Китайската икономика се нуждае от структурни промени

След обещаващ старт икономическото възстановяване на Китай отслабна през последните два месеца. Инвеститорите са разочаровани от липсата на отговори откъм политики, като някои се съмняват дали правителството на Китай все още го е грижа за икономическия растеж. Напоследък надеждата за голям пакет от стимули нарасна. Какво да очакваме?

Вярвам, че правителството го е грижа за растежа и ще се намеси, за да стабилизира икономиката и пазара на имоти, когато е необходимо, пише за Financial Times Тао Уан, главен икономист за Китай в UBS Investment Research. Като се има предвид неотдавнашното рязко забавяне на икономическата инерция, моментът е узрял за действие.

Подкрепата за политики обаче вероятно ще остане скромна и може да включва облекчаване на ограниченията върху собствеността, умерено увеличение на инфраструктурните разходи, финансова подкрепа за строителните предприемачи и местните власти, кактои целеви субсидии за потребление. Тези, които очакват голям фискален пакет, подобен на този от 2008 г. или дори 2015 г., цялостна помощ за дълговете на местните власти, значителна монетарна експанзия или мерки за повторно надуване на имотния пазар, може да бъдат силно разочаровани.

Първо, Китай има по-малко фискално пространство за маневриране. Общият дълг достигна почти 300 процента от брутния вътрешен продукт през 2022 г., показват данни на Банката за международни разплащания (БМР). Според оценки на UBS Investment Research държавният дълг, включително този на местните власти, надхвърля 90 процента от БВП, като по-голямата част от него е на местно ниво, където паричният поток обикновено е недостатъчен за покриване на лихвените плащания, пише Уан.

Високите вътрешни спестявания в Китай и държавната банкова система ограничават риска от дългова криза, предизвикана от ликвидността, така че на теория централното правителство може да вземе повече заеми, за да финансира щедър фискален стимул. Страната обаче е изправена пред огромни фискални предизвикателства, включително нарастващи разходи за пенсии и здравеопазване с цел подкрепа на своето бързо застаряващо население.

Второ, макар че новозапочнатите имотни проекти и продажбите в сектора са спаднали прекомерно и трябва да бъдат стабилизирани, промените в търсенето и предлагането предполагат по-слаб жилищен пазар. Повече от 127 милиона единици градски жилища са построени от 2008 г. насам. Повечето стари градски центрове са модернизирани и жилищата на бедните са заменени. Междувременно жилищната собственост достигна 80 процента през 2020 г. Населението на Китай намалява и повечето работници от провинцията вече се преместиха да работят в градовете. Растежът на доходите на домакинствата също е отслабнал.

Трето, няма гаранция, че значителна монетарна експанзия ще проработи предвид слабото корпоративно и домакинско доверие и високия дълг в двата сектора. При ниско търсене на кредити от частния сектор монетарната експанзия може в крайна сметка просто да подкрепи разходите на местните власти, затвърждавайки неустойчивия модел на растеж. Китайското правителство може също да се тревожи за риска за финансовата стабилност и от инфлационни последици.

Най-важното е, че управляващите в Пекин разбират, че тези икономически проблеми не са просто циклични. Големите стимули не могат да се справят с дълбоко вкоренените структурни проблеми. Волно или не, Китай се отклонява от модела на растеж, воден от имотния сектор и местните власти, което е болезнен процес. Потребителите нямат доверие в бъдещото пенсионно и здравно покритие и продължават да харчат предпазливо. Ниското доверие на инвеститорите в частния сектор не се дължи само на слабата икономика, но и на неравностойните условия на конкуренция спрямо държавните предприятия и опасенията относно по-строгото регулиране.

За да се влошат нещата, китайските фирми се борят с ограничения достъп до модерни технологии и икономическото отделяне от САЩ и техните съюзници. Износът на Китай и входящите преки чуждестранни инвестиции също усещат ефектите от корекциите в глобалната верига на доставки.

Сега са необходими бързи действия за борба с рязкото забавяне, особено в проблемния имотен сектор. Но вместо мащабни разходи Китай трябва да избере умерен пакет от стимули (1 до 2 процента от БВП), придружен от конкретни структурни политики.

Те биха могли да включват намаляване на бариерите за навлизане на пазара и подобряване на правната защита за частния сектор; добре рекламирано увеличение на разходите за здравеопазване и социална защита; и задълбочаване на реформите хуку (регистрация на домакинствата) за увеличаване на трудовата мобилност и покупателната способност на мигрантите от провинцията. Макар че големите реформи при държавните предприятия са малко вероятни, могат да се предприемат мерки за повишаване на ефективността им и ограничаване на техния монопол.

Макар че Китай може да разочарова пазара, който се надява на големи фискални стимули, това не би трябвало да навреди на икономиката му в дългосрочен план. По-малката роля на правителството в управлението на растежа може да доведе до по-изразени икономически цикли, но също така може да помогне за изчистването на неефективните пазарни играчи, да осигури повече пространство за развитие на частния сектор и да стимулира ресурсите за социални разходи. Подобно коригиране на ролите на държавата и пазара би било добре дошло.