Швеция се надява плановете ѝ да стане 32-ият член на НАТО да се върнат в правилната посока в четвъртък, когато по-строгите ѝ закони срещу тероризма влязат в сила, съобщава Bloomberg.
Законодателството, което ще направи участието във всяка терористична група наказуемо със закон, може да осигури необходимия тласък, нужен на преизбрания турски президент Реджеп Тайип Ердоган, за да одобри присъединяването на скандинавската държава към НАТО.
До голяма степен се смята, че липсата на действия срещу кюрдски терористи е ключовата причина за отказа на Турция да позволи на скандинавската страна членство в алианса. По мнение на Швеция новите законодателни мерки ще задоволят последното останало задължение съгласно споразумение, подписано миналата година, за да се проправи път към ратификацията.
„Изпълнихме това, което се ангажирахме да направим и следователно е време Турция да започне процеса си по ратификация и да спази своята част от сделката“, заяви шведският външен министър Тобиас Билстрьом в интервю миналата седмица от Стокхолм. „Швеция изпълни всички части от споразумението“.
Инвазията на Русия в Украйна, която започна през февруари 2022 г., продължава да преначертава пейзажа на сигурността в Европа. Съседна Финландия се присъедини към алианса през април, макар че двете страни първоначално се договориха да работят заедно по процеса на присъединяване. Ако Швеция стане член, разширяването на НАТО ще обхваща цялото Скандинавие, а алиансът ще контролира и по-голямата част от Балтийско море, който е стратегическата врата за Русия.
Само две от общо 31 страни членки на НАТО не са ратифицирали молбата за членство, но правителството на Билстрьом остава оптимист, че може да получи одобрението на Турция и Унгария преди срещата на високо равнище на НАТО във Вилнюс в средата на юли.
Тъй като в момента Ердоган обаче е фокусиран върху сформирането на нов кабинет, това на практика може да се окаже трудно. Макар че декларация за намерение за одобряване на кандидатурата на Швеция може да е опция, Билстрьом настоява, че амбицията му е да има официално одобрение, когато лидерите на НАТО се съберат в литовската столица.
„Аз и цялото правителство ще работим за пълно членство в НАТО до Вилнюс“, казва Билстрьом. „Ако няма ратификация преди Вилнюс, може да отнеме седмици или дори месеци, докато турският парламент започне отново работа след лятото“.
Турция, от своя страна, сигнализира, че ще иска възможност да оцени прилагането на новото законодателство срещу тероризма, преди да се ангажира с ратификация.
Законът е кулминацията на усилия, които продължават от 2017 г. насам, когато узбекистанец отвлече камион за бира и премина през главната пешеходна търговска улица в Стокхолм, убивайки петима души. Законодателството постепенно се затяга оттогава насам, но забраната за участие отне повече време, тъй като изискваше промяна на членовете за свобода на сдружаване в конституцията на страната. Мярката бе одобрена от парламента с широко мнозинство през май въпреки критиките от правния надзорен орган на страната – Законодателния съвет.
Макар че новият закон не цели конкретно кюрдската партия ПКК, за която Турция се притеснява най-силно, той ще позволи по-добро трансгранично сътрудничество, за да се ограничи заплахата от терористи от различни страни, смята Ханс Ирман, заместник главен прокурор в подразделението за национална сигурност. Сега той готви обвинения за финансиране на тероризма срещу предполагаем поддръжник на кюрдската група. Обвинението, което ще бъде първо по рода си, включва турски гражданин, който се предполага, че е искал да изнудва за пари ресторант в Стокхолм.
Случаят стана публично достояние в началото на февруари, само седмица след като Ердоган изключи подкрепа за кандидатурата на Швеция в НАТО след инцидент, при който датският крайнодесен активист Расмус Палудан изгори преведено копие на Корана близо до турското посолство в Стокхолм.
Законовите мерки обаче все още няма да успокоят исканията на Анкара за забрана на изразяването на подкрепа за кюрдските групи.
Шефът на комуникациите на Ердоган Фахретин Алтун във вторник нападна шведските власти заради инцидент, при който група симпатизанти на ПКК прожектираха изображение на знамето на групата върху стените на шведския парламент, за да насърчат протест срещу НАТО през идния уикенд. Швеция „трябва да попречи на членовете на ПКК да организират демонстрация“, каза Алтун в туит, добавяйки, че е „напълно неприемливо терористите от ПКК да продължат да действат свободно в Швеция“.
В отговор на туита на Алтун Билстрьом каза, че би предпочел да се съсредоточи върху това, върху което двете страни са се договорили, и че новият закон за тероризма е „най-ясният сигнал“, че Швеция приема сериозно легитимните опасения на Турция.
„Бяхме готови – в границите, определени от нашето законодателство и конституция – да направим това, което се изисква от нас“, каза външният министър пред репортери в Лулео, Швеция. „Вярваме, че изпълнихме [задълженията си] и Турция също трябва да изпълни и да започне процеса на ратификация“.
Въпреки че кандидатурата може да не е първата точка в дневния ред на новия кабинет на Ердоган, дипломатическите и законодателни усилия в крайна сметка вероятно ще дадат плод, смята бившият премиер Карл Билд.
„Ако се окаже, че това се превръща в дългосрочен проблем, това определено е обезпокоително, но не виждам причина да вярвам, че ще се случи така“, каза Билд.