Как САЩ и Европа могат да надвият китайската инициатива „Един пояс, един път“?

Една от съдържателните забележки относно геополитическото съперничество на Америка с Китай дойде наскоро от Лари Съмърс, който е служил в администрациите на Барак Обама и Бил Клинтън в една различна, по-оптимистична ера на глобализацията. Той цитира представител от развиваща се страна: „Когато се ангажираме с китайците, получаваме летище. А когато се обвържем с вас, момчета, получаваме лекция“, пише колумнистът на Financial Times Алън Бийти.

Тъй като разходите по заемите на развиващите се страни нарастват, но са необходими огромни разходи за зелена инфраструктура, САЩ и ЕС се опитват упорито да отговарят на предложението на Пекин за инвестиции. Вашингтон обедини федерални агенции, за да създаде Международната финансова корпорация за развитие (DFC) през 2018 г., а на срещата на богатите нации от Г-7 през 2021 г. президентът Джо Байдън стартира инициативата „Да изградим един по-добър свят“, преформатирана през следващата година като Партньорство за глобална инфраструктура и инвестиции (PGII).

През 2021 г. ЕС стартира своя Глобален портал, който има за цел да използва сравнително скромна сума публични средства за финансиране чрез ливъридж на инвестиции за 300 милиарда евро в проекти за свързаност в продължение на шест години.

Като съперници на Китай, проблемът на богатите страни не е само финансовата мощ, но и нарастващата тенденция на Пекин да политизира своите инвестиции и да ги обвързва със съюзи в областта на сигурността. Но това предизвикателство е и възможност. Недостатъците на продължилата десетилетия кампания на Китай за насочване на излишъците му към държавни инвестиции в чужбина при тайни и произволни условия стават очевидни, както и избирането от Пекин на съюзници и клиенти - като Русия и Пакистан.

Много развиващи се страни похвално отказват да бъдат изнудвани или подкупвани да заемат страна. За Европа и САЩ би било по-добре да предложат помощ и търговия при честни и открити условия.

Проблемите с външното кредитиране и инвестиции на Китай, формализирани в инициативата „Един пояс, един път“ (BRI) през 2013 г., станаха по-очевидни. Някои заеми станаха лоши, въвличайки Китай в хаотични преструктурирания на дългове в Замбия и Шри Ланка. Много страни са все по-разочаровани от BRI. Някои, особено в Европа, се отказаха от инвестиционните инициативи на Китай, разочаровани от оскъдната възвращаемост.

Някои от геополитическите обвързаности на Китай също изглеждат като лоши залози. Като се съюзи с Русия, Пекин може да успее да си осигури евтин петрол. Но по-тясното политическо сближаване с Москва му привнася част от слабостта на режима на Владимир Путин. Пакистан отдавна е съюзник на Китай, но след като кредитната програма за страната бе спряна от МВФ, продължаващата подкрепа от Пекин без такава от другаде рискува да прикове Китай към една безкрайно зависима парична яма.

Някои азиатско-тихоокеански страни са достатъчно загрижени за китайската агресия, за да бъдат тласнат към съюзи за сигурност като Четворката, която обединява Индия, Япония, Австралия и САЩ. На ЕС, разбира се, му липсва централизиран военен капацитет и развито измерение в сигурността. Това, което той и САЩ могат да предложат по отношение на помощта и инвестициите, трябва да се основава на правила и откритост.

PGII и Глобалният портал са в процес на изработване - добри по принцип, но с необходима доза скептицизъм. И САЩ, и ЕС имат навика да не успяват да принудят своите разнородни официални агенции да работят ефективно заедно (както и Китай, за да бъдем честни) и да правят изключително нереалистични оценки на количествата частен капитал, които могат да бъдат катализирани чрез скромни публични инвестиции.

Наред с двустранните си усилия Европа и САЩ трябва да положат решителни усилия за разширяване и деполитизиране на традиционните си канали за помощ, МВФ и Световната банка, където те държат около половината от гласовете в изпълнителните бордове.

Президентът на Кения Уилям Руто разкритикува МВФ и СБ на конференция за финансиране на развитието наскоро в Париж и каза, че екологичните преходи на страните с ниски доходи трябва да бъдат финансирани от нова, по-неутрална, „зелена банка“. Много повече пари за съществуващите институции и отвореност към реформи - ако приемем, че страните с развиващи се пазари действително искат да поемат повече отговорност - ще са необходими, за да се преодолее това подозрение.

Другата област, в която САЩ и ЕС би трябвало да могат да надцакат Китай, е достъпът до техните пазари. Икономиката на САЩ остава мощен магнит, независимо от нейния упорит отказ да подписва нови преференциални търговски споразумения. Износът от източноазиатски икономики извън Китай за САЩ се увеличи през последните години, въпреки че те се оттеглиха от Транстихоокеанското партньорство (TPP). Америка също така изпревари Китай като основна експортна дестинация на Южна Корея през 2022 г., за първи път от близо две десетилетия.

Що се отнася до ЕС, финализирането на подписаното, но все още нератифицирано споразумение с южноамериканския търговски блок Меркосур би било важен сигнал за регион, който се очаква да получи финансиране за няколко милиарда от Глобалния портал.

Завистта към Китай е естествено чувство за американските и европейските политици. Да имаш много лостове и свободни пари за разпределяне винаги е по-забавно от определянето на правила и управлението на международни системи. Но демокрациите без постоянни излишъци за насочване ще бъдат склонни да бъдат в неизгодна ситуация в тази игра спрямо автокрациите. Когато става въпрос за инвестиции и търговия, сравнителните предимства на богатия свят са откритост и последователност. Той трябва да ги използва.