Регулирането на изкуствения интелект трябва да избегне грешките на борбата с климатичните промени

Това е феномен, предизвикан от човека, който може да промени живота такъв, какъвто го познаваме. Тревожните предупреждения на експертите предизвикаха обществена загриженост. Корпоративните бордове се опитват да го разберат. Младите хора се опасяват, че ще попари бъдещето им. Правителствата изготвят правила, за да го обуздаят.

Да, става въпрос за усъвършенствания изкуствен интелект (AI). Но горното описание важи и за друга, по-позната заплаха: изменението на климата, пише бизнес колумнистката на Financial Times Пилита Кларк.

Тази година, докато галопиращият напредък в AI технологиите предизвикват призиви за глобално координирано регулиране, някои експерти смятат, че трябва да приложим международния наръчник за справяне с изменението на климата. И те са до известна степен прави. И двата проблема по своята същност са глобални, така че разпокъсаният национален контрол няма да работи.

Но бъдещите поколения няма да ни благодарят, ако попаднем в клопките, които пречеха на опитите за контролиране на климатичните промени през последните три десетилетия – особено като се имат предвид огромните ползи, които AI обещава.

Използван добре, изкуственият интелект може да трансформира нашето управление на рака, бедността и дори самото изменение на климата. Глобалното затопляне, от друга страна, има малко предимства. Един по-топъл свят може да направи фермите по-плодородни, а екстремните студове - по-малко рискови на някои места. Но авторитетните научни доклади от Междуправителствения панел на ООН за климатичните промени (IPCC) ясно показват, че дори само за човешкото здраве има много малко примери за благоприятни резултати от изменението на климата във всякакъв мащаб.

Малцина поставят под въпрос заключенията от тези доклади, но си представете колко трудно би било да се координират усилията за намаляване на въглеродните емисии, ако нямаше такъв научен консенсус. Експертите по изкуствен интелект няма нужда да си представят. Те са дълбоко разделени, политически и технологично, за това колко вреда може да бъде причинена и колко вече съществува.

Така че има разбираем интерес да се види дали моделът на IPCC може да работи за AI. „Това наистина е активен въпрос сред политиците в момента“, казва професор Робърт Трейгър от Центъра за управление на изкуствения интелект.

Това е логично, макар че като се има предвид главоломната скорост на AI напредъка, евентуален Междуправителствен панел по изкуствения интелект ще трябва да бъде много по-пъргав от своя климатичен предшественик, на който обикновено отнемаше около шест години, за да издаде огромните си доклади.

Освен това IPCC е част от по-широка глобална рамка за климата, която предлага много уроци какво да не правим с изкуствения интелект.

Панелът е създаден през 1988 г., година на климатични повратни точки, които наподобяват много от тези, които виждаме при AI през 2023 г. И през двете години уважавани експерти направиха разтърсващи предупреждения. През 1988 г. ученият от НАСА Джеймс Хансен свидетелства пред Сената на САЩ, че „парниковият ефект е установен и сега променя нашия климат“. Това не беше първата официална аларма за глобалното затопляне, но влезе в заглавията на първа страница и подпомогна ранните усилия за справяне с въглеродните емисии.

Нещо подобно се случи през 2023 г., когато Илон Мъск, съоснователят на Apple Стив Возняк и бащата на AI Джефри Хинтън предупредиха за рисковете за човечеството, които тази технология крие.

Г-7 призова за нови стандарти, за да запази AI надежден, докато Белият дом, Сенатът на САЩ и британският премиер се срещнаха с AI ръководители, за да обсъдят спорната технология. Междувременно ЕС финализира новаторски AI закон, целящ да направи системите по-безопасни и по-прозрачни.

Нараства съгласието, че е необходимо международно сътрудничество за AI. Някои харесват модела на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Други предпочитат този на не толкова властната Международна организация за гражданска авиация. Тя е агенция на ООН, която също е дом на секретариата по климата, който се появи, след като световните лидери подкрепиха международен договор за борба с климатичните промени през 1992 г.

Годишните срещи на „конференцията на страните“ по договора (COP), доведоха до определяне на по-подробни климатични цели в протокола от Киото от 1997 г. и споразумението от Париж от 2015 г. Въпреки това днес вредните емисии остават на рекордни нива. Причините за това са сложни и многообразни, но това, че годишните срещи дадоха ново значение на думата „ледников“ определено не помогна.

Проблемът е отчасти в това, че решенията на COP реално изискват консенсус от близо 200 държави - рецепта за безнадеждно бавен напредък, а и не само това. През 2018 г. служители на администрацията на Тръмп помогнаха COP да блокира приемането на заключенията от доклад на IPCC, поръчан на предишна среща.

Климатичните COP служат за редица полезни цели. Би било много по-зле без тях. Но те също така показват какво трябва да се избягва, докато търсим начини да гарантираме, че AI работи за нас, а не обратното.