация за шест години, която се случи само в рамките на две. Цените се покачват по-бавно, но не падат.

Всички очакваха голяма част от покачването на цените поради смущенията след пандемията и нахлуването на Русия в Украйна да бъде временно. Притесненията винаги бяха, че инфлацията няма да падне сама обратно до 2 процента и може да стане доста устойчива по пътя надолу. Точно това се случва и все още предизвиква безпокойство. Дори след последните добри данни, прогнозите на Федералния резерв за инфлацията до края на тази година, за следващата и по-следващата едва ли ще се подобрят много. Всички основни грешки бяха свързани с подценяването на силата и устойчивостта на инфлацията, а не с надценяването ѝ.

Въпреки резкия спад на общата инфлация, икономиката на САЩ все още изглежда гореща, като пазарът на труда остава затегнат. Както ясно отбелязаха членовете на Комитета за открития паричен пазар на Фед на последното си заседание, „номиналните заплати все още нарастват с темпове над нивата, определени като съвместими с устойчивото постигане на целта на комитета за инфлация от 2%“.

Ако в САЩ се наблюдават някои обнадеждаващи тенденции (без достатъчен напредък), Европа все още не ги е последвала. Европейската централна банка (ЕЦБ) беше принудена да повиши прогнозите си за инфлацията в последните си предвиждания, като ръстовете в индексите на основната инфлация станаха упорити. И макар да е възможно статистиците в Обединеното кралство да конструират мерки, показващи, че базовата инфлация започва да спада, повечето данни все още показват вкоренена спирала цени-заплати след Brexit. Дефинициите за ценова стабилност не включват инфлацията в услугите, която все още е 7,4% (за юли), с годишен ръст на заплатите над 8%. Това не е средата, в която централните банки в Европа могат да обявяват победа над инфлацията.

Централните банки, разбира се, станаха активни борци срещу инфлацията през последните 18 месеца. Увеличението на основната лихва с 5,25 процентни пункта в САЩ, с 5,15 пункта в Обединеното кралство и с 4,25 в еврозоната охлажда пазарите на труда, като свободните работни места намаляват, а безработицата се повишава в някои страни. Голяма част от ефектите предстои да се усетят.

Фактите не предполагат, че има нужда от още много увеличения на лихвените проценти, за да се победи инфлацията. Но тъй като основната инфлация все още е твърде висока от двете страни на Атлантическия океан, почти няма основателни аргументи, че по-голямата част от това затягане на монетарната политика е било неправилно. Не можем да знаем как щяха да се справят големите атлантически икономики, ако централните банкери не бяха направили нищо, но няма съмнение, че излишното търсене щеше да бъде по-силно, инфлацията по-висока и проблемът с постоянното покачване на цените би бил по-лош.

Стъпките, които те предприеха за ограничаване на инфлацията следователно бяха почти със сигурност необходими и все още има малко основания, за да се каже, че мисията е изпълнена. Но един аспект на борбата с инфлацията изненада почти всички - липсата на икономическа болка. Безработицата в САЩ достига рекордно ниски нива и почти не се е повишила в Европа. Пазарът на труда опроверга очакванията в положителен смисъл с покачването на лихвените проценти.

Колкото и изкушаващо да е да се каже, че следователно дезинфлацията винаги може да бъде безболезнена и трябва да пренапишем учебниците по икономика, това изглежда по-скоро случай на специални обстоятелства след пандемия, отколкото епизод, противоречащ на теорията.

По време и след пандемията светът претърпя много шокове от страна на предлагането, които допринесоха за първоначалното покачване на цените. Те се проявиха в световен мащаб чрез задръстени и по-малко ефективни вериги за доставки, чрез брутални повишения на цените на едро на газа в Европа миналата година и чрез спадове в участието на работната сила в САЩ и Обединеното кралство.

Много от тези шокове отшумяха или бяха смекчени, помагайки за по-безболезнено забавяне на инфлацията. Това далеч не е лоша новина за икономиката, защото теориите за цените винаги се определят както от търсенето, така и от предлагането. Предлагането се подобри, търсенето беше овладяно с по-строгата парична политика. Твърде рано е да се разсъждава за бъдещето на макроикономическата теория. Въпросът сега за САЩ и други страни е дали лихвените проценти са горе-долу правилни, или трябва да бъдат малко по-високи.