Путин скоро може да се окаже с още приятели в Европа

Докато Доналд Тръмп засилва кандидатурата си за следващите президентски избори в САЩ, в цял свят се зараждат сътресения. Украйна и нейните европейски съюзници трябва да започнат да обмислят перспективата, че до края на следващата година САЩ може вече да не инвестират в съпротивата срещу руската агресия, пише редакторът на Bloomberg Панкадж Мишра.

Ще трябва да започнем да се готвим обаче и за геополитическо земетресение в самата Европа. В Испания, която ще проведе национални избори на 23 юли, и на континента крайнодясната демагогия е във възход.

Премиерът Джорджа Мелони – първият следвоенен лидер на Италия с фашистки корени, не преувеличи, когато каза на шествие на крайнодесните в Испания миналата седмица, че „часът на патриотите настъпи“.

Идеологическият съюзник на Мелони – партията Vox, вече е третата по големина партия в испанския парламент и управлява, заедно с дясноцентристката Народна партия, няколко големи испански града. Тя може да спечели власт в коалиционно правителство следващата седмица въпреки, или може би заради, изборен манифест, който призовава да се отменят законите срещу насилието срещу жени, както и енергичното отричане от страна на партията на климатичните промени в държава, бореща се с историческа суша и екстремна топлина.

Европейската крайна десница отдавна просперира, подклаждайки към омраза срещу имиграцията и исляма. Сега тя подхранва и гнева и възмущението на избирателите, които смятат, че правителствата искат от тях да жертват твърде много в битката срещу климатичните промени.

Омайващата песен на демагогията стана още по-примамлива по време на кризата с разходите за живот в резултат на неравномерното възстановяване от пандемията и войната на Русия срещу Украйна. Крайнодесните се възползват и от общата дезориентация, причинена от бързата социална трансформация.

Вследствие на това започнаха да се случват немислими неща: в анкетите партията Алтернатива за Германия (AfD) изпревари управляващата Социалдемократическа партия (SPD) и стана втората по популярност партия в Германия. В Австрия пропутинската Партия на свободата (FPÖ), която някога беше ръководена от бивш нацист, събира 28% в социологическите проучвания година преди изборите, което е повече от нейните дясноцентристки и лявоцентристки съперници.

В Унгария премиерът Виктор Орбан и неговата партия Фидес изглеждат добре установени след убедителната си победа миналата година. В Полша – другата отдавна дясна страна членка на Европейския съюз, управляващата партия "Право и справедливост" продължава да разпалва антисемитската жар в полския шовинизъм в опита си да спечели изборите тази есен.

В Гърция „Спартанците“ – партия, създадена седмици преди последните избори и подкрепена от светила от вече несъществуващата неонацистка „Златна зора“ – неочаквано спечели 4,7% от гласовете. Проруската партия „Гръцко решение“ спечели само 4,5% - но достатъчно, за да влезе в парламента. През септември Словакия може да бъде поведена от Роберт Фицо – проруски демагог, разпространяващ конспиративни теории за Джордж Сорос.

Нормализирането на порочните предразсъдъци е най-непосредствената последица от крайнодесния подем в Европа. Миналия месец финландският министър на икономиката Вилхелм Юнила трябваше да подаде оставка след разкрития, че си е направил шега с Хитлер на неонацистко събитие и е призовал за масови аборти в Африка, за да се преборят климатичните промени.

В същото време Рийка Пурра – лидерът на финландската крайнодясна партия и финансов министър на страната, остана на позицията си дори след като стана ясно, че очевидно е авторът зад онлайн коментари като „На някой да му идва да плюе по просяци и да бие n---- - деца днес в Хелзинки?“.

Човек може да продължи да се надява, че политическата отговорност, която идва с високата позиция, ще намали част от отровата на крайната десница. Но историята ни казва, че политическият прагматизъм или етичният принцип нямат голям шанс срещу обширна радикализация от този тип, на който сме свидетели днес. Последният път, когато толкова голяма част от Европа се насочи към крайната десница – през 30-те години на миналия век – най-крайните расисти се възползваха най-много.

Нацистите процъфтяха отчасти защото имаха симпатизиращи или сътрудничещи партии и режими в почти всяка страна на континента. Лице като Путин може да се чувства по-сигурен само когато неговите активни и потенциални съюзници в Европа набират сила.

На този мрачен фон испанските избори предлагат тест за здравето на демокрацията, да не говорим за здравия разум на избирателите.

Инфлацията спада по-бързо в Испания, отколкото в която и да е страна от еврозоната. Икономиката расте с по-високи темпове, отколкото в САЩ, Германия и Франция. Заетостта е на най-високото си ниво от 2007 г. И Испания скоро ще стане първата голяма европейска страна, която ще генерира повече от 50% от електроенергията си от възобновяеми източници.

Избори, които все пак издигат Vox на власт, не просто заплашват всяко едно от тези постижение. Това би застрашило, наред с други проекти, и амбициозната зелена нова сделка на ЕС – тази година Испания е ротационен председател на Съвета на ЕС.

В по-дългосрочен план ще ни очакват дори по-големи бедствия. Може да изглежда клише, точно както по време на гражданската война през 30-те години на миналия век, но Испания е решаващото бойно поле за борбата за демокрация. Но нещата изглеждат именно така – поне засега, преди кампанията за преизбиране на Тръмп наистина да започне.