Завръща ли се количественото облекчаване?

Покачващите се световни борси изглежда потвърждават, че глобалната ликвидност - пулът от пари и кредити около финансовите пазари - отново се разширява, след като спадна миналата година. Толкова за количественото затягане (QT) на централните банки, много обсъжданото обръщане на мащабните програми за стимулиране в подкрепа на пазарите и икономиките, пише за Financial Times Майкъл Хауъл, управляващ директор на Crossborder Capital и автор на „Капиталови войни: Ръстът на глобалната ликвидност“.

Нашите оценки показват, че цикълът на ликвидност е достигнал дъно през октомври 2022 г. след провала с „мини“ бюджета на бившият министър-председател на Обединеното кралство Лиз Тръс и изглежда, че трендът ще е нагоре през следващите няколко години. Следователно инвеститорите трябва да очакват продължаващ попътен вятър от глобалната ликвидност вместо силните насрещни ветрове от миналата година. Това би трябвало да е добро за акциите, но по-малко положително за инвеститорите в облигации.

Разпродажбата на британски държавни ценни книжа (ДЦК) миналата есен ни дава представа за бъдещите предизвикателства пред пазарите на държавни дългови инструменти и ни насочва към някои предстоящи трудни решения както за монетарните власти, така и за инвеститорите. Стабилността на банките и пазарите на държавни облигации са свещени в съвременните финанси. Водени от Федералния резерв на САЩ, централните банки инжектираха значителен кеш на паричните пазари през последните месеци, помагайки за спасяването на разклатени банки. Но през следващите години те вероятно ще трябва да спасяват и обременените с дългове правителства.

Накратко, пазарите се нуждаят от все повече ликвидност от централните банки в името на финансовата стабилност, а правителствата ще имат нужда от нея още повече за фискалната си такава. В свят на прекомерен дълг големите баланси на централните банки са необходимост. Така че забравете QT, количественото облекчаване (QE) се завръща. Глобалната ликвидност, която според нас е около 170 милиарда долара, няма да се свие значително скоро.

Обещаният спад в размера на баланса на Федералния резерв на САЩ далеч не беше убедителен. Спадовете при директните покупки на облигации бяха компенсирани от други програми на Фед за създаване на ликвидност, като краткосрочно кредитиране на търговски банки. Намаляването на общата сметка на Министерството на финансите, правителствената „чекова сметка“ във Фед, и малки тегления на депозити от централната банка също допринесоха.

Освен това Министерството на финансите на САЩ обсъжда обратно изкупуване, за да подобри ликвидността на пазара на облигации, насочвайки се към продажби на своите ДЦК на фондове на паричния пазар и вероятно ще намали средния матуритет на държавните облигации, достъпни за частни инвеститори, за да стимулира търсенето. Всичко това ще помогне за повишаване на глобалната ликвидност. Очаквайте повече от тези нетрадиционни ходове в бъдеще.

Последните две турбулентни десетилетия показаха как финансовите пазари се нуждаят от ликвидност, за да рефинансират огромните дългове, натрупани от корпорации, домакинства и правителства. Ние изчисляваме, пише Хауъл, че цели седем от всеки осем долара, които сменят притежателите си на световните финансови пазари, сега се използват за рефинансиране на съществуващи дългове. Все по-голям дял от останалия долар за „ново“ финансиране се използва за финансиране на нарастващите държавни дефицити.

Гледайки напред, развитите икономики са изправени пред подновен натиск върху публичните си финанси, тъй като военните изисквания и демографията увеличават задължителните разходи, докато данъчната основа е компрометирана от по-големия брой пенсиониращи се работници с високи заплати. Освен това международната данъчна конкуренция вероятно изключва значително по-високи пределни ставки.

Вземете фискалната математика на САЩ. Американското правителство ще трябва да продаде държавни облигации за средно 2 трилиона долара годишно през следващото десетилетие. И според последните прогнози на Бюджетната служба на Конгреса (CBO) Фед ще трябва да се включи.

CBO изчислява, че притежаваните от Фед държавни облигации на САЩ ще трябва да нараснат до 7,5 трилиона долара до 2033 г. от сегашните близо 5 трилиона. Никакво QT, даже по-лошо. Тези прогнози за разходите от CBO вероятно са твърде занижени - особено за разходите за отбрана. По-реалистичните цифри сочат портфейл от ДЦК на Фед в размер на поне 10 трилиона долара. Това, пропорционално, означава удвояване на текущия размер на баланса на централната банка от 8,5 трилиона и ще се изрази в няколкогодишен двуцифрен ръст на ликвидността на Фед.

Поглеждайки наоколо, няма много алтернативи на това QE на Фед. Задължителните разходи на практика вече са фиксирани и данъчните основи са изцедени. Чужденците държат около една трета от дълга на САЩ, като Китай все още е основен инвеститор, но нарастващото геополитическо напрежение вероятно ще намали апетита им.

Може ли домакинствата и пенсионните фондове да ги заместят? Проблемът тук е, че може да са необходими по-високи лихвени проценти, за да бъдат изкушени те от облигациите, особено когато заплахата от монетарна инфлация е голяма. Но по-високите лихвени проценти увеличават фискалния дефицит, изисквайки още по-големи суми дълг, като по този начин усложняват проблема.