Как споразумението на ЕС за миграцията ще промени процедурите за убежище?

Страните от Европейския съюз (ЕС) най-накрая постигнаха (почти) невъзможното: сключване на сделка за миграцията.

Късно в четвъртък 21 държави от ЕС прокараха това, което те приветстваха като „историческо“ споразумение за преформатиране – за първи път от години – на начина, по който континентът обработва и премества лица, търсещи убежище, пише Politico.

Ако пактът успее да премине през финалните преговори с Европейския парламент (ЕП), той може да промени лицето на европейската миграция. Битките и промените са неизбежни и никой не е сигурен как ще се развие ситуацията, отбелязва медията.

Засега споразумението постига баланс между два широки лагера: граничните страни, които искат повече помощ при справянето с търсещите убежище, и тези във вътрешността, които твърдят, че твърде много мигранти пристигат и се движат без разрешение в рамките на ЕС.

Съгласно споразумението държавите на първа линия ще бъдат задължени да въведат по-строга процедура за убежище на границата за онези, за които се смята, че е малко вероятно да бъдат приети. Освен това ще им бъде дадена по-голяма свобода на действие да връщат обратно отхвърлени кандидати.

Другите страни от ЕС ще имат избор дали да приемат определен брой мигранти всяка година, или да плащат в общ фонд на ЕС.

Поддръжниците приветстват споразумението като творческо средно решение, което предлага помощ на държавите по външните граници на ЕС, без всъщност да принуждава други страни да приемат търсещи убежище. Защитниците на мигрантите обаче се опасяват, че разширяването на проверките за убежище на границата просто ще увеличи броя на нечовешките центрове за задържане, където хората ще остават с месеци.

Въпреки че действителният правен текст все още не е публикуван, Politico разкрива подробностите и отговаря на критичните въпроси за това как бъдещата сделка може действително да повлияе на миграцията в ЕС.

Ще се промени ли европейския процес на предоставяне на убежище? Може би.

Според сделката новата система на ЕС за убежище ще включва два пътя: по-строга процедура за убежище, извършвана на границата, която може да включва кратък период на задържане, и друг, по-разрешителен процес. Предварителният преглед ще определи къде отива всеки човек.

Решаващият фактор: Дали служителите смятат, че мигрантът има шанс да бъде приет, или не. Тези, за които се смята, че е малко вероятно да получат защита, вероятно ще се насочат към по-строгия път. Целта е всяка молба да се обработва на границата в рамките на 12 седмици.

Като ключова отстъпка за страните от Южна Европа правителствата ще имат право да замразят по-строгия протокол, ако се достигне определен брой кандидати. Всяка страна ще има различен праг.

Какво би означавало това за търсещите убежище, които са отхвърлени? По-бързо заминаване в по-голям брой държави - и не непременно тази, в която са живели преди това.

Тази тема в крайна сметка се оказа най-трудната в преговорите, като Германия и Италия се бориха до горчивия край. Италия отдавна искаше повече възможности за това къде може да изпрати отхвърлени търсещи убежище, но Германия се противопостави, като твърдеше, че ЕС не може да изпраща хора в страни, които не зачитат напълно човешките права.

Окончателното споразумение в крайна сметка застана предимно на страната на Италия, която получи подкрепата на близо 10 страни по въпроса. Въпреки че принципът за правата на човека ще остане на ниво ЕС, всяка държава ще трябва да определи дали дадена външна държава наистина спазва международните стандарти за правата на човека.

Широко разпространеното убеждение сред участниците в преговорите е, че Италия ще използва клаузата, за да изпрати отхвърлени търсещи убежище в Тунис. Северноафриканската страна се превърна в популярна междинна станция за онези, които се насочват към Европа.

Официално, според проект на текст, видян от Politico, мигрантът трябва да е „останал“ или „заселил се“ в дадена страна или да има семейство там, за да бъде изпратен на това място. Защитниците на мигрантите се страхуват, че ЕС няма да има властта да накара всеки член да спазва този стандарт.

Дали сделката ще доведе до преместване на мигранти из цяла Европа? Не навсякъде.

Години наред двуполюсният дебат в Европа беше между тези като Италия, които искаха „задължително преместване“ на мигранти в ЕС, и страни като Полша и Унгария, които категорично отхвърляха предложението.

Сделката включва класическо брюкселско решение, което е наречено „задължителна солидарност“. Ако е необходимо, целта на ЕС ще бъде да премести най-малко 30 хил. мигранти всяка година, но на страните ще бъде даден избор или да приемат хора, или да плащат 20 хил. евро за всеки мигрант, когото не приемат. Парите могат да отидат в обща каса, която ЕС ще използва за финансиране на неопределени „проекти“ в чужбина.

Клаузата се тълкува като начин ЕС по същество да даде пари на страни като Тунис например – усещане, което само се засили, когато Комисията обяви, че председателят ѝ Урсула фон дер Лайен ще посети Тунис заедно с италианския лидер Джорджия Мелони и нидерландския премиер Марк Рюте.

Дори този компромис накара някои страни да се разгневят. Варшава заплаши да бойкотира изискването за плащания - в допълнение към отказа да приеме допълнителни хора, като се има предвид големия брой украински бежанци, които пребивават в страната (над 1 млн. души).

Какво следва? Преговори, които ще са трудни. Страните от ЕС може и да са се споразумели помежду си, но ще трябва да се споразумеят и с парламента.

Мнозина членове на ЕП от левицата изразиха загриженост относно граничната процедура, която според тях може просто да създаде повече центрове за задържане по границите на ЕС. Има и разочарование относно разширената политика за връщане и перспективата да се плаща на други държави, за да поемат повече отговорности.

Въпреки това обаче сделката се разглежда като най-добрия шанс на ЕС да преразгледа разпокъсаната си процедура за убежище и да разпредели мигрантите по-равномерно.