Китай се удари в азиатската демографска стена

Клишето за демографията на Китай беше, че той ще „остарее, преди да забогатее“. Както много клишета, и това се оказа, че съдържа истина, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

Въпреки цялото говорене в Пекин за уникален „китайски модел“, икономическата история на страната има поразителна прилика с посоките на Япония и Южна Корея. Фазата на подем е движена от бързата индустриализация, ориентирана към износа, и от евтината работна ръка. Забавянето е тясно свързано със застаряването и свиването на населението.

Има множество западни коментари за рисковете от „японизация“ на китайската икономика – по-конкретно дефлация, балон на пазара на имоти и дългова криза. Но социалните паралели с Япония и Южна Корея също трябва да тревожат Китай. И трите страдат от много ниски нива на раждаемост, което води до свиване и застаряване на населението, което допълнително потиска икономиката.

Китайската „политика за едно дете“ - приета през 1980 г. и изоставена през 2016 г. - ускори началото на застаряващото общество. Но Япония и Южна Корея се удариха в демографската стена без официална намеса. Сега Южна Корея има най-ниската раждаемост в света, като жените там раждат средно по само 0,78 деца. Азиатската финансова криза от 1997-1998 г., която хвърли сянка върху перспективите на много млади хора, изглежда е била повратна точка, правейки ги още по-несклонни да имат деца.

Япония, Южна Корея и Китай имат свръхконкурентни образователни системи, фокусирани върху вземането на изпити. Тъй като възможностите намаляват, все повече млади хора се изкушават да се откажат от тази надпревара. В Япония скорошно правителствено проучване установи, че 1,5 млн. души, или повече от 1% от възрастното население, са се оттеглили напълно от обществото и почти не напускат домовете си. Проблемите на тези „хикикомори“ често започват с чувство на неуспех и непоносим социален натиск в млада възраст.

Част от това ще прозвучи обезпокоително познато на властите в Пекин. Докато Китай се бори със забавящата се икономика и младежка безработица от над 20 процента, все по-голям брой млади хора се отказват от надпреварата за все по-малък брой добри работни места и вместо това избират да „пасуват“.

Населението на Япония започна да намалява през 2011 г., а на Южна Корея - през 2020 г. Миналата година беше ред на Китай да регистрира първия си спад на населението от 60 години насам. Притеснително за китайските власти, намаляването на населението започна при по-ниско ниво на средно богатство, отколкото в източноазиатските им съседи.

Китайското правителство сега отчаяно се опитва да повиши раждаемостта. Но опитът на Япония и Южна Корея показва колко трудно ще бъде това. Всъщност демографската ситуация в Китай може да се влоши, тъй като младите хора, които не могат да си намерят работа или да си позволят апартамент, са още по-малко склонни да създадат семейство.

В опит да облекчи натиска върху китайските младежи и да намали разходите за отглеждане на деца, президентът Си Дзинпин наложи рестрикции върху индустрията за частни уроци през 2021 г. Но това всъщност навреди на един от най-големите източници на заетост за младите висшисти.

Наскоро китайското правителство излезе с нов отговор на проблема с нарастващата младежка безработица. То реши да спре публикуването на данните. Тази стъпка подчертава съществена разлика между Китай и основните му източноазиатски съседи. Япония и Южна Корея са установени демокрации, докато забавянето на Китай ще се случи при гигантска еднопартийна държава със сериозни исторически причини да се тревожи от недоволство сред младите.

Студентски демонстрации разтърсиха Китай през 1919 и 1989 г., когато бяха брутално смазани. Студентите бяха в основата на протестите в Хонконг от 2019-2020 г., които също бяха потушени. Именно уличните демонстрации на младите хора убедиха Пекин да се откаже от политиката си за „нулев COVID“ миналата година.

Китайската държава на наблюдението почти със сигурност разполага със средствата да овладее студентските вълнения и протестни движения. Но демокрации като Южна Корея и Япония имат повече предпазни клапани за справяне със социалното недоволство и повече свобода за политически експерименти.

През 2017 г. президентката на Южна Корея Пак Гън-хе беше подложена на импийчмънт и отстранена от длъжност. По-късно тя получи 22-годишна присъда за корупция (но бе помилвана в края на 2021 г. – бел. прев.), През 20-те години след спукването на финансовия си балон през 1989 г. Япония смени 14 премиери.

Параноичната еднопартийна система на Китай няма тази гъвкавост. Насърчаването на култа към личността му от страна на Си – и неговата триумфална реторика за „голямото възраждане на китайския народ“ – ще направят открития публичен дебат за сложните социални и икономически предизвикателства пред страната почти невъзможен.

Собствените инстинкти на Си Дзинпин дават приоритет на националната сигурност и политическия контрол пред икономическия растеж. Усилията му да говори с подрастващото поколение пък звучат все по-несъстоятелни. Настояването му, че обезсърчените младежи трябва да „поемат несгодите“, не помага. Носталгията му по „укрепващата характера“ слава на Културната революция вероятно ще бъде без значение за хората, родени в един напълно различен Китай.

Въпреки проблемите си Япония и Южна Корея остават стабилни и проспериращи страни. Китай обаче може да открие, че неговият преход към застаряващо и по-бавно растящо общество е значително по-труден и турбулентен.