Западът трябва да е готов за дезинформационни атаки

Според моя опит проверяващите факти хора са уравновесени. Те виждат твърдения, циркулиращи онлайн - или в парламента - и ги проверяват, изяснявайки объркващите и опровергавайки лъжите. Те не са склонни към морална паника или конспиративни теории. Но някои от любимите ми проверяващи факти започват да предупреждават, че следващият кръг от избори в западните демокрации ще бъде атакуван от много фронтове - и не получават никаква увереност, че правителствата обмислят сериозно риска, пише колумнистът на Financial Times Тим Харфърд.

Този риск се състои от три части. Първо, демократичните избори могат да имат големи последствия. Светът щеше да изглежда съвсем различно, ако Хилари Клинтън беше победила Доналд Тръмп през 2016 г., ако Тръмп беше победил Джо Байдън през 2020 г. или ако Обединеното кралство беше гласувало да остане в ЕС през 2016 г. Предвид тесните маржове, всеки от тези резултати можеше да се случи.

Второ, малкият брой колебаещи се избиратели, които обикновено са решаващи в изборите, често решават дали и как да гласуват в последните няколко дни от кампанията. Късните изненади могат да направят разликата. Трето, евтино и лесно е да се започне дезинформационна атака. Като се имат предвид тези две реалности, ако сте от лошите - чуждо правителство, екстремистка група, милиардер, който се надява да спечели влияние - тогава защо да не опитате?

Говорих с Уил Мой, напускащ поста главен изпълнителен директор на Full Fact, базирана в Обединеното кралство организация за проверка на факти, и с Андрю Дъдфийлд, който е временен заместник на Мой и ръководител за изкуствения интелект във Full Fact, пише авторът. Те обрисуваха обезпокоителна картина на възможностите.

Ами ако, например, има координирано пускане на фалшиви и подстрекателски изображения и истории? Неотдавна сравнително примитивни фалшиви изображения на несъстояла се експлозия в Пентагона предизвикаха нервни конвулсии на фондовите пазари. Фалшивите изображения бяха подсилени от акаунт в Twitter със синя (верифицираща – бел. прев.) отметка, който изглеждаше като официален акаунт на Bloomberg News - но не беше - и от акаунта в Twitter на руската държавна медия Russia Today (по-късно тя изтри туита). Не е трудно да си представим, че една по-изпипана дезинформация може да бъде отприщена точно когато един вече решен електорат отива пред урните и да се окаже решаваща.

Не е необходимо самото събитие да се фалшифицира. Може би убийство на полицай или запалила се обществена сграда ще активира дезинформационна атака, която ще припише лъжливо отговорността на определена група. Друга възможност е оповестяването на поверителна информация в последния момент. А дори и вярната информация може да бъде силно подвеждаща, ако бъде публикувана по селективен начин.

Трета линия на атака разпространява дезинформация за самия изборен процес – например, твърдения за изборни измами или опити за потискане на избирателната активност чрез пръскане на лъжи относно процеса на гласуване, местоположението или сигурността на избирателните секции и дори датата на изборите. Латиноамериканската организация за проверка на фактите Chequeado е видяла толкова много примери за това, че публикува списък с десет такива.

Всичко това се е случвало и преди, така че едва ли би било шок, ако се повтори. Но може би не сме се свикнали напълно с факта, че мощните инструменти за дезинформация вече са много по-широко достъпни. Лъжите могат да идват от чужди правителства, от инфлуенсъри, които търсят кликове и рекламни приходи, или от скучаещи тийнейджъри.

Лъжите могат да се разпространяват и в социалните медии, нашепвайки на избирателите в тихи кътчета на интернет, незабелязани от конвенционалните журналисти, проверяващите факти и коментаторите. Ново проучване на Бен Тапин, Кло Уитънбърг и други сочи, че поне за някои теми, сравнително простото насочване на определен тип послание към определен тип хора го прави значително по-убедително. Няма нищо лошо в подобно насочване – освен ако тези съобщения не остават извън радара на базисната проверка на фактите.

Това са някои от очевидните възможности; но вероятно има други линии на атака, които все още не сме си представяли.

И така, как трябва да отговорим на тези рискове, като същевременно останем отворено общество? Важно е да не се реагира прекалено: раздухването на неоснователен цинизъм относно изборния процес е саморазрушително, тъй като една от целите на лошите е просто да подкопаят доверието в собствените ни избори.

Една от възможностите е да вземем пример от Канада. Страната има „Публичен протокол за критични изборни инциденти“, който назначава независим панел от държавни служители, който решава дали честността на изборите е застрашена и ако е така, какво да се направи по въпроса. Това е доста лек подход към проблема, но може и да е мъдър.

Full Fact посочи също така, че дезинформацията се нуждае от същия вид рамка като при лошото време, терористичните заплахи и така нататък: трябва да възприемем скала от едно до пет, описваща „информационни инциденти“ по начин, чрез който специалистите могат да обяснят ясно на останалите от нас колко сериозен е даден проблем в действителност.

Алтернативата е просто да се надяваме, че нищо лошо няма да се случи и че ако нещо се случи, правителството ще действа по подходящ начин, докато същевременно се стреми към преизбиране. Потенциалът за конфликт на интереси е болезнено очевиден. Също толкова очевидно е, че ще бъде невъзможно за политиците, които се кандидатират за длъжност, да получат доверие, за да предприемат безпристрастни и подходящи действия относно състезание, което се опитват да спечелят.

„Никой не знае как ще изглеждат следващите избори“, казва Мой. Но сегашната ни информационна екосистема е крехка и има много хора, които биха се радвали да се възползват от това - както вътре в политическата върхушка, така и извън нея. Безупречната ни статистика да бъдем хващани неподготвени във всичко - от война, през финансова криза, до пандемия, е забележителна. Но с риск да развалим цялото забавление, може би си струва да помислим за дезинформационното предизвикателство овреме.