Тръмп би направил всичко, за да не влезе в затвора

Политиката не може да бъде по-проста от това - американските гласоподаватели вероятно ще бъдат изправени пред избор през следващата година между обвиняем в престъпление, обещаващ възмездие на своите гонители, и друг човек. Ще бъде референдум за върховенството на закона, пише редакторът за САЩ на Financial Times Едуърд Люс.

"Ако първият спечели, той вероятно ще избегне затвора за множеството си предполагаеми престъпления. Ако вторият спечели, първият най-вероятно ще отиде в затвора. Ако демокрацията можеше да сведе до едно от онези брутални телевизионни риалитита, това щеше да е всичко. Това, разбира се, се харесва на Доналд Тръмп", пише авторът.

Според него въпросът не е дали един победил Тръмп би използвал машината на правосъдието за лични цели. Той многократно е заявявал, че ще използва закона като инструмент за отмъщение - и би го направил. Това трябва да бъде прието буквално, смята Люс.

Въпросът е докъде би стигнал Тръмп, за да остане извън затвора, защото той няма какво да губи. Това е призракът, преследващ втория човек - Джо Байдън.

Повечето американци преминават през живота си без да извършат престъпление, пише в коментара на FT. Някои имат досие за сравнително дребни неща. Тръмп е изправен пред 71 обвинения за престъпления по два различни обвинителни листа - неговите тайни плащания за мълчанието на порнозвезда и укриването на строго секретни документи. Теоретично той може да получи присъда от стотици години.

Докато приключат другите разследвания – за опитите му да срине демокрацията в САЩ чрез метежа срещу Конгреса на 6 януари 2021 г. и да отмени изборите в Джорджия – броят на обвиненията му може да надхвърли 100.

Чудно е как едно свободно общество може да толерира такъв кандидат, смята Едуърд Люс и допълва, че много го правят. Тръмп не е единствен - например наскоро починалият бивш италиански премиер Силвио Берлускони прекара десетилетия, люшкайки се между изборните победи и съдебната зала. Или настоящият израелски министър-председател Бенямин Нетаняху, който иска да подкопае независимата съдебна система на страната си в опит да избяга от съда.

Такива фигури изграждат култ около себе си, който в крайна сметка няма много общо с идеологията. Става въпрос за това какво са готови да направят, за да оцелеят. Те успяват, като съчетават усещането си за преследване с по-широкото чувство на жертва.

Това обяснява защо подкрепата за Тръмп сред републиканците нараства с всяко обвинение. В някои проучвания сега той получава повече от всички останали кандидати на партията му взети заедно. Повтаряйки твърдението му, че Байдън е използвал съдебната система като оръжие срещу него, съперниците отстъпват наратива. Ако Тръмп е емблематичната жертва на системата, какво ни интересува неговият хор?

Остава да видим дали бившият губернатор на Ню Джърси Крис Кристи, който е единственият, който атакува Тръмп директно, ще получи отклик. „Вижте колко е ядосан“, каза Кристи за Тръмп наскоро. „Никога не става дума за това какво претърпява страната, а винаги за горката жертва.“

Традиционното схващане е, че правната заплаха за Тръмп прави номинацията му от партията по-вероятна, но победата му на изборите не толкова. Първата част със сигурност е вярна, но втората подлежи на съмнение, смята Едуърд Люс.

И през 2016 г., и през 2020 г. Тръмп многократно каза, че изборите ще бъдат фалшифицирани срещу него. В първия случай беше заложена само гордостта му. Въпреки че спечели електоралната колегия, суетата на Тръмп беше достатъчно наранена, за да настоява, че не е загубил националния вот от Хилъри Клинтън. Той дори започна безплодно разследване за разкриване на изборни измами.

Личният залог за Тръмп през 2020 г. беше по-висок, отколкото през 2016 г., тъй като той вече веднъж беше подложен на процедура по импийчмънт и беше изправен пред няколко разследвания, най-вече във връзка с бизнес делата му. Но това очевидно е било преди да скрие десетки кутии с класифицирани материали в имението си в Мар-а-Лаго (Флорида), което доведе до повдигане на обвинения в Маями. Преди да бъде обвинен в подстрекаване на атаката срещу Капитолийския хълм, за да осуети ратифицирането на победата на Байдън. И преди да се опита да манипулира изборни служители в Джорджия да променят резултата от вота.

Във всяко от първите си две явявания на президентски избори Тръмп все пак преобърна американските норми, пише още анализаторът. Един от неговите "бойни" викове през 2016 г. беше насочен към Хилъри Клинтън: „Затворете я!“ (заради скандала със служебните ѝ имейли – бел. ред.)

Предизборната му ситуация сега е несравнима. Колко далеч би отишъл Тръмп през следващата година, за да избегне затвора? Въпросът е риторичен: можем само да гадаем какво, ако изобщо има нещо такова, не би помислил да направи коментира още Едуърд Люс. За него положителното е, че мнозинството от гласоподавателите в САЩ смятат, че наказателните обвинения срещу Тръмп би трябвало да го направят негоден за кандидатиране. От друга страна, характерът и методите на Тръмп не бяха загадка още през 2016 г.

Повечето съвременни избори в САЩ започват с приблизително равни шансове за кандидатите. Заради особеностите на електоралната колегия Тръмп ще се нуждае от около 47 процента от националния вот, за да бъде възможно да си върне Белия дом. Това ще бъде неговата карта за избягване на затвора - и погребението на Америка, категоричен е Едуърд Люс в своя коментар, публикуван във FT.