Европейските сили гледат само своя „квартал“

Миналия декември руски кораб е бил натоварен на южноафриканско пристанище с оръжия, предназначени да убиват украинци, твърдят САЩ. За европейците новината беше толкова объркваща и разстройваща, колкото и фактът, че Индия поглъща руски петрол, или че президентът на Бразилия Лула обвинява Русия и Украйна еднакво за войната.

С право сме разочаровани, пише колумнистът на Financial Times Саймън Кюпър. Тези южни сили омаловажават престъпленията, случващи се извън техния регион. Те гледат инвазията на Русия с безсилен нихилизъм, питайки само как могат да спечелят. Но европейските държави днес са подобни. Оттеглихме се от далечни кризи. Амбициите на Франция, Обединеното кралство и дори Русия се свиват до степен, че сега те са само регионални сили. Просто докато южните сили признават, че са си такива, рухналите европейски империи все още се преструват, че са нещо повече.

Южните сили се базират на разбирането за западното лицемерие. Те познават нашия навик да представяме собствените си проблеми като световни – например, наричайки конфликта в Украйна „война за глобална демокрация“. Те са еднакво реалистични по отношение на Русия. Те не вярват на историята на Владимир Путин, че Западът го е принудил да унищожи Украйна. Служител от една приятелска на Москва южна сила ми каза, че докато Русия „затъва“, неговото правителство прави тих завой, споделя авторът. Страната му не е проруска или антизападна. Тя е про-себе си.

Южните сили са склонни да бъдат изолиационистки: дори техните елити рядко пътуват в чужбина. Те почти не се чуват в глобалния разговор. Те не водят чужди войни. Те са погълнати от своите вътрешни проблеми: осигуряване на храна, електричество и тоалетни за гражданите. Президентът на Южна Африка Сирил Рамафоса се тревожи не толкова за руските кланета, колкото за съперниците му в неговата управляваща партия (Африкански национален конгрес – АНК).

До съвсем скоро големите европейски сили все още имаха глобални амбиции. Това често означаваше бедните страни да се третират като техни ловни полета. Великобритания изпрати войски в Афганистан и Ирак, а Франция - в Западна Африка. Заедно през 2011 г. те свалиха лидера на Либия полковник Кадафи. Русия предприе авантюри навсякъде - от Сирия до Мали.

Но всички те се надхвърлиха. След 2021 г. Обединеното кралство и Франция се отказаха от неуспешните си чуждестранни мисии. Британската армия е най-малката от времето на Наполеон насам. Само 0,2 процента от останалите ѝ войски са базирани в Азия или Океания. Великобритания е стигнала до края на своята „голяма игра“, каза неотдавна бившият ръководител във външното министерство Саймън Макдоналд пред списание New Statesman. По същия начин Русия е толкова разтегната в Украйна, че дори губи контрол над другия си близък регион, Централна Азия.

Европейските сили все още говорят глобално - буквално, в случая на "Глобална Великобритания". Франция, нелепо, нарича себе си „Индо-Тихоокеанска сила“ въз основа на това, че има 1,5 милиона свои граждани, разпръснати из различни бедни острови там. Но началникът на щаба на френските военноморски сили оприличи състезанието с други флотове в Тихия океан с „каране на стар Ситроен в Гран При от Формула 1“. Западният военен съюз, НАТО, сега се ограничава до Европа, където все още никога не е воювал.

Русия се опитва да бъде заплаха за Запада, но изглежда като отбор от втора дивизия, който си въобразява, че е съперник на Манчестър Сити. Всъщност европейската регионална сила с най-голям обхват може да е Турция, която се възползва от това, което агентите по недвижими имоти наричат „локация, локация, локация“. Нейният „квартал“ обхваща Сирия, износа на зърно през Черно море и преминаването на бежанци от Близкия изток.

Но извън региона си европейските сили проявяват същия безсилен нихилизъм, който осъждаме в другите. Когато в столицата на Судан Хартум избухнаха боеве, върхът на френския отговор беше да евакуира европейците; Саудитска Арабия и САЩ посредничиха за мирно споразумение. По същия начин европейските сили наблюдаваха как военнопрестъпникът Башар Асад печели гражданската война в Сирия и започва да се реабилитира в международен план. Те продадоха на Саудитска Арабия оръжия, които унищожиха Йемен. И те изоставиха палестинците, както и етиопския регион Тиграй, където може би са били убити повече хора, отколкото в Украйна. Нашата безпомощност прави абсурдна фантазията на Путин, че Западът планира да нахлуе и подчини Русия. Ние не можахме да покорим дори талибаните.

Днес има глобален Китай и глобални САЩ (засега), но нищо друго глобално. Ако двете суперсили се сбият за Тайван, всяка регионална сила възнамерява да наблюдава от трибуните, въпреки че само Еманюел Макрон беше достатъчно нетактичен, за да го каже.

Радвам се, че подкрепяме Украйна, пише Кюпър. Това е правилното нещо. На второ място, то помага на Запада: наличието на общ враг създава единство, намалява глупостта и ни напомня, че всъщност имаме някакви ценности. Но го правим само защото Путин убива бели хора в нашия „квартал“. Ние сме загрижени за Йемен толкова, колкото Южна Африка за Украйна.