Новата търговска парадигма на Америка

Промените на парадигмите се случват бавно, а от един момент нататък - внезапно, пише глобалната бизнес колумнистка на Financial Times Рана Форухар. Такъв беше случаят по време на последната икономическа промяна, в епохата Рейгън-Тачър. Роналд Рейгън бе избран за президент на САЩ през 1980 г., но много от речите, които той изнесе по време на кампанията за републиканската номинация през 1976 г., поставиха началото на нова пост-кейнсианска ера. В нея, твърдеше той, ще се отприщят силата на частното предприемачество и пазарният дух.

Така е и с администрацията на американския президент Джо Байдън сега. Човек може да идентифицира няколко жалона на провъзгласяваната от нея нова епоха - от обръщението на Джо Байдън към Конгреса, обявяващо края на икономиката в полза на богатите инвеститори и големите корпорации, през априлската реч на директора на Съвета за национална сигурност Джейк Съливан относно „по-доброто изграждане“ в чужбина, до речта на търговския представител на САЩ Катрин Тай във Вашингтон, по време на което тя заяви, че иска да „върне Америка в дневния ред на своя пост“.

Всичко това представлява коренна промяна в политическата икономика на Америка. Ако Белият дом следва свой път, той ще се води в бъдеще много повече от вътрешните икономически проблеми, особено тези на работниците.

Подобно на революцията на Рейгън тази промяна ще отнеме години, за да се развие (подробностите ще се очертаят в рамките на този процес). Но по отношение на амбициите на търговската политика има три извода, които могат да се направят от речта на Тай. И както съюзниците на Америка, така и нейните противници трябва да им обърнат голямо внимание.

Първо, макар Тай да използва някои силни думи относно китайската икономическа принуда, това не беше реч от типа „Америка на първо място“, а по-скоро тирада срещу концентрираната власт от всякакъв вид. Тя говори за „критични точки“, които трябва да бъдат адресирани и решени, независимо дали са резултат от китайски меркантилизъм (в случая с редките земни минерали), руска агресия (хранителни култури и торове) или мултинационална корпоративна власт в области като цифровата търговия.

Това би трябвало да е добре дошла новина за европейците, които се притесняваха, че усилията им да се изправят срещу, да речем, американските технологични гиганти (Big Tech) ще предизвикат защита на Силициевата долина от администрацията на Байдън.

„В миналото, когато се опитвахме да регулираме Google, бяхме бламирани от Белия дом“, коментира Рено Ласус, бивш съветник по икономическите въпроси във френското посолство в САЩ, а сега изпълнителен директор на института Жак Делор. „Вече не е така“, добавя той.

Бламирането от Белия дом все още може да се случи, разбира се. Има хора в областта на националната сигурност, както и в Министерството на търговията на САЩ, които изглежда вярват, че Big Tech всъщност трябва да стане още по-голям, за да се конкурира с китайската държавна политика за наблюдение, особено с усилията на Пекин в областта на изкуствения интелект (AI).

На неотдавнашна AI конференция във Вашингтон сенатор Марк Уорнър, председател на комисията по разузнаване на Сената, се чудеше на глас дали „би било в интерес на националната сигурност на страната ни да слеем Open AI, Microsoft, Anthropic, Google, може би и Amazon”. Той отбеляза, че САЩ не са имали „три проекта Манхатън (програмата за разработване на ядрени оръжия през войната – бел. прев.), а един“.

Тай даде да се разбере, че не е съгласна. Да, тя цени нарастването на концентрираната власт през последните 20 години, движена отчасти от търговска система, която „поставя традиционен приоритет върху подкрепата за интересите на големите“. Но от друга страна казва, че прекарва повече време на терен, не в чужбина, а в САЩ, „разговаряйки с малки фирми и предприемачи“, за да оцени техните специфични търговски нужди.

Това е извод номер две: администрацията на Байдън вярва, че търговската политика трябва да работи за обикновената Америка, за да сработи изобщо. Това означава отдалечаване от традиционните споразумения за свободна търговия, които, както каза Тай, „подсилват съществуващите вериги за доставки, които са крехки и ни правят уязвими. Тези споразумения не са логични в момент от историята, когато се опитваме да диверсифицираме веригите и да ги направим по-устойчиви“. Това също така означава настояване за повече защита на работниците по линия на разпоредбите в търговското споразумение между Съединените щати, Мексико и Канада, които позволяват налагането на санкции на компании, които не спазват колективните трудови договори.

Това е трудно да се лансира в някои части на глобалния юг, където трудовите стандарти обикновено са хлабави. Американските критици на преговорите за Индо-Тихоокеанската икономическа рамка за просперитет, например, се тревожат, че те може да вкарат Америка в нови дигитални търговски сделки със страни, които хвърлят в затвора или дори убиват хора, които се опитват да организират работниците в сектора на услугите. В замяна на по-високите стандарти, които изисква, администрацията на Байдън предлага на развиващите се икономики дял в по-сигурните вериги за доставки, които тя иска да развие в стратегически области като редки земни елементи, полупроводници, фармацевтика и чиста енергия.

Тай придаде провокативен блясък на този нов подход, като каза, че „преобръщаме колониалното мислене с главата надолу“ , партнирайки си с развиващите се пазари, за да поставят долна граница, а не таван, на трудовите и екологичните стандарти. „Ключът е да се предложи на икономиките място във вертикалната интеграция, така че развиващите се страни да не бъдат хванати в капана на един експлоататорски цикъл“, каза тя.

Разбира се, дяволът ще бъде в детайлите и речта на Тай не задълба в тях. Но промените в парадигмата започват с промени в наратива. И намесата на американския търговски представител беше последното доказателство, че историята, която се разказва за свободната търговия в Америка, се променя дълбоко дори иако отнеме години ефектите да бъдат усетени изцяло.