НАТО още няма готовност за ангажименти с Украйна, но Киев може да получи закрила от Г-7*

"Украйна ще присъства на срещата на НАТО във Вилнюс от уважение. Но и Украйна заслужава уважение", написа в социалната мрежа Twitter украинският президент Володимир Зеленски, критикувайки остро сигналите, че Киев няма да получи покана за членство в Алианса. "Изглежда няма готовност нито да бъде изпратена покана към Украйна за членство в НАТО, нито тя да бъде член на Алианса", пише още украинският държавен глава и допълва, че за Русия това ще бъде мотивация терорът да продължи.

Според него тази позиция на Алианса означава, че се подготвят вариант, в който членството на Украйна да бъде изтъргувано в евентуални преговори с Москва.

We value our allies. We value our shared security. And we always appreciate an open conversation.
Ukraine will be represented at the NATO summit in Vilnius. Because it is about respect.

But Ukraine also deserves respect. Now, on the way to Vilnius, we received signals that…

— Володимир Зеленський (@ZelenskyyUa) July 11, 2023

Само часове преди началото на срещата на върха в литовската столица главният секретар на организацията Йенс Столтенберг съобщи, че темата за приемането на Украйна още се дискутира и изрази своите очаквания за "силен и положителен сигнал" към страната. Той е предложил ускорена процедура за членството на Киев, която не предвижда изготвянето на пътна карта по отношение на процедурата.

Малко по-късно стана ясно, че предложението е било прието. На брифинг във Вилнюс Столтенберг отбеляза, че Украйна ще стане член на НАТО без условието за приемане на пътна карта. "Позицията ни е ясна - ще поканим Украйна за член в НАТО, когато съюзниците имат готовност и бъдат изпълени условията за това", допълни още той.

Според много анализатори в отбранителния блок вече има съгласие, че Украйна има място в НАТО, но едва ли ще се стигне до пътна карта или дори обещание, че страната ще бъде член след края на войната.

Един от най-близките съратници на Киев - британският премиер Риши Сунак, коментира пред журналисти, че членството на Украйна в НАТО не е на дневен ред сега, пише Bloomberg. Позицията на САЩ също не е категорична, че Киев трябва да получи нещо повече от ангажиментите досега по отношение на членството, тоест заявленията за "отворените врати" на организацията.

Българският премиер акад. Николай Денков също косвено потвърди опасенията на Володимир Зеленски с коментар, че Украйна ще получи покана за членство след края на войната. Това е малка промяна спрямо езика в приетата от български парламент позиция, в която беше посочено, че страната ни подкрепя членството на Украйна "веднага, когато това бъде възможно", тоест след края на войната. Според Денков все пак ще има ясна перспектива за Киев в общата декларация на НАТО след края на срещата.

Преди началото на заседанието се появиха медийни спекулации, че най-големите поддръжници на Украйна могат и да не подпишат общата съвместна декларация, ако ангажиментите са мъгляви. Един от тях е домакинът на срещата Литва и това може да предизвика голямо разделение в организацията.

Вероятното членство на Украйна би било "много опасно за европейската сигурност", заяви от своя страна говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС. Русия ще предприеме и действия относно приемането на Швеция, за което беше постигнат пробив преди ден.

Песков беше категоричен, че в Кремъл нямат претенции към Турция и запазват отношенията си със страната, тъй като Анкара просто изпълнява своите задължения като член на НАТО. От месеци турският президент Реджеп Тайип Ердоган блокираше членството на Стокхолм, но още преди началото на срещата във Вилнюс беше постигнат пробив в неговите позиции.

Швеция се надява на бърза ратификация на документите от страна на Турция и Унгария - двете последни държави, които още не бяха подкрепили членството на страната в Алианса.

В началото на срещата генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг обяви, че мунициите остават предизвикателство и насърчи инвестициите за увеличаване на производството в страните от Алианса.

Индивидуални гаранции от Г-7

Въпреки липсата на конкретни ангажименти от НАТО Украйна може да получи индивидуални гаранции от страните от Г-7, съобщават източници на Bloomberg. Изявлението вероятно ще бъде част от общата декларация след двудневната среща на НАТО. В Литва бяха поканени няколко държави от Азия, сред които и Япония, която в момента е председател на Г-7.

Източниците на агенцията отбелязват, че се дискутират конкретни дългосрочни гаранции за сигурност на Украйна. Киев ще получи още и обещание за финансова подкрепа и участие във възстановяването на страната. В отговор Украйна трябва да продължи с реформите в съдебната система, икономиката и в сектора за отбрана и сигурност.

Румънският президент Йоханис Клаус потвърди за разговорите и допълни, че и други държави, които не са членове на Г-7, могат да вземат участие в механизмите. "Ще бъде добре повече държави да могат да участват", допълни още той пред журналисти в литовската столица.

Военна помощ за Украйна

Украински анализатори коментираха преди дни, че въпреки усилията на президентската администрация и активната дипломатическа работа на президента Зеленски, Украйна ще получи само нова военна помощ и създаването на съвет НАТО - Украйна, което всъщност не е малко. Опасенията обаче са, че единствено членството в НАТО дава гаранции за сигурността на Украйна, дори и войната, водена днес да свърши с възстановяване на страната в международно признатите ù граници.

Тези прогнози за още оръжие вече започват да се сбъдват - Германия анонсира нов пакет с въоръжение на стойност 700 млн. евро, сред които 25 танка Leopard, бронирани машини Marder, артилерийски снаряди и боеприпаси за системите за въздушна отбрана Patriot. 

Френският президент Еманюел Макрон съобщи, че страната има готовност да даде далекобойни снаряди за украинските военни. Великобритания беше първата държава, която даде подобно въоръжение на Украйна - ракетите Storm Shadow, чиято далекобойност е почти 300 километра. Макрон не коментира кога ще бъдат предоставени ракети, допълва Bloomberg.

Украйна поиска далекобойни ракети ATACAMS и от САЩ. Целта е изтощаване на врага навътре в тила и ускоряване на придвижването на контраофанзивата. 

* Информацията е допълнена с коментар на Столтенберг по отношение на пътната карта на Украйна за членство в НАТО