Интеграцията на мигрантите – бялата лястовица на ЕС 

За никого не е тайна, че след миграционната криза от 2015 г. Европа се бори да постигне споразумение за общоевропейска миграционна политика. През годините обществените и политическите настроения по темата се променяха от ляво на дясно, което доведе до последното, орязано предложение за Нов пакт за миграцията и убежището, което в момента се обсъжда в Брюксел. 

Европа не е единствена в неспособността си да постигне консенсус по сложния въпрос за миграцията, който в световен мащаб се поддаде на антиглобалистки, протекционистки и популистки тенденции. Виждаме същите предизвикателства в САЩ, където Конгресът продължава да е в задънена улица по отношение на имиграцията, което накара администрацията на Байдън да упражни изпълнителните си правомощия, за да отвори задната врата за имиграцията едва тази седмица, пише в свой цитиран от БГНЕС анализ за Kathimerini Шерил Новак, научен сътрудник в Гръцката фондация за европейска и външна политика (ELIAMEP). 

Докато ЕС е насочил усилията си към приемането на Новия пакт, той предлага на държавите членки насоки за интеграция, но ги оставя сами да определят политиките си. Причините и рисковете от този подход често се потвърждават. Неотдавнашен пример за това е новият имиграционен пакет на крайнодясната партия "Мелони" в Италия и неприятните дебати за "етническата подмяна", необходимостта италианските жени да започнат работа и да раждат повече деца, както и разочарованието на мигрантите от това кой ще прибере реколтата през този сезон, посочва New York Times.

Като противовес на "неевропейските" настроения около миграцията ЕС стартира мащабни механизми за финансиране, които имат за цел да подкрепят солидарността и приобщаването, да се борят с расизма и дискриминацията и дори да повишават квалификацията и да обучават мигрантите. Но без съответни национални политики за интеграция, много програми на ЕС преминават през фрагментирани минни полета на политиката за интеграция, което намалява ефективността и значимостта на проектите. 

Една пилотна инициатива, финансирана от ЕС, има за цел да насърчи икономическата и социалната интеграция на мигрантите чрез предприемачество, и за това има основателна причина. Предприемачеството на мигрантите е известен двигател на икономическия растеж. Според проучване на Пиер Азуле от MIT Sloan School of Management в САЩ мигрантите са с 80 % по-склонни да започнат собствен бизнес и са по-скоро "създатели" на работни места, отколкото "получатели" на такива. 

Предвид факта, че равнището на предприемачество в ЕС е по-ниско от световното, както по отношение на компаниите, създадени от граждани на ЕС, така и от мигранти, ЕС би могъл да получи икономически тласък от това. Случаят с предприемачеството на мигрантите в Европа обаче зависи не само от състоянието на цялостната предприемаческа екосистема на ЕС, но и от политиките за интеграция, както е установено в рамките на проекта ATHENA, финансиран от Фонда за убежище, миграция и интеграция (AMIF). 

След почти две години и половина пилотни проекти в шест държави от ЕС, амбициозни и активни предприемачи мигранти от всички нива на квалификация и образование отбелязаха, че се сблъскват с бюрократични пречки, свързани с разрешенията за пребиваване и достъпа до финансиране. Изключение прави Севиля, където мигрантите получават разрешение за пребиваване, ако възнамеряват да започнат бизнес, пише още Шерил Новак. 

Казусът от Севиля привлече вниманието на Европейската инвестиционна банка, която провежда собствено проучване на потенциала на предприемачеството сред мигрантите и благоприятните за тях механизми за финансиране. А резултатите от Севиля са окуражаващи - малко под половината от мигрантите, които са получили обучение по предприемачество, са отворили свои предприятия, като често това е съчетано с финансиране. 

За повечето държави от ЕС обаче важат следните политически препоръки, адаптирани от проекта ATHENA. На първо място, за да се използва силата на мигрантското предприемачество, то трябва да бъде признато не само като ключов път към икономическата и социалната интеграция на мигрантите, но и като основен двигател за икономическия растеж и социалното сближаване в ЕС. Второ, бюрократичните пречки, свързани с разрешенията за пребиваване, трябва не само да бъдат премахнати, но и да се улеснят предприемачите мигранти в този процес. 

Във връзка с техническите аспекти на започването на бизнес е от съществено значение подходът на много заинтересовани страни с национални механизми за координация. Мигрантите трябва да бъдат обслужвани от национални организации за подкрепа на бизнеса, предприемачески мрежи, банки и нетрадиционни механизми за финансиране.

Примерът от Севиля дава надежда на предприемачите мигранти, а включването на Нидерландия в списъка на най-добрите страни за предприемачи в тазгодишния Глобален предприемачески мониторинг показва, че ЕС може да се включи в световната карта на предприемачеството. Сега е необходимо да се обединят поуките, извлечени от двата случая. 

Новият пакт за миграцията и убежище може би наистина е твърде крехък, за да се справи с допълнителното ниво на интеграция на този етап, но той не може да се счита за цялостен, нито пък ЕС ще извлече полза от миграцията без допълнителни политики за интеграция. След приемането му е необходимо Европа да преформулира разговорите около миграцията и "мигрантите", за да се върне към основните си ценности и да се възползва от социалните и икономическите ползи, които могат да бъдат извлечени от всички видове и нива на умения на мигрантите.