Като Робеспиер без гилотина. Новият вратар на Европа е плашещ автократ

Масовото преселение през Средиземно море придобива огромни размери. По данни на агенцията на ООН за бежанците UNHCR през миналата година са преброени 159 410 души, а тази година до 11 юни към тях вече са се присъединили още 71 342 души. Броят на нерегистрираните случаи е значителен, включително и броят на загиналите. Върховният комисариат на ООН за бежанците (UNHCR) официално е преброил 1037 удавени само през тази година.

Въпреки хуманитарната катастрофа в момента още 400 до 500 мигранти се впускат в морето всеки ден, за да достигнат бреговете на Европа. Огромното мнозинство от тях в момента тръгва от Тунис, където десетки хиляди чакат възможност да преминат в Италия или Малта. За това и Италия вече обяви извънредно положение.

От месеци италианският министър-председател Джорджа Мелони води кампания за сключване на споразумение за защита на границите с Тунис. ЕС трябвало да плаща на държави като Тунис, за да връщат безопасно лодките с бежанци в тунизийските пристанища и по този начин да сложат край на масовото бягство, смята тя. Тогава бежанците дори нямало да се опитват да бягат отново. През 2016 г. ЕС договори нещо подобно с Турция. Мелони вече посети тунизийския президент по-рано тази седмица, за да проучи шансовете за споразумение.

Сега ЕС изпрати и изключително високопоставена делегация. Към председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен се присъединиха Мелони и министър-председателят на Нидерландия Марк Рюте. Фактът, че трима държавни глави дойдоха лично наведнъж, показва спешността на въпроса за Европейския съюз. Президентът на Тунис Каис Саид изведнъж се превърна в ключова фигура за континента, пише в свой анализ германският N-TV.  

Саид повишава цената си

Фон дер Лайен изтъкна перспективата за „засилено партньорство" и финансова помощ за Тунис в размер на над 1 млрд. евро. 150 млн. евро биха могли да бъдат предоставени „незабавно" на тунизийския държавен бюджет, а други 900 млн. евро биха могли да се използват като дългосрочна подкрепа. Фон дер Лайен предложи на Саид програма от пет точки, която освен финансова помощ включва преди всичко подкрепата на ЕС за борбата на Тунис с незаконната миграция. Ако е възможно, споразумението трябва да бъде подписано до предстоящата среща на върха на ЕС, която е насрочена за края на юни.

Но Саид е наясно с натиска върху европейците да действат - и играе покер. Страната му нямало да бъде гранична полиция за Европа, обяви той в отговор на предложението на Фон дер Лайен. Сред дипломатите веднага стана ясно, че Саид иска да повиши цената на споразумението. По принцип обаче той възнамерявал да продължи преговорите. Затова Мелони говори за „важна първа стъпка" към затварянето на средиземноморския маршрут.

Сега преговарящите продължават разговорите. А брюкселски дипломат описва ситуацията по следния начин: „Всъщност ние искаме да наемем Саид като новия пазач на Европа. И той се старае да се спазари възможно най-скъпо“. 

Расист и антисемит

Един от проблемите за брюкселската стратегия е, че Саид вероятно ще е доста ненадежден партньор. От една страна, вътрешнополитическата ситуация в Тунис е толкова напрегната, че Саид се затруднява да се задържи на власт и управлява все по-брутално. От друга страна, Саид не е точно приятел на правата на човека и демократ. 

Президентът е смятан за преследвач на хомосексуалистите, мрази Израел и е ислямист в костюм. Той подкрепя смъртното наказание и е против равните права на жените в областта на наследственото право. 

Саид не само отхвърля нормализирането на отношенията с Израел, но дори го нарича „предателство". „Ние сме в състояние на война с ционизма, а нормализирането е предателство", казва той. При откриването на палестинската мисия в Тунис той позира с Махмуд Абас пред карта със… заличен Израел.

Когато през май петима души бяха убити при нападение срещу синагогата в Джерба, Саид омаловажи нападението и забрани критиките. Той заяви, че Западът прилага двойни стандарти, когато говори за антисемитско нападение, докато „палестинците са убивани всеки ден и никой не говори за това“. 

Саид открито атакува бежанците, повечето от които идват от Африка, с расистки думи, наричайки ги „орди от мигранти". И активно подхранва ксенофобските настроения в Тунис и дори разпространява конспиративната теория за „план за черна Африка". 

Съществува „престъпен план, който се крои от началото на 21-и век". Целта е да се промени „демографският състав на Тунис", казва той. Африканският съюз (АС) отхвърли забележките на тунизийския президент относно мигрантите като „шокиращи". 

А председателят на Комисията на АС Муса Факи Махамат официално поиска от Саид да оттегли „расистката реч на омразата". Но Саид не се впечатлява. Той разпалва расистки настроения срещу малцинствата, за да отвлече вниманието на собственото си население. В резултат на това редовно се случват насилствени нападения срещу чернокожи.

Като Робеспиер без гилотини

В лицето на този президент едно хуманитарно решение на миграцията вероятно ще бъде сложно за ЕС от морална гледна точка. Саид разпусна парламента при „студен“ държавен преврат през 2021 г. и оттогава управлява като автократ с декрети. Малко по малко президентът елиминира последните постижения на Арабската пролет. Членове на опозицията, журналисти и профсъюзни дейци са хвърляни в затвори.

Икономическата ситуация е плачевна, масовата безработица е навсякъде, дори недостигът на храна и лекарства е ежедневие, а инфлацията допълнително влошава положението. В допълнение към бежанците от Мали, Чад и Нигер сега и все повече тунизийци искат да избягат в Европа.

Министър-председателят на Нидерландия Марк Рюте (вляво), председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, президентът на Тунис Каис Саид и министър-председателят на Италия Джорджия Мелони (вдясно) в Тунис. Снимка: EPA

Професорът по право Саид се представя в местната преса като скромен човек, който живее в обикновен апартамент на държавен служител и пътува с автобус и влак. Той умишлено говори книжовен арабски и се представя за образован ислямист, който защитава консервативните мюсюлмански ценности. 

Привържениците му в Тунис го описват като честен лекар на един народ, страдащ от корупция. Метафората за лекаря се отнася за чичо му по бащина линия, Хишам Саид. Той е първият педиатър в Тунис, който придобива световна известност през 70-те години на миналия век с разделянето на сиамски близнаци. 

За да излекува Тунис, Саид отчаяно се нуждае от икономическа помощ от Европа. Страната разполага с валутни резерви за само три месеца. Министърът на финансите Сихам Немсих вече публично предупреждава, че „фалитът на държавата" е неизбежен. Без спасително споразумение с МВФ несъстоятелността изглежда неизбежна. 

Ето защо плащанията от ЕС са спасение в последния момент за икономически закъсалата страна. По този начин Саид може да спаси клатещата се власт. Правата на човека - от бежанците до членовете на опозицията - не го вълнуват. Френското списание Le Point описва стратегията на безмилостния адвокат, който е установил терор в защита на републиката, по следния начин: Саид е „като Робеспиер, само че без гилотини".