Амбициите на Си Дзинпин относно Тайван заплашват възхода на Китай

„Прикривайте предимствата си, изчаквайте удобния момент!“ Този известен съвет от Дън Сяопин служеше добре на Китай през последните 40 години. Дън, лидерът, чиито икономически политики трансформираха Китай, разбираше, че за да стане страната му по-богата и по-силна, тя трябва да избягва конфронтация със Запада, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

Но Си Дзинпин, който ръководи Китай от 2012 г., реши, че ерата на „изчакване на момента“ е приключила. Той говори за Китай, който „се осмелява да се бие“. Дори и Си да не визира буквално, че страната му трябва да влезе във война, той сигнализира – с думи и дела – че Пекин е готов да се изправи срещу своите международни съперници.

Си Дзинпин твърди, че неговата политика е отговор на американската агресия. В речта, в която той призова китайския народ „да се осмели да се бие“, той обвини САЩ, че следват политика на „сдържане и потискане“ на Китай.

Но диагнозата на Си за ситуацията в Китай е погрешна в три важни аспекта. Тя тълкува превратно американските намерения. Надценява заплахата, която политиките на САЩ представляват за икономиката на Китай. И подценява рисковете от конфронтация с Америка.

Китайски представители и учени често твърдят насаме, че САЩ се опитват да осуетят възхода на страната им, като подтикват Китай към война за Тайван. Но дори такъв капан да се залага във Вашингтон (а това не е вярно), би имало лесен начин той да се избегне. Си Дзинпин просто трябва да се въздържа от нападение или блокиране на Тайван.

Подобно на японците преди Втората световна война, китайците се оплакват, че САЩ се опитват да задушат икономиката им. Америка отрича каквото и да е подобно намерение, като твърди, че нейните ограничения върху износа на технологии са тясно насочени към китайските военни способности. Но дори ако САЩ имаха по-широк план за осуетяване на китайския икономически растеж, всички подобни усилия вероятно биха били неуспешни.

Като повечето страни, Китай има своя вина за проблемите си. Но икономическият подем на държавата остава впечатляващ. Тази година се очаква Китай да стане най-големият износител на автомобили в света, измествайки Япония.

Китай се справя особено добре с електронните превозни средства, които ще доминират в бъдещето. Бил Гейтс твърди, че американските забрани за износ на технологии вероятно ще бъдат контрапродуктивни, насърчавайки Китай да развива собствените си способности много по-бързо. Основателят на Microsoft ми каза наскоро, споделя Ракмън: „Не мисля, че САЩ някога ще успеят да попречат на Китай да има страхотни полупроводникови чипове.“

Главните изпълнителни директори на някои от най-могъщите западни компании, като Тим Кук от Apple, дадоха да се разбере много ясно, че нямат намерение да напускат Китай.

Като самопровъзгласил се марксист, Си Дзинпин би трябвало да разбере, че глобалната политическа власт произтича от икономическата мощ. Китай няма нужда да печели реална война, за да разшири международните си власт и влияние. Търговията, помощта за чужди страни и инвестициите ще свършат работата без какъвто и да е риск и кръвопролития.

Има повече от 120 държави по света, чийто най-голям търговски партньор е Китай - много повече от Америка. Това дава на Китай значително влияние.

САЩ са разочаровани, че толкова много нации от „глобалния юг“ са неутрални относно войната в Украйна. Но страни, които са обърнати все повече към Китай за търговия и инвестиции, като Бразилия или Индонезия, ще се вслушват поне толкова внимателно в Пекин, колкото и във Вашингтон по големи международни въпроси. Това важи още повече за държави, които са силно задлъжнели към Китай, като Шри Ланка, Пакистан, Ангола или Замбия.

Силата на Китай в изграждането на нова инфраструктура също трупа влияние. Един американски служител въздиша, че Америка не може да се конкурира с парите, които Пекин може да хвърли в Югоизточна Азия. А влиянието на Китай се простира много по-далеч от близката чужбина. В момента китайски компании изграждат метро системи в столиците на Египет и Колумбия.

И така, какво може да обърка нещата? Отговорът е очевиден - война. Китай видимо се готви да нахлуе в Тайван. Националистическата реторика на Си Дзинпин създава опасна смес от високомерие и параноя в Пекин. Ученият Тун Джао се тревожи, че лидерът на Китай сам се „вкарва в капан“ относно Тайван.

Но ако Си дръпне спусъка срещу Тайван – и Америка влезе в конфликта, както президентът Джо Байдън обеща – китайският лидер ще започне трета световна война с непредвидими последици за собствената му страна и света като цяло.

Дори ако Тайван бързо капитулира или САЩ останат настрана, глобалният имидж на Китай ще се промени завинаги. Всяка западна компания или държава, която в момента не взема страна по отношение на Китай, ще трябва да се присъедини към режим на строги санкции. Глобализираната икономика ще се разпадне на парчета - с огромна цена за всички засегнати.

Въпреки рисковете Си Дзинпин може би вярва, че едно успешно завладяване на Тайван ще му осигури място в учебниците по история като лидерът, осъществил „голямото обновяване на китайския народ“.

Но лидерите, които се блазнят от историческа роля, често откриват, че събитията излизат извън техния контрол. Владимир Путин е последният силов лидер, който видя как надеждите му за кратка, славна война се объркват ужасно. Путин ръководеше страна, която вече не можеше да се стреми към статут на велика сила въз основа на икономическа мощ. За Си Дзинпин този икономически път към национално величие все още е отворен. Той трябва да го използва.