Китай може да не е толкова мощен, колкото Западът вероятно си мисли

Президентът на Китай Си Дзинпин иска да представи страната му като мощен търговски партньор или опасен противник на почти всяка държава, която иска да бъде успешна през XXI век.

„Възходът на Изтока и упадъкът на Запада“ е мотото му. Тъй като растежът на Китай рязко се засили и западните политици се тревожеха как да отговорят, това мото се превърна в национална крилата фраза, пише Politico.

Сред китайския народ, както и политическите канцеларии в Европа, се разказва различна история: походът на Пекин към глобално икономическо господство може в крайна сметка да не е непобедим.

Растежът на Китай се забави драстично, след като страната закъсня с премахването на пандемичните ограничения. Пазарът на имоти е в криза и младежката безработица се повишава до опасни нива – според някои оценки безработицата сред младежите до 25 години достига 50 процента.

Частните предприемачи все повече живеят в страх какво ще направи държавата с бизнеса им, а потребителите спряха да харчат както в добрите времена преди пандемията.

В Шанхай, Лондон и Ню Йорк както китайските, така и чуждестранните фирми се чудят дали няма да се реализира друг сценарий – слабият растеж да се задържи.

„Рисковете от голяма икономическа криза в Китай или може би по-вероятно от предстояща стагнация на растежа се увеличават“, коментира пред медията Якоб Киркегард, старши сътрудник в Института за международна икономика „Питърсън“.

Това, което се случва с икономиката на Китай, е от огромно значение за света.

Според последните статистически данни китайската икономика е нараснала със слаби темпове през второто тримесечие на тази година, като БВП се е разширил само с 0,8% през април-юни спрямо предходното тримесечие на сезонно коригирана база. Годишният икономически растеж достига 6,3% през второто тримесечие при очаквано увеличение от 7,3%.

Тези числа обаче са доста по-силни, отколкото могат да се похвалят повечето западни икономики.

Несигурните перспективи пред икономиката засилва съмненията относно това как Пекин ще подходи към Запада. Засега не може да се каже дали Си Дзинпин ще поддържа по-приятелски отношения, или по-тежките икономически времена ще насърчат хардлайнерите на Комунистическата партия да търсят възпламенителни точки със САЩ или Европа.

Дори лидерите на китайската Комунистическа партия не крият проблемите. На заседанието преди лятото Политбюро, което дава тон на икономическата работа за остатъка от годината, партийните служители обобщиха, че икономиката „е изправена пред нови трудности и предизвикателства, главно поради недостатъчното вътрешно търсене, трудностите в работата на някои предприятия, много рискове и скрити опасности в ключови области и мрачна и сложна външна среда“, както писа държавната информационна агенция Синхуа.

И в Европа, и в САЩ правителствата радикално преоценяват собствените си икономически уязвимости. Инвазията на Русия в Украйна шокира правителствата на ЕС и ги накара да преразгледат зависимостта си от веригите на доставки, контролирани от потенциално недружелюбни режими.

Европа до голяма степен диверсифицира вноса на руски изкопаеми горива, но остава зависима от Китай за критични суровини, особено суровини, прилагани в производството на компоненти за батерии. Батериите са жизненоважни за прехода към зелена енергия на ЕС.

Западните лидери – от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен до президента на САЩ Джо Байдън, вече постоянно говорят за икономическо „намаляване на риска“ от Китай. Опасността от твърде тясно обвързване с китайската икономика засегна сериозно и канцлера на Германия Олаф Шолц, който традиционно се счита за основния „гълъб“ на Европа що се отнася до политиката спрямо Китай.

Зад затворените врати на октомврийската среща на върха на Европейския съвет миналата година Шолц сподели опасенията си относно перспективите пред Китай. Малко преди първото му посещение като германски лидер в Пекин той коментира пред колегите си от ЕС, че може да бъде предизвикана „мащабна финансова криза“, ако Пекин не успее да се справи с имотната криза, според двама дипломати, които са говорили пред медиите при условие за анонимност.

Премиерът на Италия Джорджа Мелони се готви да се оттегли от сделката, според която Рим се присъединява към глобалния инфраструктурен план на Си – инициативата „Един пояс, един път“.

Правителството на президента на Франция Еманюел Макрон през последните седмици зае по-критична позиция към Пекин, особено що се отнася до позицията на Китай относно Украйна.

Правителството в Пекин поне засега е съсредоточено върху ангажирането със Запада по по-малко мразовит начин, дори когато става въпрос за неговия върл съперник Вашингтон. Няколко американски служители – от държавния секретар Антъни Блинкен до министъра на финансите Джанет Йелън – посетиха Китай през последните месеци, а министърът на търговията Джина Раймондо се очаква да направи посещение скоро. Предстои и среща на върха ЕС-Китай, според анонимен дипломат. Плановете за срещата в момента се детайлизират.

Пекин също има желание да успокои частния бизнес в Китай, но усилията му изглежда не се увенчават с особен успех.

„Това, което видяхме, всъщност беше намаляване на общото ниво на доверие сред 570 компании от ЕС, опериращи в Китай, които участваха в скорошно проучване“, според Йенс Ескелунд, президент на Търговската камара на ЕС в Китай. По думите му това е свързано с „повишеното ниво на несигурност къде се намира Китай, по-специално относно китайската икономика“. Търговската камара на ЕС в Китай представлява 1700 предимно европейски компании и субекти в Китай.

Си последователно демонстрира предпочитание към държавния сектор. Най-радикалните му ходове срещу частния сектор бяха насочени към технологичните гиганти, въпреки че те се считат за най-добрата надежда за Китай да се конкурира със Запада.

Под наблюдението на Си китайската бюрокрация подгони милиардера и основател на мултинационалната платформа за електронна търговия Alibaba Джак Ма, ограничи развитието на платформите за онлайн игри и частни уроци и строго регулира данните дори за чуждестранни компании.

Някои западни компании вече се пренасочиха. Според Ескелунд 11 процента от фирмите, анкетирани миналата година, са казали, че обмислят напускане на Китай. В същата анкета тази година същият дял фирми казват, че вече са взели решение да напуснат страната.

„Когато работите в икономика, която расте с 10 процента годишно, това е добре за всички“, казва Ескелунд. „Ако растежът на тази икономика се забави до 5 процента - 5,5 процента, тогава ще има сектори на икономиката, които няма да растат по същия начин, както преди“, допълва той.

Си натрупа огромна лична власт на върха на политическата система на Китай. Дали Сикономиката ще проработи – това в крайна сметка зависи до голяма степен лично от него.