По-важното от миналата седмица: Политическата криза не стихва

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България 
В началото на седмицата излъченият от ГЕРБ-СДС кандидат-премиер Мария Габриел върна неизпълнен мандата на президента с обещанието, че съгласие ще се търси с втория мандат. Основните политически партии в България постигнаха предварително споразумение за прекратяване на дългогодишната политическа безизходица, като създадат правителство с поделена власт, което може да отключи усилията за присъединяване към еврозоната и достъпа до средства за възстановяване от Европейския съюз. Партията ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов и алиансът, воден от основния му политически съперник, експремиера Кирил Петков, се договориха в понеделник да управляват с редуващи се премиери, като всяка група ще ръководи кабинета на ротационен принцип за период от девет месеца. 

Дългоочакваното коалиционно споразумение в България обаче може да се провали, което ще удължи продължаващата от години политическа криза, тъй като най-голямата партия в балканската страна замрази преговорите за съставяне на правителство. Мария Габриел, която трябваше да поеме правителството след девет месеца, обяви решението на ГЕРБ в събота.

Този ход последва публикуването на петчасов запис на дискусия в партията на Кирил Петков, за който се твърди, че показва бъдещата стратегия на партията за административни назначения след консултации с посолствата на други държави. Записът беше публикуван от един от депутатите на Петков - Радостин Василев, който обяви, че ще напусне партията. 

Пресконференцията на Радостин Василев. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Бившият премиер и ръководството на партията му не отрекоха автентичността на разговора, но отрекоха да са извършили нарушения. „Всичко си има граници", заяви пред репортери Габриел, бивш еврокомисар, която подаде оставка от кабинета си в Брюксел, за да се кандидатира за министър-председател. Тя поиска „ясни гаранции за придържане към правомощията на институциите и към основите и принципите на българската държава". "Замразяването на преговорите означава, че те могат да бъдат размразени, преди да сме сложили край", каза Габриел, отваряйки пътя за по-нататъшни преговори.

През миналата седмица депутатите приеха окончателно да има механизъм за контрол върху главния прокурор. Това стана по време на заседанието на парламента, на което се гледат на второ четене промените в НПК. Приетите текстове предвиждат при наличие на законен повод за започване на разследване срещу главния прокурор да се уведомява ръководителят на наказателната колегия на ВКС. Прокурорската колегия ще назначава съдия, заемащ длъжността на прокурор във ВКС, който да изпълнява функциите на прокурор за разследване на престъпленията, извършени от обвинител №1. Прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, ще ръководи досъдебното производство и участва в съдебното производство. В случай, че в шестмесечен срок от съобщението възникнат и други законни поводи за образуване на досъдебно производство за извършено престъпление от главния прокурор, те ще се разглеждат от прокурора. Ако в този срок е отказано образуване на досъдебно производство, не са налице други законни поводи или е прекратено образуваното наказателно производство, след изтичането на този срок прокурорът за разследването на престъпления, извършени от главния прокурор, се възстановява на заеманата преди това длъжност като съдия.

Депутатите по предложение на ГЕРБ приеха със 17 гласа да се освобождават председателите на върховните съдилища. Само „Възраждане" се въздържаха, а БСП напуснаха залата, преди изобщо да започне обсъждането на промените. Общо 209 депутати гласуваха. Часове след като парламентарната правна комисия прие промените на второ четене, внезапно те бяха вкарани и в пленарна зала. Това не се хареса на голяма част от депутатите. От парламентарната трибуна Корнелия Нинова каза, че това бързане има за цел да бъде свален Иван Гешев, текстовете да бъдат атакувани пред конституционния съд и да бъде запазен имунитетът на Бойко Борисов.  От „Възраждане” обявиха, че текстовете са политическо споразумение, защото са писани от хора, които никога не са влизали в съдебна зала, нито разбират от работата на държавното обвинение. От ПП контрираха, че текстовете са писани вече няколко парламента и те са достатъчно изчистени. 

Европа, ЕС и еврозоната

Осем държави от ЕС (сред които и България) искат да спрат плановете на Европейската комисия за по-строги стандарти за емисиите автомобилни газове. „Отхвърляме всякакви нови стандарти за емисии (включително нови процедури за изпитване или ограничения) за леки автомобили и микробуси", се казва в съвместен документ за обсъждане на подписалите го страни, сред които са и Франция и Италия. Целите на ЕК ще обвържат инвестициите, които са необходими за постигане на наскоро приетите цели за CO2 за автомобилната индустрия, се казва в обосновката. Една от тези цели е от 2035 г. нататък да се регистрират само нови автомобили, които са неутрални по отношение на климата. Държавите заедно ще имат достатъчно гласове, за да блокират предложението. Независимо от отхвърлянето на новите пределни стойности на емисиите на отработени газове за автомобилите, те настояват новите стандарти Евро 7 да влязат в сила по-късно.

Цените на европейския природен газ спаднаха до двугодишно дъно. На борсата в Амстердам еталонният форуърден договор TTF с доставка след един месец се котираше на по-малко от 26 евро за мегаватчас. Цените на природния газ бележат низходяща тенденция от края на миналата година, след като временно се повишиха до над 300 евро за мегаватчас след руската инвазия в Украйна.

Европейската комисия одобри поглъщането на Credit Suisse от нейния конкурент UBS без условия. Поглъщането не поражда никакви опасения за конкуренцията, се казва в обосновката на ЕК. В средата на март швейцарското правителство обяви спешното поглъщане на Credit Suisse от UBS. Първата беше на ръба на фалита поради скандали и огромни проблеми с финансирането.

Инфлацията във Великобритания остана много по-висока от очакваното, като най-бързото нарастване на цените на услугите и основните цени от повече от три десетилетия насам предизвика множество залози за нови повишения на лихвените проценти от страна на Английската централна банка. Растат залозите за ново увеличение на лихвите от страна на АЦБ. Снимка: Bloomberg

Ирландският орган за защита на данните DPC наложи рекордна глоба от 1,2 млрд. евро на компанията майка на Facebook Meta. Преди това DPC установи, че Meta не е защитила адекватно личните данни на европейските потребители и по този начин е нарушила европейския Общ регламент за защита на данните (GDPR). Освен това компанията трябва да преустанови предаването на лични данни в САЩ в срок от пет месеца. Данните са били препращани, наред с другото, на американските служби за сигурност. Това е най-голямата глоба, налагана някога на американска технологична компания. Meta обяви, че ще обжалва решението.

Френското правителство завърши процедурата за пълна национализация на електрическата компания EDF. Това се прави, за да се гарантира планираното разширяване на ядрената енергетика. Планирано е изграждането на общо шест нови атомни електроцентрали, като се обмисля изграждането на още осем. Германската икономика очевидно е изпаднала в техническа рецесия. Снимка: Bloomberg

Федералната статистическа служба преразгледа прогнозите си за развитието на икономическото производство на Германия през първото тримесечие. Според нея брутният вътрешен продукт е намалял с 0,3% в сравнение с предходното тримесечие. Тъй като икономическото производство бе намаляло и през последното тримесечие на 2022 г., по този начин германската икономика влезе в техническа рецесия. Анализ по темата вижте тук!

Косовската полиция използва сълзотворен газ, за да разпръсне тълпите, сред които имаше демонстранти, противопоставящи се на встъпването в длъжност на длъжностните лица след местните избори миналия месец, които етническата сръбска общност бойкотира и обяви за невалидни. Това беше най-сериозната ескалация на напрежението тази година между етническото албанско мнозинство в Косово и сръбското малцинство. Избухването на конфликта застрашава плана за нормализиране на отношенията между балканските съседи, изготвен с посредничеството на ЕС и с подкрепата на САЩ, които заплашват отново да изпаднат в насилие, след като Косово се отдели от Сърбия след война през 1998-1999 г.