Британските консерватори искат нова форма на капитализъм

Вярват ли все още британските консерватори в капитализма? Или казано по-меко, имат ли все още вяра в своя икономически модел, се пита главният политически коментатор за Великобритания на Financial Times Робърт Шримзли.

В продължение на десетилетия торите бяха обединени зад икономиката на Маргарет Тачър, която проповядваше свободни пазари, частно предприемачество, по-ниски данъци, фискална предпазливост, дерегулация и глобализация. Свободната търговия беше безспорно благо. Парите на олигарсите бяха добре дошли в Лондон, Китай беше възможност за растеж. Това беше моделът, който благоприятстваше тяхното общество със стремежи. След това дойде финансовата криза и Brexit.

Наскоро станахме свидетели на годишната реч на финансовия министър (Джеръми Хънт – бел. прев.), стартирането на Комисията за растеж на Лиз Тръс, която защитава политиките на свободния пазар от нейното кратко премиерство, както и намеси на други водещи тори. Те не говореха на един и същи език.

Най-впечатляващи са изтъкнатите консерватори, които изхвърлят стария си модел. В публикация, озаглавена „Капитализмът, какъвто го познаваме, се провали“, бившият началник на кабинета на Тереза Мей, Ник Тимъти, твърди, че икономиката на Обединеното кралство е създала нация от „роби на дълга, хванати в капана на ниските заплати и надутите активи“. Великобритания, пише той, е била пристрастена към евтините кредити и ограбена от финансовия инженеринг. Майкъл Гоув, министър за изравняването на регионите, се оплаква от „културата на неограничени права и меркантилизъм“.

Междувременно министър-председателят Риши Сунак, хванат в капана на инфлацията, се придържа към традицията на Министерството на финансите, която не предлага алтернативен път за излизане от широката криза. Примирени с очакваното електорално поражение, торите сега се борят за бъдещето на своята партия. Но, като оставим настрана Тръс, това, което липсва на повечето от тях, е план за приоритизиране на растежа.

Борис Джонсън наистина предложи нов път, който адресираше ерозирането на държавата. На икономическият шок от Brexit може да се противодейства чрез значителни инвестиции в умения, инфраструктура, наука и обществени услуги. Но това беше проект за добрите времена. Когато пандемията удари, стратегията се изгуби в развалините на разрушените публични финанси. Няма обединяващ план на торите за лошите времена.

Краткото премиерство на Тръс зададе правилните въпроси за анемичния растеж на Обединеното кралство, но се спря на катастрофално погрешни отговори. Въпреки това тя продължава да проповядва същата програма за ниски данъци, по-хлабав имиграционен контрол и агресивна реформа в планирането. Това е малката държава, в която много тори някога смятаха, че вярват. Но това, което отличава тази група, е как тя се сви сега.

Срещу тях стоят по-етатистки консерватори. В единия край са новите (или националните) консерватори, предимно тори от традиционните им крепости в Мидландс и Северна Англия. Те не вярват на мултинационалните компании, не харесват глобализацията и искат да видят по-самоподдържаща се икономика с традиционни социални политики, изградени около ниска имиграция и данъчни облекчения за родители, които остават у дома. Това, което те не предлагат, е стратегия как да се финансира това.

По-мека версия е това, което един консерватор нарича тори от „националната общност“. Тази група се обединява около Гоув, който подкрепя икономически национализъм, който осигурява „производителна работа“ за всички граждани, намалява неравенството, изгражда устойчивост и насърчава „патриотичното обновление“. Неговата версия за правителството е „активна, а не отсъстваща“.

Посланието на Тимъти и Гоув е, че традиционната икономика на торите, от Тачър до Дейвид Камерън и Джордж Озбърн (бивш финансов министър при Камерън – бел. прев.), е провалила Великобритания. Брекзит беше реакцията на този провал. Но тъй като никоя консервативна фракция не иска да повиши данъците, те се нуждаят от план за растеж, за да финансират активната държава. Без икономически модел политическа теория на торите също се разпада - ако частният сектор не може да отговори на стремежите на гласоподавателите им, тези избиратели ще очакват държавата да се намеси, както се вижда от исканията за помощ за купувачите на жилища.

Сунак и Хънт се опитват да балансират между тези противоречиви визии, като вторият е може би последният останал защитник на „Озбърномиката“ в кабинета.

Докато Хънт обявява политики за стимулиране на инвестициите в Обединеното кралство, икономическите националисти подкрепят регулациите, които възпират задграничния бизнес. Мантрата за защита на стратегически индустрии прави Обединеното кралство по-малко привлекателно като база за стартиращи фирми, а Брекзит намали привлекателността на страната за чуждестранни инвеститори. Реформата в планирането е блокирана от депутатите от прослойката „не и в моя заден двор“. Сред група ястреби по отношение на Китай, двама се бориха да запазят търговските отношения с Пекин, балансиращ акт, който оставя Обединеното кралство без последователна стратегия спрямо втората по големина икономика в света.

Резултатът е бъркотия. Битката с инфлацията вече не е достатъчна, за да обедини торите. Единствената обща позиция е около преквалификацията на британската работна сила. Най-добрият залог изглежда Джонсънизмът, който те вече не могат да си позволят.

Това не е проблем само за британските консерватори, но и за дясноцентристките партии из целия Запад. Колапсът на техния икономически модел ги накара да се капсулират около нативизма, традиционните социални политики и културните конфликти.

Всичко, което може да се каже със сигурност, е, че днешните тори искат нова форма на капитализъм - такъв, който не могат да дефинират, но който не е толкова отворен и защитаващ свободния пазар. И ако новият икономически модел е интервенционистки и социалдемократически, други партии могат да го предложат с по-голяма убеденост. Оттук и необходимостта той да се съчетае с национализма.

В продължение на 40 години привлекателността на консерваторите се основаваше на теория за политическата икономия, за която можеха да кажат, че повишава жизнения стандарт на населението. Сега няма модел, няма карта. Има само празнина и битка на идеи, която изглежда никой не печели, най-малко страната.