Анет Шарфенберг, една от хилядите хора, които гласуваха за крайнодясната „Алтернатива за Германия“ на регионални избори в Източна Германия, е гневна. И иска всички в Берлин да го знаят, пише Financial Times.
„Исках да дам на правителството урок, който те няма да забравят. Само да ги накарам да се събудят“, казва 60-годишната продавачка.
Ако това е била целта, тя е постигната. Изборите в неделя в родния ѝ град Зонеберг станаха водеща новина в националните медии и предизвикаха множество коментари за причините за възхода на „Алтернатива за Германия“.
Има опасения, че избирателите, които са изправени пред инфлация, рецесия и ръст в броя на бежанците, все повече загърбват традиционните партии и демократичната система в Германия като цяло.
Местният адвокат Роберт Сеселман стана първият политик от „Алтернатива за Германия“, който е избран за „ландрат“ – ръководител на окръжния съвет, като спечели 53% от гласовете.
„Това е крайъгълен камък“, казва Алис Вайдел, национален лидер на „Алтернатива за Германия“. „За първи път ще имаме преки правомощия за вземане на решения“, допълва тя.
Това според нея означава, че партията ще може да решава дали Зонеберг, окръг с около 56 хил. души население в провинция Тюрингия, да приема бежанци или не. „И ние, разбира се, ще спрем целия този кошмар“, допълва Вайдел.
Според други обаче резултатът е истинско бедствие. „Това е предупреждение“, заяви лидерът на „Зелените“ Рикарда Ланг и допълни, че „Алтернатива за Германия“ е „опасност за демокрацията“.
„Алтернатива за Германия“ беше създадена през 2013 г. от малка група евроскептични икономисти, които се противопоставяха на спасителните помощи за южните страни от еврозоната. Тя постепенно премести вниманието си върху имиграцията, като възприе остър ксенофобски и антиислямски тон, който ѝ спечели много нови почитатели, особено в бившата комунистическа Източна Германия.
Все по-голямото радикализиране на партията отблъсна колебаещите се избиратели и подкрепата ѝ намаля на последните национални избори през 2021 г. Но през последните седмици партията се радва на ръст на подкрепата на фона на засиленото обществено недоволство от правителството на канцлера Олаф Шолц.
Някои допитвания дават на „Алтернатива за Германия“ подкрепа от 20% преди социалдемократите на Шолц и само няколко пункта след най-голямата партия, опозиционния Християндемократически съюз (ХДС).
Според други допитвания партията е напът да спечели още три много важни провинциални избори в Източна Германия следващата година – в Тюрингия, Саксония и Бранденбург, въпреки че нито една друга партия не е готова да работи с нея и шансовете ѝ действително да поеме управлението на регионално ниво клонят към нула.
Много хора в Зонеберг са притеснени от повторение на 90-те години на миналия век, когато пазарните сили връхлетяха Източна Германия и много заводи бяха затворени. Това доведе до масова безработица. „Това е дежа вю за много хора. И тези страхове не са абстрактни, те са съвсем реални“, коментира Томас Швамлейн, главен редактор на регионалния вестник Freies Wort.
Но недоволството достигна нови висини в Зонеберг и в много други градове в Германия по-рано тази година, когато правителството обяви плановете си да се откаже от газовите бойлери и да ги замени с топлинни помпи, захранвани с възобновяема енергия.
Инициативата предизвика спор между коалиционните партньори на Шолц, „Зелените“ и либералите, като засили мнението, че правителството е безнадеждно разделено за всичко – от бюджета за следващата година до това как да се справи с климатичната криза.
Вайдел признава, че забраната на бойлерите е един от ключовите фактори за внезапно нарасналата популярност на „Алтернатива за Германия“. „Хората го наричат топлинната сеч. Правителството се намесва пряко в правата за собственост на хората, това е фактическа експроприация и хората просто няма да го търпят“, допълни тя.
Анет Шарфенберг казва, че законът за бойлерите е една от основните причини да гласува за „Алтернатива за Германия“ в неделя. „Нямам нужда от нов бойлер, моят работи много добре, благодаря, и те няма да ме принудят да го заменя“, допълва тя.
Но има и други фактори. Майк, пазач в основния съд в Зонеберг, се оплаква от огромния приток на бежанци в цялата страна през последните месеци. Според експерти по мащаб той е сходен с мигрантската криза в Германия през 2015-2016 г. „Къде ще бъдат настанени всички тези хора? Тук вече няма достатъчно апартаменти“, допълва той.
Майк казва, че е гласувал за „Алтернатива за Германия“ отчасти заради противопоставянето ѝ на политиката на правителството в Украйна, включително големите доставки на оръжия за Киев. „Германия се възползва десетилетия наред от евтиния руски газ, а сега те са врагът“, казва той.
Лозунгите в предизборната кампания на Сеселман бяха обичайни за „Алтернатива за Германия“ – затваряне на граници, защита на жените от исляма, вдигане на санкциите срещу Русия. Той се противопостави на вятърните турбини и подкрепи дизела и евтиния руски газ.
Като ръководител на окръжния съвет той няма да отговаря за тези неща. Както призна в неделя пред ликуващите си поддръжници: „Аз съм много малка брънка в най-малкия окръг в Германия“.
Това не притеснява пенсионерката Моника от Зонеберг. „Сеселман е добър човек и ако направи това, което обеща, няма да дойде краят на света. Във всеки случай това беше само протест. Никой в Берлин не го е грижа за нас и за случващото се тук“, казва тя.
преди 1 година това е победа на демокрацията, ... след като дълги години избраните не слушаха избирателите си... резултата е повече от резонен!... ае сега вкарайте още неколко стоитин хиляди зада може шепа индустриалци да станат още по богати! отговор Сигнализирай за неуместен коментар