Широко отворени очи, или защо централните банки трябва да следят за заплахите от дигиталните си пари

С отмирането на кеша много централни банки по света експериментират със - или в някои случаи пускат - свои дигитални валути на дребно (CBDC). Те имат много предимства пред парите в брой и тяхното време може да е дошло, но CBDC също така представляват заплаха за самите институции, които ги издават, пише за Financial Times Есуар Прасад, професор в университета Корнел, старши сътрудник в института Brookings и автор на „Бъдещето на парите“.

Частните цифрови плащания работят добре в много страни, ограничавайки търсенето на CBDC. Централните банки са изправени пред предизвикателството да направят CBDC работещи при плащанията на дребно, но не толкова успешни, че да изместят изцяло частните плащания. Следователно идеята за CBDC като цифров еквивалент на кеша, носещ нулев лихвен процент и без специални функции, отстъпва място на перспективата за програмиране на цифрови пари за конкретни цели.

Възможностите са вълнуващи. Неотдавнашен работен анализ на паричния орган на Сингапур описва как такива „пари с целево предназначение“ могат да бъдат проектирани да бъдат „използвани по предназначение, като валидност в рамките на определен период, при конкретни търговци на дребно и в предварително определени купюри“.

Емитирането на пари със срок на годност може да стимулира потреблението. Правителствените парични трансфери във времена на повишена несигурност, като пандемичните стимули, често отиват в спестявания, намалявайки тяхното въздействие. Такива пари биха могли да бъдат използвани по-добре, да речем за покупки на дълготрайни стоки, засилвайки икономическата сила на трансферите.

С изчезването на кеша идват и други възможности: налагане на отрицателни номинални лихвени проценти, за да се демотивират хората да пестят и да се стимулира търсенето в периоди на екстремни икономически затруднения. Програмируемите аспекти на парите биха могли да улеснят договорните споразумения, като средствата се освобождават автоматично само когато условията са изпълнени от всички договарящи се страни.

Такива иновации разкриват нови перспективи за това как парите могат да подобрят функционирането на икономиките и обществата. Но си струва да се замислим върху по-тъмните страни на всяка нова технология.

Кешът може да се използват анонимно и има стабилна стойност (в номинално, а не коригирано спрямо инфлацията изражение) спрямо разчетната единица на икономиката, която обикновено е емитирана от централната банка фиатна (декретна – бел. прев.) валута. Ако паричните единици на централната банка с различни характеристики се пуснат в обращение, вторичните пазари за търговия с тях стават възможни. Хората, които предпочитат да пестят, вместо да харчат, могат доброволно да търгуват своите „програмируеми“ пари с отстъпка.

Парите, държани в CBDC портфейлите, може да се възриемат като по-безопасни от тези в депозитите в търговските банки. В крайна сметка централните банки никога не фалират. Бягството на пари към CBDC портфейлите може да убие банковите депозити и да постави централните банки в нежеланата позиция да вземат решения за насочване на кредити.

Тези рискове могат да бъдат ограничени. Новите криптографски инструменти могат да ограничат използването на CBDC от непроверени лица, като същевременно позволяват поверителност при трансакции с ниска стойност. Ограничаването на балансите в CBDC портфейлите би намалило риска от бягство на депозити от банките. Законодателни бариери биха могли да предотвратят твърде тясното обвързване на централните банки с правителствените операции.

И все пак иновациите при парите крият фини рискове. Централните банки могат да се възприемат като политически агенти, ако тяхното присъствие в платежните трансакции се използва за целите на правоприлагането или наблюдението. „Хеликоптерните хвърляния“ на пари от правителствата в CBDC портфейлите са фискални операции, но в общественото съзнание биха се асоциирали с централните банки, водейки до възприемането на тези институции като инструменти на фискалната политика. Във времена на финансова паника ограниченията на балансите в CBDC портфейлите може да се окажат трудни за поддържане и така централните банки да изместят търговските като основно хранилище за спестяванията в икономиката.

Нещо по-лошо, авторитарните или дори привидно добронамерените правителства могат да погледнат на парите на централната банка като на средство за постигане на своите социални цели. Те могат да забранят използването им за закупуване на боеприпаси, незаконни наркотици, порнография или за услуги като аборти.

Централните банки вече са изправени пред заплахи за тяхната независимост, доверие и легитимност. Колкото по-обширна е функционалността на парите, които издават, толкова по-голям е политическият натиск, на който ще бъдат подложени. Като минимум, подобни иновации създават рискове за интегритета на парите на централните банки.

Би било тъжна ирония, ако цифровизирането на парите на централните банки, за да се запази тяхната релевантност, подкопава самите характеристики, които ги правят надеждни. Въпреки че нямат голям избор, централните банки може да съжаляват за деня, в който са се захванали с подобряването на своите пари на дребно.