Африка се нуждае от международна помощ, за да избегне загубено десетилетие

Африканските страни са изправени пред криза с издръжката на живота, ограничаване на глобалната ликвидност и влошаване на климатичните шокове. Всичко това се изостря от неустойчивите дългови тежести, които бяха задълбочени от обезценяването на местните валути спрямо долара и вдигането на лихвите от Федералния резерв на САЩ, пише за Financial Times Ханан Морси, главен икономист на Икономическата комисия за Африка към ООН.

В резултат на това африканските финансови министри сега трябва да направят невъзможен избор между изплащане на заплатите на държавните служители, поддържане на училищата и болниците отворени и обслужване на все по-скъпия дълг.

Настоящата ситуация има сериозни последици за стабилността на региона и благосъстоянието на неговите граждани. През годината след началото на пандемията 62 милиона души в Африка бяха тласнати към бедност; до края на 2022 г. приблизително 18 милиона други се присъединиха към техните редици. Инфлацията на храните и горивата удари тежко семействата, тъй като разходите за производство на основни стоки се увеличиха.

Това е несправедливо, пише Морси. Африканските държави са измъчвани от шокове, които не са създали, но въпреки това имат ограничено участие в многостранните решения, които ги засягат. Поредица от международни събития през последните две години – срещи на високо равнище на Г-20 и Г-7, заседания на МВФ и Световната банка – можеха да предоставят възможности за промяна на тази динамика, но до голяма степен не успяха.

Има някои добре дошли инициативи. Няколко държави отделиха допълнителни ресурси за Механизма за растеж и намаляване на бедността (PRGT) и Тръста за устойчивост и екологичност на МВФ. Членовете на Световната банка се съгласиха да използват баланса на финансовата институция по-ефективно, за да отпускат повече средства.

Но подобни ангажименти бледнеят в сравнение с настоящата нужда, която възлиза на повече от 1 трилион долара годишно за справяне с бедността и подпомагане създаването на системи за чиста енергия. Африканските страни видяха как Западът предприема безпрецедентни стъпки в подкрепа на украинските банки, както и в подкрепа на собствените си икономики. Междувременно Африка беше оставена да чака, подхранвайки разочарованието и гнева. Това трябва да се промени.

Има възможност тази ситуация да се промени на срещата на високо равнище за Нов глобален финансов пакт през юни. Срещата, на която Франция ще бъде домакин, ще има за цел да увеличи финансирането за устойчиво развитие, заедно със специфични политически ангажименти за мобилизиране на тези средства. Тя трябва да доведе до три отделни, но значителни промени в политиките.

Първо, африканските държави спешно се нуждаят от повече ликвидност. Развитите икономики трябва да увеличат ангажиментите си към PRGT. Акционерите и ръководството на Световната банка трябва да представят план за действие за утрояване на субсидиите и заемите за страните с ниски и средни доходи. Те трябва да се договорят, че специалните права на тираж на МВФ - резервен актив, създаден през 60-те години на миналия век за подпомагане на страни с ликвидни проблеми - могат да се използват от международните банки за развитие за привличане на евтини кредити. Африканската банка за развитие (ADB) представи убедително техническо предложение за това. С едва 2,5 милиарда долара в СПТ, ADB може да отпусне 10 милиарда долара допълнително кредитиране чрез своя хибриден капиталов инструмент.

Второ, страните, изправени пред дългови затруднения, изискват ефективни, навременни и прозрачни процеси за преструктуриране на дълга. Общата рамка за третиране на дълга на Г-20 беше предназначена да направи това, но през двете години от създаването й не се стигна до преструктуриране за Замбия и Етиопия, докато Чад стигна до условно решение в края на 2022 г. Рамката се нуждае от реформи, включително автоматично спиране на плащанията за обслужване на дълга на тези, които кандидатстват, и разширяване на допустимостта за държави със среден доход. Само тогава страните могат да започнат да се възстановяват, вместо да заседнат в цикъл на изплащане.

Трето, на африканските държави трябва да се даде значим глас в тези критични дискусии.

Целият африкански континент - с население от над 1,4 милиарда души – има подобно на 84-милионната Германия право на глас в МВФ. Въпреки че настоящата формула за гласуване до голяма степен се основава на относителния икономически размер и финансово състояние на членовете, по-голямата част от оперативните разходи на Фонда се плащат от развиващите се страни чрез техните лихви по заеми от него. Тази система трябва да бъде реформирана, вероятно чрез създаване на нова категория, която отчита уязвимостта на страните към външни шокове.

Една глобална финансова система, която е отзивчива и приобщаваща, ще е от полза за всички. Ако светът иска да избегне загубено десетилетие за Африка, 2023 г. трябва да бъде година на действие – започвайки със срещата в Париж за Нов глобален финансов пакт.