Проблемите в Китай излизат извън икономиката

Лукавите шеги в съветски стил се радват на тихо възраждане в китайските социални мрежи. Тяхното изкуство се състои в това, че са твърде неясни за цензурата, но достатъчно ясни, за да могат циниците да се подсмихват на хумора им, пише глобалният редактор за Китай на Financial Times Джеймс Киндж.

Някои са толкова езотерични, че сатирата им се потвърждава единствено от решението на цензурата да ги изтрие – отразявайки играта между котка и мишка, която отличаваше дисидентския хумор в бившия Съветски съюз. Една шега наскоро, забелязвана от China Digital Times, базиран в САЩ сайт, който отразява китайските въпроси, принадлежи към този жанр.

Тя гласеше: „Докато бях на почивка, набих пръста на крака си в нещо. При по-внимателно разглеждане видях, че е бронзова лампа. Беше замърсена, затова я взех и я изтърках - и оттам изскочи джин, който каза, че може да ми изпълни всяко желание. „Наистина ли?“ казах. „Добре тогава, можеш ли да накараш „знаеш кого" да направи „знаеш какво"?“. Още неизрекъл, джинът се втурна, запуши ми устата и попита: „Позволено ли ни е изобщо да казваме това?”

Акаунтът на автора изглежда е бил блокиран след изтриването на шегата. „Разбира се, като забраниха шегата и нейния автор, цензорите просто доказаха тезата ѝ“, коментира China Digital Times. „Това не е първият път, когато шегите в съветски стил стават реалност в Китай.“

Черният хумор е само един от множеството неблагоприятни знаци, които завладяват Китай в наши дни. Забавянето на икономическия растеж оказва осезаемо въздействие върху живота на хората, като трудовите протести се разпространяват, младежката безработица нараства спираловидно, а семействата се чувстват по-бедни след спада на стойността на домовете им от средата на 2021 г.

Скорошната новина, че Китай официално е изпаднал в дефлация, като потребителските цени са се понижили с 0,3 процента на годишна база през юли, добавя особено нежелана съставка в комбинацията. Има страх от дефлация, тъй като намаляващите цени убеждават хората да отложат покупките, отслабвайки потребителската енергия, на която Пекин разчиташе, за да стимулира икономическото възстановяване от пандемията.

Актуалността на проблема излиза далеч отвъд самата страна. Китай не само се прогнозира да допринесе с 35% за глобалния растеж тази година - много повече от всяка друга икономика - той също действа като локомотив за целия Азиатско-Тихоокеански регион, който се очаква да формира 67% от ръста на световния БВП, посочва МВФ.

Китайските власти започнаха да говорят за икономически стимули, като срещата на Политбюро през юли призова за „засилване на антицикличните мерки“, насочени отчасти към стимулиране на потребителските разходи. Но този фокус пропуска решаваща реалност.

Както загатва възраждането на вицовете в съветски стил, проблемът в Китай е само отчасти икономически. Дълбокият контекст зад няколко от пречките пред растежа е странен хибрид от психологически и политически фактори – нещо като психо-политически смесица.

Притесненията на Уан Нин (не е истинското му име), който работи за технологична консултантска компания в Пекин, помагат да се покаже начина, по който безпокойството относно политическата посока на Китай потиска желанието на хората да харчат.

Въпреки че получава доста над средна заплата от 35 хил. юана (4840 долара) на месец, Уан е започнал да си налага ограничения за разходите, подредени по конкретни категории. Храненето навън, например, е ограничено до 1000 юана (138 долара) на седмица, а разходите за дрехи и други артикули също са предмет на фискална дисциплина.

Причината за неговите строги икономии е комбинация от геополитика и несигурност на пазара на труда. Подобно на много жители на големите градове в наши дни, дългогодишната му вяра в по-доброто утре е подкопана от това, което той вижда като обсебеност на Пекин спрямо националната сигурност за сметка на генерирането на растеж на БВП.

„Спестявам колкото мога, за да се подготвя за непредсказуеми събития, като нахлуване в Тайван или срив на пазара на недвижими имоти“, казва Уан. Спекулациите относно това дали и кога Китай ще опита да атакува Тайван - който той смята за своя собствена територия - се превърнаха в част от разговорите насаме в големите градове, като 2027 г. често се цитира като вероятна дата.

Другият аспект на притесненията на Уан е свързан с работата му. Много от неговите приятели, които работят в сектора на имотите, непубличните фондове и инвестиционните банки, или са загубили работата си, или е трябвало да приемат съкращения на заплатите поради комбинация от икономически тенденции и регулаторни ограничения в тези сектори.

Има достатъчно причини за мисленето на Уан. Под ръководството на китайския лидер Си Дзинпин концепцията за „всеобхватна национална сигурност“ започна да доминира почти във всеки аспект от живота. Икономиката, културата, обществото, технологиите, екологията и други са официално класифицирани като въпроси на националната сигурност, считани за насъщни за оцеляването на партията държава.

„Разбира се, Си знае колко е важна икономиката, но не знае как да я спаси“, изтъква Дзюнхуа Джан от European Institute for Asian Studies. „В действителност той далеч не е модерен лидер“.

Джан препоръчва връщане към реформите на свободния пазар на Дън Сяопин, архитекта на икономическото отваряне на Китай от края на 70-те години. Но по-спешно е Пекин да се намеси със стимули, за да прекъсне дефлационната спирала, казват анализатори. Без такива психо-политическите проблеми на Китай може да се задълбочат.