Зад понижаването на кредитния рейтинг на САЩ стои политическа логика

Понякога боговете на финансите създават хореография, която може да накара бъдещите историци да се смеят. Тази седмица в Америка предостави един такъв момент, пише колумнистката за САЩ на Financial Times Джилиън Тет.

Във вторник специалният прокурор Джак Смит отправи унищожително ново обвинение към бившия президент на САЩ Доналд Тръмп за предполагаемо предприемане на „безпрецедентна атака срещу седалището на американската демокрация“.

И в същия ден кредитната агенция Fitch лиши Америка от нейния топ рейтинг AAA (сваляйки го с една степен до АА+), повтаряйки подобен ход от 2011 г. на Standard & Poor’s. Това означава, че две от трите големи агенции вече нямат съвършено мнение за американските държавни облигации - няма значение, че те уж определят "безрисковия" лихвен процент в глобалните финанси.

На пръв поглед тези две съобщения може да не изглеждат свързани - и със сигурност не са били координирани. Но съвпадението е символично. Защото това, което те колективно сигнализират, е, че политическата икономика на Америка навлиза в неизвестна територия, с тревожно широк диапазон от потенциални резултати. Инвеститорите трябва да обърнат внимание, независимо от възгледите си относно основанията зад хода на Смит - или този на Fitch.

За да разберете защо, си струва да разгледате подробностите от съобщението на Fitch. През последните десетилетия рейтинговите агенции са оценявали кредитоспособността на Америка основно чрез анализиране на нейния икономически и финансов фундамент. Но както всеки студент по финанси знае, една разлика между развиващите се пазари и развитите страни е, че първите традиционно се считат за по-податливи на политически риск, а вторите – много по-малко.

В съобщението от вторник анализаторите на Fitch надлежно цитираха някои статистически данни. „Очакваме дефицитът на консолидирания държавен бюджет да нарасне до 6,3 процента от БВП през 2023 г. от 3,7 процента през 2022 г., отразявайки циклично по-слабите федерални приходи, новите инициативи за разходи и по-високото лихвено бреме“, отбелязаха те, прогнозирайки „по-нататъшно разширяване на дефицита до 6,9 на сто от БВП през 2025 г.”.

Междувременно „съотношението разходи за лихви към държавни приходи се очаква да достигне 10 процента до 2025 г. (в сравнение със средно 1 на сто за страните с рейтинг AAA и 2,8 процента за тези с AA)“, а „коефициентът дълг към БВП се прогнозира да достигне 118,4 процента до 2025, два и половина пъти по-висок от средния за страните с рейтинг AAA от 39,3 процента от БВП.“ На прост език: Данните за дълга на Америка са много по-лоши от всяка друга страна с най-висок рейтинг и има вероятност да се влошат.

Разбира се, както гневно отговориха много икономисти, Америка не е точно „нормална“ страна. Тъй като тя се радва на (печално) известната „изключителна привилегия“ да печата долари, винаги може да изплати дълговете си - ако реши.

Нещо повече, самата Fitch отбеляза, че някои от тези статистики за дълга всъщност са се подобрили напоследък: дългът към БВП, да речем, се очаква да бъде „само“ 112 процента през 2023 г., спад спрямо 122,3 процента през 2020 г. Не е чудно, че финансовата министърка Джанет Йелън отхвърли понижението на рейтинга като „произволно и основано на остарели данни“.

Но това, което много критици не успяха да осъзнаят, е, че това понижение има по-малко общо с икономиката, отколкото с политиката - или "управлението", ако използваме учтивия евфемизъм, който рейтинговата агенция многократно използва. Защото дори ако Вашингтон теоретично може да плаща сметките си и да намали дълга си, това не означава, че наистина ще го направи; или поне не със 100-процентова вероятност. Има нова вълна на политически риск.

Един признак за това е, че в Конгреса продължават да избухват ожесточени битки относно тавана на дълга. И макар че последната такава беше разрешена през юни, препирните - и заплахите за спиране на работата на правителството - може да се завърнат тази есен, когато отново започнат преговорите за бюджета за 2024 г.

По-широкият проблем обаче е, че политическата екосистема е толкова поляризирана, че е трудно да си представим, че Конгресът ще предприеме разумните стъпки, необходими за справяне с фискалните проблеми на Америка. Те включват изготвянето на двупартиен законопроект за цялостно преразглеждане на социалното осигуряване, преглед на разходите и реформиране на данъчната система. Не е имало никакви сериозни инициативи в тази насока от комисията Симпсън-Боулс през 2010 г. – а и те се провалиха.

Ето защо случайната хореография от тази седмица е от значение. Ако правната атака на Смит изхвърли Тръмп от изборната надпревара през 2024 г. по начин, който позволява на центристките политически сили да надделеят, възможно е да си представим бъдещ сценарий, при който в Конгреса може да се появят разумни двупартийни фискални предложения за справяне с дълга.

Но в момента Тръмп води убедително в надпреварата за републиканската номинация, а обвиненията зареждат неговата електорална база с енергия. В най-добрия случай това ще гарантира, че надпреварата през 2024 г. ще бъде силно поляризирана, което ще направи двупартийните инициативи невъзможни. В най-лошия случай, ако Тръмп си върне президентството (което не може да бъде отхвърлено), това ще отприщи дълбока политическа несигурност.

Това все пак е популист, който се закле да отмъсти на враговете си, като разкости държавните служби. Предният път, когато беше на власт, той заплаши независимостта на Федералния резерв, осъществи големи нефинансирани намаления на данъци и не успя да намали разходите. По-скоро, той обеща да блокира реформите на социалното осигуряване или Medicare (правителствената здравноосигурителна програма на САЩ – бел. прев.) и обеща да удължи изтичащите данъчни облекчения.

Така че, макар че може да се постави под съмнение част от икономическата логика - както и избора на момент - на хода на Fitch, страховете на рейтинговата агенция относно нарастващия политически риск изглеждат основателни. Това, което загубата на топ AAA рейтинга наистина разкрива е, че Америка вече се оценява по-малко като развита страна, а повече като развиващ се пазар. Чичо Сам би трябвало да страда.