Двойната игра на Южна Африка

Външната политика на Южна Африка се превърна в образец за непоследователност - в един момент страната е напът да напусне Международния наказателен съд, в следващия момент не е така,. ту осъжда инвазията на Русия в Украйна, ту обвинява САЩ, че са я провокирали, пише редакторът за Африка на Financial Times Дейвид Пилинг.

От една страна Южна Африка е демокрация с прогресивна конституция и морална яснота по въпросите на равенството и социалната справедливост. От друга тя взема страната на диктатори в името на нов многополюсен свят, който ще разбие западната хегемония, посочва авторът и допълва, че дори управляващата партия Африкански национален конгрес (АНК) изглежда не е сигурна каква е външната политика.

Президентът Сирил Рамафоса нареди разследване, предизвикано от обвиненията на САЩ, че страната доставя оръжия за Русия. Претория е възмутена, че Вашингтон е трябвало да отправи такова остро обвинение. Но не е сигурно, че то не е вярно.

Това, че правителството не знае дали оръжия са били изнасяни за Русия от собствената му военноморска база близо до Кейптаун, е удивително, смята Дейвид Пилинг. "Ако приемем, че американското разузнаване е право, правителството на Южна Африка или прикрива незаконните продажби на оръжия, или е изгубило контрол над най-чувствителните части от държавния апарат. За съжаление на Южна Африка и двете може да са верни", допълва още той.

Спорадичният характер на външната политика на Южна Африка се дължи до голяма степен на неуместната носталгия на АНК по Съветския съюз, който помогна за финансирането на освободителната му борба срещу апартейда. Пренебрегва се фактът, че в същото време СССР изби милиони свои граждани и създаде империя от несъгласни поданици, пише още анализаторът. За него двусмислената външна позиция може да е свързана и с връзки между руски олигарси и АНК.

Но безпорядъкът сочи към по-широк проблем: как незападните държави се позиционират, докато световният ред се разпада.

Развиващите се страни, най-общо дефинирани, значително увеличиха глобалното си влияние. През 2000 г. те съставляваха 43 процента от глобалната икономическа продукция по паритет на покупателната способност, според изчисленията на МВФ. През следващата година този дял ще нарасне до 63 процента. Това бележи дълбоко изместване от запад на изток и до известна степен от север на юг. Институциите, създадени след Втората световна война, и логиката вградена в тях, просто не отразяват света такъв, какъвто е днес.

Промяната в силите беше усложнена от изолационистката тенденция в САЩ в мандата на Доналд Тръмп. Под ръководството на по-„външния“ Джо Байдън САЩ се оказват в студена война с Китай и "нещо доста по-горещо" с Русия, се казва още в коментара.

Страните, които играят втора цигулка в световния ред след 1945 г., искат промяна. Те виждат както опасност, така и възможност. Възможност, защото са ухажвани, търговски и дипломатически, от множество потенциални партньори. Опасност, защото могат да бъдат принудени да избират.

Но идеята, че страните в това, което стана модерно да се нарича "Глобален Юг", говорят с един глас, е фантазия, категоричен е Дейвид Пилинг. Новият ред, базиран на правила, може да се окаже, че има малко такива. Китай и Индия мислят еднакво по много малко въпроси. Африка е разделена на две относно Украйна. В някои отношения Южна Африка, икономика с над средния доход, демокрация и голям емитент на въглеродни емисии, има повече общо с глобалния север, отколкото с глобалния юг.

Нещо повече - външнополитическото лавиране има своите граници. Южна Африка иска най-доброто от двата свята, но се е закачила за два локомотива, теглещи в противоположни посоки, казва още Пилинг.

Южна Африка се ползва с преференциален достъп до европейския и американския пазар и износът ѝ към тях е в основата на нейната промишлена база, особено на автомобилната ѝ индустрия. В същото време ѝ харесва да бъде на една маса с Китай, Индия, Русия и Бразилия в БРИКС, групировка, която може още да се разшири, ако на Саудитска Арабия и други бъде позволено да се присъединят.

Това не беше проблем досега. Но тъй като светът се разделя, Южна Африка - и други като нея - рискуват да бъдат дърпани в различни посоки, коменира Дейвид Пилинг.

Като суверенна държава Южна Африка е свободна да си прави сметки. Но даването на приоритет на връзките с Русия, проблемна държава, която представлява 0,2 процента от износа ѝ, пред тези със САЩ, с дял от 9 процента в експорта ѝ, е странен начин за преследване на интерес. Китай, разбира се, е друг въпрос.

Рамафоса настоява, че Южна Африка „не е въвлечена в състезанието между глобалните сили“. Но е видно, че е точно така, завършва коментарът във FT.