Бумът на китайската икономика след пандемията може да не настъпи

Има нещо гнило в китайската икономика, но не очаквайте анализаторите от Wall Street да ви кажат това, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.

Никога не съм бил свидетел на по-голямо разминаване между някои от розовите възгледи на инвестиционните банки за Китай и мрачната реалност, пише той. Може би нежелаещи да оттеглят предвижданията си за бум тази година след отварянето на Китай след блокадите заради пандемията, икономистите, продаващи анализи, продължават да се придържат към прогнозите си за растеж на брутния вътрешен продукт през 2023 г., като сега очакват той да е доста над 5 процента. Това е дори по-оптимистично от официалната цел на правителството и силно се разминава с мрачните новини от китайски компании.

Надеждите за бум след отварянето на икономиката се основаваха на предпоставката, че след като бъдат освободени от блокадите, китайските потребители ще започнат да харчат нашироко, но докладите на компаниите не показват признаци за нещо подобно. Ако икономиката на Китай растеше с 5%, тогава въз основа на историческите тенденции корпоративните приходи трябваше да растат с повече от 8. Вместо това приходите са нараснали с 1,5% през първото тримесечие.

Корпоративните приходи сега растат по-бавно от официално обявения БВП в 20 от 28-те сектора на Китай, включително в любими такива на потребителите като автомобили и домакински уреди. Слабите приходи на свой ред потискат печалбите на компаниите за потребителски стоки, които обикновено следват доста близо растежа на БВП, но се свиха през първото тримесечие. Вместо треска, свързана с отварянето на икономиката, борсовият индекс MSCI China спадна с 15% от пика си през януари, а акциите на компании за потребителски продукти са надолу с 25% оттогава.

Ако анализаторите бяха прави и потребителското търсене се увеличаваше в това, което един от тях описва като „икономика в бум“, вносът щеше да бъде силен. Всъщност вносът спадна с 8 процента през април. Когато продажбите на дребно и индустриалното производство се оказаха доста под прогнозите на анализаторите, един от тях отдаде разминаването на „сезонна корекция“, сякаш пролетта е дошла неочаквано тази година.

Ръстът на кредита в Китай също отслабва, увеличавайки се само със 720 млрд. юана (103 млрд. долара) през април, наполовина на очакваното от икономистите. Тежестта на обслужване на дълга на китайските потребители се е удвоила през последното десетилетие до 30% от разполагаемия доход - ниво три пъти по-високо от това в САЩ. Много китайски младежи се нуждаят от работа, преди да могат да се присъединят към харченето: безработицата сред младите хора в градовете нараства и през април надхвърли 20 процента.

Тези факти сочат източника на проблема. От 2008 г. икономическият модел на Китай се основава на държавни стимули и нарастващ дълг, голяма част от който се излива в пазарите на имоти, които се превърнаха в основния двигател на растежа. С толкова високи дългове правителството беше много по-сдържано в разходите си за стимулиране по време на пандемията.

До началото на тази година китайците натрупаха излишни спестявания по време на пандемията, равняващи се на 3 процента от БВП. Сравнимата цифра в САЩ е 10 процента от БВП. Докато САЩ получиха голям тласък от отварянето след пандемията заради стимулите, Китай не получи такъв този път.

Модел на растеж, зависим от стимули и дълг, така или иначе щеше да е неустойчив, но сега се изчерпа. Голяма част от стимулите през последното десетилетие преминаха през местните власти в Китай, които използваха собствените си „финансиращи средства“, за да заемат и купуват недвижими имоти, подкрепяйки пазарите на имоти. Тези „финансиращи средства“ бързо изчерпват кеша си за финансиране на местните дългове, което ограничава местните инвестиции в пазара на имоти и индустрията. Индустриалните сектори се забавят по-бързо от бизнесите, свързани с потребителите, които са в основата на отварянето след пандемията.

Въпреки че Пекин все още се стреми към растеж от 5 процента, потенциалът му е намалял наполовина. Потенциалът за растеж на БВП е функция от ръста на населението и производителността: отрицателният растеж на населението на Китай означава, че по-малко работници навлизат в работната сила, а големите дългове забавят производството на работник.

Правителството на Китай отдавна е подозирано, че подправя данните на своя БВП, за да постигне целите си за растеж. Но подкрепата от Wall Street изглежда сега достига кресчендо, тъй като анализаторите, които прогнозираха бум след отварянето на китайската икономика, намират за по-подходящо да запазят курса - дори ако това изисква селективно използване на официалните данни - отколкото да го обърнат.

Макар че анализаторите може да нямат какво да загубят от розовите прогнози, ние, останалите, имаме. Говоренето за бум в Китай допринесе за загубата на стотици милиарди долари от инвестиралите в Китай само през последните четири месеца. Освен това глобалният растеж може да се окаже по-слаб от очакваното през 2023 г., тъй като имаше надежда, че спадът в САЩ ще бъде компенсиран от бума на отварянето на китайската икономика, който обаче може никога да не настъпи. Време е да разобличим тази фалшификация, преди последствията да са станали по-лоши, завършва Шарма.