Накъде отива Беларус на Лукашенко?

Здравето на лидера на една нация едва ли би нарушило стабилността на държава с демократично избрани институции и господстващо върховенство на закона. Това обаче може да доведе до големи проблеми за Беларус, където цялата политическа система е концентрирана в ръцете на един човек.

Александър Лукашенко, на 68 години, управлява Беларус от 1994 г. и очевидно разклатеното му здраве се видя наскоро след необичайно публично отсъствие за почти седмица след парада за Деня на победата в Москва, пише Сергей Кузнецов, журналист на свободна практика, отразяващ Източна Европа, за Politico.

Лукашенко изглеждаше зле по време на тържествата, които напусна преди останалите присъстващи постсъветски лидери. Когато той се появи отново публично в Беларус, външният му вид и превързаната му лява ръка засилиха спекулациите относно състоянието му.

„Има много слухове за здравето на диктатора Лукашенко. За нас това означава само едно нещо: трябва да сме добре подготвени за всеки сценарий“, коментира беларуският опозиционен лидер в изгнание Светлана Цихановска. Тя допълва, че Беларус трябва да се насочи „по пътя към демокрацията“ и да се предотврати намеса на Русия.

Дори здравето на Лукашенко да се влоши още повече, истината е, че опозицията в страната няма много лостове за влияние върху ситуацията, пише Кузнецов.

След масовите улични протести след президентските избори в страната през 2020 г. всички лидери на опозицията - дори тези от средно до ниско ниво, сега са или в затвора, или в изгнание. Независимите медии в Беларус бяха заглушени, десетки журналисти са в затвора, а стотици местни нестопански организации са закрити от правителството.

Поради тези безпрецедентни репресии призивите на опозицията в изгнание към поддръжниците ѝ да излязат на протести дълго време бяха игнорирани. През февруари 2022 г. например само няколкостотин души излязоха по улиците на Минск, за да протестират срещу участието на Беларус във войната на Русия срещу Украйна.

Дори ако състоянието на Лукашенко се влоши до такава степен, че да го направи недееспособен, спорно е дали опозицията ще успее да подтикне поддръжниците си да излязат на улицата - особено с лоялните на Лукашенко привърженици на правоприлагането и армията, които остават обединени както винаги. Предупреждението на Цихановска за възможна намеса от страна на Москва също има тежест.

Разбира се, никой не може да се съмнява, че Кремъл ще направи всичко възможно, за да се увери, че реалната власт в Минск остава в ръцете на онези, които са лоялни на Москва. В края на краищата участието на страната във войната срещу Украйна – особено като трамплин за руските войски да атакуват Киев през първите седмици на нахлуването, изглежда е предоставило достатъчно доказателства на руския президент Владимир Путин колко е важно Москва да поддържа контрол над съседната страна.

Според Михайло Подоляк, съветник на украинския президент Володимир Зеленски, който е говорил пред Politico, служители от висшите ешелони на беларуските военни и служби за сигурност са „напълно ориентирани към Москва“.

От този ешелон Подоляк откроява Александър Волфович – шеф на Съвета за сигурност на Беларус, който често отправя предупреждения срещу Запада. „За съжаление, Полша и балтийските държави имат намерение да се милитаризират, да засилят военните действия, да разположат нови армейски части, да пуснат в експлоатация нови образци военна техника с нападателен характер. Как може да се разглежда това? Само като заявка за агресия“, коментира Волфович по-рано тази година.

Междувременно сред цивилните лоялни привърженици на Лукашенко се откроява Наталия Кочанова, ръководител на горната камара на националния парламент. Кочанова е тази, която уж временно ще поеме властта в случай на недееспособност или смърт на президента. Тя отдавна подкрепя Лукашенко в репресиите му срещу опозицията и го определя като „мъдър и опитен политик“, на когото се е заклела във вярност „до края на живота си“.

Лукашенко изглежда също предпочита Кочанова и я определи като „почти готов президент“ през 2020 г. Дали Кремъл ще бъде доволен от Кочанова като нов дългосрочен лидер на Беларус – това е още неясно.

Забележително е, че здравословните проблеми на Лукашенко дойдоха по време на активен опит да промени системата си на управление по начин, който да запази контрола върху страната, дори ако той се оттегли като президент. Според очевидната идея на Лукашенко той ще може да се откаже от президентския пост, но след това ще бъде автоматично назначен за постоянен ръководител на Беларуското народно събрание. То получи извънредни правомощия по време на конституционния референдум през 2022 г.

По-рано консултативен орган, съгласно този нов план събранието скоро ще може да назначава висши съдии, да одобрява резултатите от президентските избори и да инициира процедура по импийчмънт срещу президента на нацията - наред с други правомощия. Така че дори да се оттегли, няма съмнение, че Лукашенко ще се увери в лоялността на новия държавен глава.

Засега обаче той не бърза да изпълни напълно този план, което предполага, че докато здравето му е прилично, той не бърза да се сбогува с президентския пост.