Настъпва ли часът на глобалния юг?

Когато дойде време да се пише историята на войната в Украйна, изглежда сигурен залог, че Африканската посредническа мисия, обявена от президента на Южна Африка Сирил Рамафоса миналата седмица, едва ли ще бъде включена. В днешно време евентуалните посредници са много, а и Южна Африка така или иначе е твърде удобна за Москва, за да бъде надежден събеседник с Украйна.

Но когато се пише историята на възхода на пост-еднополюсния свят, африканските донкихотовски посредници може би ще бъдат споменати, пише външният редактор на Financial Times Алек Расъл. Идеята за шестима африкански държавни глави, пресичащи фронтовите линии на европейска война, не е просто красноречив контрапункт на всички онези западни намеси в Африка през годините. Тя също така подчертава нарастващата увереност на страните от „глобалния юг“ - и чувството им, че техният час може би най-после е настъпил.

Това се вижда на редица арени, откакто старият глобализиран ред започна да се фрагментира след финансовата криза от 2008 г. Но войната в Украйна го засили.

Много незападни нации наблюдават пълната подкрепа на Запада за Украйна и виждат лицемерни сили, които отново дават приоритет на собствените си интереси и опасения пред големите глобални проблеми като здравето и изменението на климата. Те също усещат две големи възможности: да изправят САЩ и Китай едни срещу други и да получат, както те го виждат, отдавна закъсняло пренаписване на световния ред след 1945 г.

Както при всички големи потенциални революционни коалиции, това преработено „движение на необвързаните“ е група от изключително различни и често конкуриращи се интереси; а някои едва ли могат да твърдят, че са неутрални. Срещата на върха на БРИКС в Дърбън през август ще бъде витрина за тези противоречия. Групата се състои от две автокрации, Русия и Китай, две големи демокрации, Бразилия и Индия (последната изключително загрижена от възхода на Китай) и домакинът, и по-малък партньор, Южна Африка. Сега над дузина други страни проявяват интерес да се присъединят, включително Иран.

Това не само заплашва да разшири абревиатурата, но има риск, особено за Индия и Бразилия, БРИКС да започне да се превръща в китайски клуб, а не във форум на необвързани страни с развиващи се икономики.

Но въпреки това има ясни общи интереси и цели: преструктуриране на Съвета за сигурност на ООН, така че той да представлява света такъв, какъвто е днес; преосмисляне на институциите от Бретън Уудс (положили основата на съвременната финансова архитектура след Втората световна война – бел. прев.); смяна на долара като световна резервна валута; отблъскване на ръководената от Америка система от икономически санкции; и още.

Тези цели може да не са постижими, но те са доста по-прецизни от неясните такива на движението на необвързаните на първата му среща в Бандунг, Индонезия през 1955 г. Тогава членовете представляваха нищожен дял от световната икономика; днес не е така.

„Тогава това беше място за разговори“, казва Майкъл Пауър, който в продължение на 30 години изследва възхода на глобалния юг, последно като базиран в Кейптаун (Южна Африка) стратег на компанията за управление на активи Ninety One. „Но сега те говорят дали да започнат да търгуват помежду си с местни валути.“

И така, какво трябва да направи западът? Да води чрез пример, най-накрая да се ангажира с реформи на глобалния ред и да подбира думите си по-внимателно. И да избягва определения като „стоящи отстрани“ и „геополитически колебаещи се държави“, които в момента циркулират във Вашингтон. Метафората с колебаещите се политически щати в Америка – значеща „ние ще ви обръщаме внимание веднъж на всеки четири години“ – увековечава усещането за покровителствена, ако не и тесногръда, имперска власт.

„Трябва да говорим за основана на правила международна система, а не за настоящата такава като единствено възможна“, посочва високопоставен западен дипломат. „И когато говорим за войната, не трябва да става въпрос само за европейския мир, но и за типа свят, в който искаме да живеем.“

По-конкретно, администрацията на Байдън изгражда регионални ад хок съюзи, от I2U2 (Индия, Израел, ОАЕ и САЩ) до Азиатско-Тихоокеанската четворка за сигурност (Индия, Австралия , Япония и САЩ).

Китай обаче също набира подкрепа. Миналата седмица Си Дзинпин беше домакин на среща на високо равнище на страните от Централна Азия – задният двор на Русия – затвърждавайки тезата на историка Серхий Плохи, че войната в Украйна, вместо да разшири глобалната тежест на Москва, е ускорила потенциалното подчинение на Пекин.

Разбира се, новите световни порядки са по-лесни за деклариране, отколкото за реализиране. През 1991 г. Джордж Буш-старши говори за нов ред. Думите му увиснаха година по-късно: Босна беше в пламъци. А и на някои ще им е трудно да поддържат новия си курс. Непохватното па де дьо (танц на двойка – бел. прев.) на Южна Африка с Русия е нагледен урок как да не се играе играта на необвързаните. Късмет е, че администрацията на Байдън не изглежда склонна да накаже Претория за нейното непостоянство.

Но Индия, Индонезия и други играят доста добре. Когато войната в Украйна приключи, то ще стане на фона на по-фин световен ред от този през февруари 2022 г. Той ще бъде по-сложен и вероятно по-опасен; но за някои необвързани страни ще има повече възможности. И този ред ще е траен.