Русия отговори със серия от атаки с дронове в Украйна на срещата на НАТО

Руските военни извършиха серия от дронове тази нощ над цялата територия на Украйна в отговор на заявленията във Вилнюс за членството на Украйна в НАТО и заплаши изпълнението на зърнената сделка с удар по зърнен терминал в Одеса, пише Институтът за изучаване на войната (ISW) в своя отбзор на 503-я ден от началото на пълномащабната война в Украйна.

С ракетния удар по пристанищното съоръжение Москва вероятно отправя и предупреждение към Турция, която е основен посредник за реализацията на сделката, по силата на която Украйна изнася селскостопанска продукция. Анкара изказа подкрепа за Украйна в НАТО и освободи петимата командири на защитата на "Азовстал", които трябваше да останат под домашен арест до края на войната в Турция.

Като цяло обаче официалните коментари са до голяма степен сдържани, коментира още ISW. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков предупреди единствено, че приемането на Украйна в НАТО може да се окаже заплаха за европейската сигурност, а военните кореспонденти в Украйна изразяват единствено опасения от новите обещания за оръжия, които получи Киев. Очакванията са, че днес (12 юли), във втория ден от срещата на върха във Вилнюс, украинският президент Володимир Зеленски ще се срещне със своя американски колега Джо Байдън и с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и тогава реакциите в Москва вероятно ще бъдат по-ярки.

От Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) допълват, че тази нощ са били изстреляни 15 ирански дрона по населени места в различни области в Западна и Централна Украйна. От тях са свалени 11, но има попадения в Черкаска област, при които има двама пострадали. През изминалото денонощие над територията на страната са изстреляни 28 дрона, от които 26 са унищожени от системите на противовъздушната отбрана.

Като цяло през изминалото денонощие са извършени 65 авиационни удара и 71 ракетни обстрела над населени места и войскови позиции, при които има разрушена инфраструктура и ранени и загинали цивилни граждани, допълват от ВСУ в своя профил във Facebook.

Основните направления на руските атаки на бойното поле остават в направленията Бахмут, Лиман, Авдеевка и Маринка. От ВСУ допълват, че са отблъснати нападенията в тези региони, а от своя страна украинците напредват към Бердянск и Томск, които са основните центрове за снабдяване на позициите в Запорожката област. Има съобщения и за увеличаване на ракетните удари по обекти около Мелитопол, което предизвиква увеличаване на защитните позиции в окупирания от 2014 година Крим.

Боеве отново се завърщат в градските части на Бахмут?

Боеве отново се водят в пределите на град Бахмут и украинските военни възстановяват позиции, съобщават украински военни кореспонденти. Официално потвърждение на информацията няма, макар че преди ден зам.-министърът на отбраната Анна Маляр съобщи, че градът е в оперативно обкръжение и украинските военни държат под огневи контрол входовете и изходите на Бахмут. Руските кореспонденти потвърждават, че украинците превземат височини край града и възстановяват позициите си. Лидерът на Чечня Рамзан Кадиров потвърди, че негови военни се присъединяват към защита на града.

В края на май ръководителят на ЧВК "Вагнер" Евгений Пригожин съобщи, че е превзел града и предаде защитата му на руската армия. Неговите наемници се оттеглиха в оперативна пауза след 10 месеца на тежки боеве и големите загуби на техника и жива сила, потвърдени от Пригожин.

По изчисления на Института за изучаване на войната за петте седмици от началото на контраофанзивата украиските военни са си върнали територията, окупирана от руснаците за шестте месеца от началото на 2023 година.

Облекчена процедура за членство в НАТО

В общото комюнике от срещата лидерите на НАТО потвърдиха ангажиментите от срещата в Букурещ през 2008 година и записаха изрично, че бъдещето на Украйна е в Алианса. Когато дойде времето за приемането ѝ, това ще стане без т.нар. пътна карта, тоест процедурата ще бъде опростена, защото в последните месеци обвързаността на страната с НАТО се увеличава, отбелязаха още лидерите.

"Ще изпратим покана до Украйна да се присъедини към Алианса, когато съюзниците са готови и когато условията са изпълнени", е записано още в документа, публикуван на страницата на организацията.

Лидерите остро осъждат военната инвазия на Русия в Украйна и посочват, че никога няма да признаят анексирането на територии, включително и Крим.

Тези заявки обаче разочароваха Киев - в страната очакваха по-ясни сигнали, макар че генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг определи посланията като "най-силните досега". В последните месеци президентът Володимир Зеленски работи активно и получи уверението на по-голямата част от членовете, че подкрепят членството на Украйна, "когато това стане възможно", тоест след края на войната. Тази формулировка обаче липсва в комюникето от Вилнюс.

Прави впечатление и изрично споменатата подкрепа за формулата за мир на Зеленски - не на Украйна, или пък на украинския президент.

Въпреки отказа да се ангажират с конкретни планове за членство Германия и Франция увеличават военната си подкрепа за Украйна, като Париж планира да достави далекобойни ракети. Създаде се и "самолетна коалиция", в която влязоха 11 държави - сред които и Румъния, а още през август ще започне и обучението на украински пилоти за летене на F-16.

Закрила от Г-7?

В рамките на срещата във Вилнюс страните от Г-7 ще предложат гаранции за сигурността на Украйна, се казва в съобщение на британското правителство. В литовската столица беше поканен и премиерът на Япония Фумио Кишида.

Според "Даунинг Стрийт" 10 седемте най-развити световни икономики ще предоставят въоръжение и разузнавателна информация, както и подкрепа по отношение на сигурността и защита от хибридни заплахи, обучения и военни учения.

Проблемът на Киев с този тип договорености е, че и към момента страната има гаранции за сигурност, предоставени от САЩ и Великобритания, както и от самата Русия, в Меморандума от Будапеща. С подписания през 1994 година документ Киев се съгласи да предаде ядреното оръжие, останало в страната от съветския режим, срещу обещания за спазване на суверенитета и териториалната цялост.

Този Меморандум обаче не спря Москва нито да анексира Крим, нито да извърши пълномащабно нападение над Украйна.