Лула прилага стар икономически наръчник към модерна Бразилия

На среща с топ бизнес лидери през юли Луис Инасио Лула да Силва се фокусира твърдо върху бъдещето. „Не се върнах, за да направя същото, което вече направих“, каза 77-годишният мъж, който от шест месеца е в трети (не пореден) мандат като президент на Бразилия. „Върнахме се, за да направим нещата по различен начин.“

Това беше изключително необходимо съобщение. Въпреки обещанията за основен ремонт на най-голямата икономика в Латинска Америка – и големите очаквания за голям пакет за зелен преход през август – лявата администрация на Лула досега се усещаше като определено ретро, пише шефът на бразилското бюро на Financial Times Брайън Харис.

От индустриална стратегия, съсредоточена върху субсидиите и подпомагането на промишлеността, до външна политика, която шумно потвърждава необвързаността на Бразилия, много от емблематичните политики на правителството отразяват една отминала ера, казват критиците, които настояват за по-модерен подход.

„Нашият президент иска да наложи остаряла лява програма от 70-те години на миналия век“, коментира Серхио Верланг, бивш директор на централната банка, сега професор във фондация „Гетулио Варга“. „В наши дни това просто не е релевантно.“

Най-видни са опитите на правителството да подкрепи индустрията, която като сектор се е свила от 48 процента от БВП през 1985 г. до по-малко от 24 процента днес. Но вместо да се бори с първопричините за индустриалния упадък – ниско ниво на образование, скъпа логистика и тежка бюрокрация – Бразилия се съсредоточи върху подаянията.

Между юни и юли правителството е похарчило 650 млн. бразилски реала (135 млн. долара), субсидирайки продажбата на 125 000 така наречени „народни коли“ на по-малко заможни граждани. Пакетът беше опит за стимулиране на производството на автомобили, което губи работни места през последните години. Но въздействието му беше мимолетно.

Сякаш за да подчертае безполезността на стратегията, пакетът беше пуснат по същото време, когато Volkswagen обяви, че спира производството си в Бразилия, като се позова на стагнацията на пазара. Мярката последва спирания от General Motors, Stellantis и Hyundai по-рано през годината.

Бразилия заяви, че възнамерява да похарчи 20 милиарда долара през следващите четири години за укрепване на индустрията, като се фокусира върху подкрепата за „социално-икономическото включване и насърчаването на достойния труд и по-доброто заплащане“. Но за някои този фокус е погрешен.

„Те смятат, че това ще запази повече работни места и че тези работни места са важни за растежа. Но това е начинът на мислене от 70-те години, когато индустрията беше важна за създаването на работни места. Сега вече не е така. Светът се пренасочва към услугите“, коментира Верланг.

Политическите убеждения на Лула често могат да бъдат проследени назад до годините му на формиране като профсъюзен активист през 70-те и 80-те години на миналия век – време, когато производството беше опора на растежа.

Много от онези, които заобикаляха Лула през онези години, остават влиятелни и днес, по-специално Алоизио Меркаданте, който основа Работническата партия заедно с Лула през 1980 г. Сега той оглавява „неоиндустриализацията“ на Бразилия като ръководител на Националната банка за развитие.

„Виждам, че на правителството му липсват нови идеи. Виждаме една старомодна Работническа партия с идеи от един стар свят, когато държавата имаше повече власт“, коментира Бруно Караца, професор във фондация „Дом Кабрал“.

Караца каза, че ретро манталитетът на правителството е най-очевиден във външната му политика, особено мирогледът му от епохата на Студената война относно руската инвазия в Украйна.

Докато набляга на необвързания статут на Бразилия, Лула твърди, че Украйна носи същата отговорност като Русия за конфликта и критикува президента ѝ Володимир Зеленски, че „настоява за войната“ (същото твърди и Румен Радев – бел. прев.)

„По този начин Лула робува на остарелия възглед от Студената война, че Украйна е сателит на Русия и затова руснаците са имали право да нахлуят“, посочва Караца.

Едно забележително изключение от ретро уклона на администрацията е Фернандо Хадад, който изненадва бизнес общността след назначаването си за министър на финансите. Въпреки дългогодишната си лоялност към Лула, Хадад балансира между интересите на Работническата партия и пазарните изисквания за реформи и фискална дисциплина.

Най-забележителното е, че той помогна за осъществяването на дългоочакваната и много нужна данъчна реформа, която може да бъде приета от Конгреса още през август.

Реформата, която се очаква да повиши дългосрочния растеж с до 2,4 пункта, идва на фона на все по-оптимистична перспектива за икономиката, като прогнозите за брутния вътрешен продукт за тази година се преразглеждат до ръст от 2,2 процента.

Голяма част от това се дължи на процъфтяващия агро сектор, а не от каквато и да е индустриална или правителствена политика. Но ако животът започне да се подобрява за бразилците, Лула ще обере заслугата, в ретро стил.