Деглобализираният икономически свят не е непременно лошо нещо

Глобалната икономическа парадигма се променя бързо и „намаляването на риска“ на веригите за доставки е ключова тема. Някои твърдят, че намаляването на риска, на фона на опити за поколенчески скок в технологиите и декарбонизацията, не е реалистична цел. Критиците сочат, че това ще доведе до срив на търговията и инвестициите, което ще гарантира по-висока инфлация. Но ние сме оптимисти, че това може да се случи, без да причини голям шок в световната икономика, пише за Financial Times Даниъл Блейк, стратег на Morgan Stanley за акциите на развиващите се пазари в Азия.

Според него преминаването към многополюсен свят се развива през последните пет години и този режим вече е утвърден. Сигурността, а не икономическата ефективност, е новият императив за политиците на фона на съперничеството за хегемония между САЩ и Китай и последиците от войната на Русия в Украйна. Очертават се ярки линии на суверенитет в областта на технологиите, които бяха създадени чрез силно глобализирани програми за изследване и развитие през последните десетилетия, допълва още анализаторът.

Даниъл Блейк отбелязва значителните дисбаланси и концентрации в глобалните пазарни дялове, които се натрупаха в много сегменти на международната икономика от 90-те години насам. От смущенията, настъпили по време на пандемията от Covid-19, става ясно, че това трябва да се промени, допълва той.

"Мащабът на новите инвестиции, необходими за намаляване на риска във веригите за доставки, ще бъде огромен. Нашите анализатори в Morgan Stanley предвиждат разходи от 1,5 трилиона долара за подкрепа на решоринга и френдшоринга (връщането или разполагането в приятелски страни – бел. прев.) на веригите за доставки, включително тези за модерни полупроводници и критични минерали, докато глобалната индустрия за батерии за електрически превозни средства ще изисква капиталови разходи от 7 трилиона долара през следващите 20 години. Инвестиции в чиста енергия надхвърлиха 2 трилиона долара от 2021 г. насам, подпомогнати от правителствени стимули за над 500 милиарда долара", пише още Блейк.

В анализа се посочва още, че се оформя набор от многополюсни инструменти за насочване на ресурси към това начинание, включващ големи програми за субсидиране, разширен контрол върху износа и инвестициите, и нови регулаторни рамки.

За успешен преход от глобализирания режим властите трябва да продължат да работят с корпоративния сектор и да се съсредоточат върху най-критичните възли. Ще бъде необходимо внимателно прилагане, за да се запази сътрудничеството, което бе ключово за технологичните пробиви, като например разработването на екстремна ултравиолетова литография, технологията, използвана в модерните микрочипове.

Като се имат предвид предизвикателствата, защо сме по-спокойни относно заплахите за инфлацията и растежа от намаляването на риска във веригата на доставки, се пита Даниъл Блейк и допълва, че вижда три причини за оптимизъм. Първо, глобалният растеж ще бъде стимулиран от огромните програми за капиталови разходи от различни компании по целия свят, създавайки нов двигател на търсенето и заетостта. Второ, интензивната конкуренция за нововъзникващи технологии вероятно ще повиши производителността - вижте примерите, свързани с изследвания и разработки от времето на Студената война, включително полупроводници и сателитни комуникации, както и потенциала, отключен от изкуствения интелект.

И накрая, по-високите разходи на алтернативните вериги за доставки ще бъдат смекчени от допълнителния капацитет, който те носят, пише още авторът.

Като примери за положителната обратна връзка между политическата подкрепа и технологичния напредък, анализаторите в Morgan Stаnley виждат намаляване на разходите за производство на зелена електроенергия до 2030 г., като капиталовите разходи за производство на вятърна и слънчева енергия ще спаднат с 50 процента, което ги прави с 35 процента средно по-евтини от изкопаемите горива към този момент. Прожгнозата също така е, че цената на литиево-базираните батерии за електрически превозни средства ще спадне с почти 40 процента до 2030 г., като евентуалните натриево-йонни батерии ще са потенциално с 20 до 30 процента по-рентабилни.

Но рискът от мащабно глобално икономическо отделяне е висок, като се има предвид изкушението икономическата взаимозависимост да се използва като оръжие на фона на настоящите конфликти. Високите залози в нови индустрии като изкуствения интелект, модерните полупроводници, квантовите изчисления и възобновяемите енергийни източници също мотивират протекционизма. Всъщност, настоящите тенденции биха могли да подхранят цикъл, при който защитните действия на една държава за намаляване на рисковете във веригата на доставки засилват опасенията на търговските ѝ партньори, което води до реципрочни индустриални действия, които пък оставят всички ни в лоша ситуация.

Международната комуникация и компромисът ще бъдат ключови за избягването на този сценарий. Вместо безразборен решоринг и икономическа изолация, ние вярваме, че крайната цел на намаляването на риска във веригите за доставки може да бъде постигната чрез комбинация от по-високи буфери при запасите и капиталови разходи на зелено, което би увеличило и диверсифицирало производствения капацитет. Подобен резултат би могъл да постави многополюсната икономика на още по-устойчива и балансирана основа от тази при глобализирания свят, който отмира, завършва Блейк.