ЕК поиска закриване на Механизма за сътрудничество и проверка за България

Европейската комисия съобщи, че предстои да предприеме последните стъпки за прекратяване на Механизма за сътрудничество и проверка, чрез който наблюдаваше състоянието на законността в България и Румъния.

Заместник-председателят на ЕК Вера Йоурова потвърди, че Европейската комисия днес е изпратила писмо до Съвета на ЕС за намерението си да закрие Механизма за сътрудничество и проверка за двете страни. Това стана на пресконференция за представянето на новия доклад за върховенството на закона в ЕС, пише БТА. 

Йоурова заяви, че отговорът от Съвета на ЕС се очаква до края на август. Тя допълни, че през 2019 г. Комисията представи последния доклад по механизма за нашата страна и тогава отчете, че изискванията са изпълнени.

„Тазгодишният доклад за върховенството на закона показва, че няма радикално влошаване или отстъпление на демокрацията в която и да е страна членка на Европейския съюз“, обобщи Йоурова.

По думите ѝ в България и Румъния има още какво да се направи за върховенството на правото, както и в останалите страни от ЕС. Йоурова препоръча дипломатически действия за постигането на положително решение за приемането на България и Румъния в Шенген, като уточни, че няма връзка между механизма и разширяването на европейското пространство без гранични проверки.

„Пет са положителните констатации в доклада на ЕК за България. Като съществен напредък се отчита въвеждането на механизма за ефективен контрол и наказателна отговорност за главния прокурор, както и въвеждането на съдебен контрол върху отказите за наказателно производство“, заяви премиерът Николай Денков по време на днешното заседание на Министерския съвет, където бе обсъден докладът.

„Законодателство, което се очаква от България повече от 10 години и последното НС го прие още в началото на своята работа“, каза Денков.

Положителна констатация е и подобреният национален координационен механизъм за върховенство на правото и приемането на законодателство за разширяване на обхвата на правната помощ и въвеждането на задължителна медиация по определен тип дела. Четвъртата положителна констатация е свързана с медийната свобода в България и по-специално сформирането на работна група за законодателни промени за свобода на медиите и плурализъм. Петата констатация е закриването на специализираните съдилища и прокуратура. ЕК обаче отбелязва притеснения, свързани със състава на ВСС и на Инспектората към него. Промени, които се очаква да бъдат решени в следващите седмици и месеци, коментира Денков.

Критични са и констатациите в сферата на превенцията и противодействието на корупцията - най-вече свързани с липсата на осъдителни присъди за корупция във висшите етажи на властта. „Така че не трябва да се успокояваме от положителните констатации, а трябва да изпълним в пълнота това, което е заложено като възможности, така че на следващия Европейски Съвет да отчетем пълно изпълнение на препоръките", каза още премиерът Денков.

В България още липсват присъди за корупцията по високите етажи и реформи във ВСС

Европейската комисия представи днес новия годишен доклад за върховенството на закона в ЕС. В частта за България Комисията отчита постигнатия напредък по отправените миналото лято препоръки.

В България няма напредък за подобряване на разследванията и окончателните присъди за корупция по високите етажи на властта. Не са проведени и реформи в дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС) и политическото влияние над ВСС, както и при определянето на неговия състав, пише в доклада. В него се посочва още, че страната ни не е предприела законодателни промени, с които да се подобри функционирането на Инспектората към ВСС, така че да се осигурят гаранции, че няма да бъде поставени в риск от политическо влияние.

ЕК констатира липса на напредък по отношение на подобряването на ефективността на разследването, наказателното преследване и на постигането на окончателни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта. Ефективността на разследванията и резултатите от наказателното преследване и окончателните присъди по дела за корупция на високо ниво продължават да бъдат проблем, заключава Комисията. Предстои да се приеме и реформата на антикорупционната комисия. 

Остават сериозните пропуски относно мерките за почтеност на най-високо ниво. В допълнение, правилата за публично деклариране на имущество и интереси се прилагат системно, но механизмите за контрол трябва да бъдат подобрени.

В частта за България Европейската комисия отчита известен напредък относно мерките срещу корупцията в държавната администрация, включително в полицията и съдебната власт. Напредък се открива при подобряването на прозрачността в осигуряването на държавна реклама в медиите, включително чрез посредници.

Посочва се, че страната ни бележи значителен напредък по отношение на конкурсите за повишаване на съдии и за избягване на тяхното дългосрочно командироване. Отбелязва се още, че в България са били приети законови промени за наказателно преследване на главния прокурор и неговите заместници, както и за съдебен контрол над отказите на прокуратурата да предприема разследване. Все още липсват мерки за осигуряване на почтеност на висшите служители, пише в доклада.

ЕК отправя към България препоръки, сред които да продължи подготовката на законопроекти за подобряване на работата на Инспектората към ВСС и за избягване на опасността от политическо влияние над работата на ВСС; приемане на законодателство за избягване на дългосрочното командироване на съдии за запълване на свободни места; да повиши усилията за избиране на ВСС според досегашните препоръки; да подобри разследванията и постигането на окончателни присъди за корупция по високите етажи на властта.

Очаква се също страната ни да предприеме допълнителни мерки и да въведе ясни изисквания за почтеност на заемащите високи ръководни длъжности, като предвиди и съответните наказания.

ЕК изготвя доклади за всички страни от ЕС от 2020 г. насам, насочен към четири основни теми - правосъдие, борба с корупцията, медийна свобода и плурализъм и институционални въпроси, свързани с функционирането на администрацията. За България и Румъния годишният доклад замени Механизма за сътрудничество и проверка, който беше въведен след приемането на двете страни в ЕС заради проблеми с корупцията и върховенството на закона.