Медийните лъжи подкопават основата на демокрацията

През април медийната група Fox, контролирана от Рупърт Мърдок и неговия син Лаклън, постигна споразумение да плати 788 милиона долара на Dominion Voting Systems, за да уреди делото за клевета на стойност 1,6 милиарда долара, заведено от производителя на част от машините за гласуване на президентските избори в САЩ през 2020 г. Джъстин Нелсън, адвокатът на Dominion, каза в отговор на това споразумение, че то показва, че „истината има значение“ и „лъжите (че изборите са  били манипулирани – бел. прев.) имат последствия“. Това е вярно, но само в ограничена степен, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Бизнес моделът, разкрит в стряскащи подробности в разговорите между ръководители и водещи на Fox, е базиран на това да се даде на аудиторията ѝ онова, което иска. Ако това включва лъжи, така да бъде. Попитан дали е можел да каже на шефовете на Fox да спрат да пускат в ефир Руди Джулиани (един от най-усърдните пропагандатори на лъжи за изборите в САЩ през 2020 г.), Рупърт Мърдок отговори: „Можех. Но не го направих.“ Бездействието му е показателно. (В същия дух той каза, че не става въпрос за червено или синьо (цветовете съответно на републиканците и демократите), а за зелено (цветът на доларите) – бел. прев.)

Както каза покойният сенатор Даниъл Патрик Мойнихън: „Имате право на вашето мнение. Но нямате право на собствените факти.“ Фактите понякога могат да бъдат дебатирани. Но много често, както в този случай, лъжата не може: това не са „алтернативни факти“, а лъжи. В "Истина и политика" Хана Аренд разказва история за Жорж Клемансо, лидер на Франция в края на Първата световна война. Запитан кой е отговорен за войната, той отговорил: „Не знам. Но знам със сигурност, че никой няма да каже, че Белгия е нахлула в Германия.“ Доналд Тръмп не спечели президентските избори през 2020 г. Твърденията му за измама са лъжи.

Излишно е да се казва, че тоталитарните режими, както отляво, така и отдясно, насърчават лъжата. За тях лъжите бяха (и са) инструмент за контрол. Предполага се, че демокрациите са различни и в този случай те бяха в едно важно отношение. Независимият механизъм за разкриване на истината, заложен в законодателството, принуди Fox да разкрие, че е била наясно, че разпространява откровени лъжи.

Важни ли са подобни лъжи? Много. При липса на съгласие по фактите, демократичният дебат трудно може да започне. Но тези лъжи имат особено мощно значение, защото бяха (и са) опит за събаряне на самата демокрация.

Демокрацията може да се определи като цивилизована гражданска война. Тя признава съществуването на различия в мненията, но ги разрешава мирно, чрез избори, които са основната институция на представителната демокрация. Изборите определят легитимността. Но за да направят това, те трябва да бъдат признати за справедливи

Следователно лъжата за резултата от изборите не е просто лъжа. Дори не е политическа лъжа. Тя директно застрашава демокрацията. Това е опит за отхвърляне на изборите като арбитър на властта. Това се опита да направи Тръмп. Това са се опитали да направят всички онези, които са го подкрепяли или са му помагали. Това се опита да направи отразяването на изборите от Fox, не на последно място чрез безкрайното лансиране на лъжите относно сигурността на вота.

Това не е дребно престъпление, което светът трябва лесно да забрави. Демокрацията е застрашена в голяма част от планетата, а САЩ са най-значимата демокрация. Опитите да се подкопае основната институция на демокрацията в нейната крепост са непростими. Но те, уви, не са изненадващи. Както твърди британският журналист Матю д’Анкона, Fox беше „като скорпиона в добре известната басня, ужилвайки жабата на демокрацията, която го носеше, потапяйки и двамата в блатото от нечестност, дезинформация и хаос. Медията беше просто вярна на природата си. И все още е."

Някои нейни защитници може да кажат, че нищо от това не е по вина на Fox. Тя просто е направила това, което е трябвало, за да даде на клиентите си онова, което искат. Така твърдят и наркодилърите. Но в този случай Fox не просто задоволяваше съществуващо желание. Тя изигра значителна роля в пристрастяването към крайно дясна демагогия, на която Тръмп е толкова блестящ изразител. Както Джим Слийпър отбеляза в Columbia Journalism Review: „Fox принизява журналистиката не само до забавление, но и до превръщането на ручейчетата от обществен гняв и страх в потоци от политическа власт.“

Представете си какво би се случило, ако бъдещите президентски избори са още по-оспорвани. Тогава институциите може да бъдат натиснати отвъд точката на пречупване. Но може би вече е твърде късно да се направи нещо по въпроса. Като се имат предвид настоящите дълбоки разделения, всеки опит да се актуализира старата „доктрина за справедливост“ (прекратена през 1987 г.), за да обхване днешните медии, би бил неприемлив и неработещ. Също така може да се твърди, че е невъзможно да се предотврати широкото разпространение на лъжи, предвид нашите социални мрежи. Всичко, което човек има, е надеждата, че електоратът и съдебната система ще останат устойчиви срещу бъдещите усилия за подривна дейност.

За онези страни, които все още не са попаднали в това блато, обаче е жизненоважно да се защити финансирането и независимостта на обществените медии, като британската BBC, и да се настоява, че всички те имат задължението да не лъжат. Ако нарушат това задължение, те трябва незабавно да загубят лицензите си, които са привилегия, а не право. Тези лицензи не дават право на медиите да проповядват бунт срещу демократичното устройство, чиято рожба са.

Трябва да се помнят три големи неща за пазарната икономика. Първият и най-фундаментален е, че човек не може да прави всичко, което носи печалба. Всъщност трябва да има дълъг списък от дейности, които човек няма право да извършва. Второто е, че някои от нещата, които човек не трябва да прави, може да са законни или, ако са в противоречие със закона, трудно предотвратими. Следователно последното и най-важно е, че оцеляването на едно цивилизовано общество зависи от моралните ограничения, особено от неговите водещи фигури. През 1954 г. Джоузеф Най Уелч, главен съветник на американската армия, отговори на атаките от сенатор Джо Маккарти, като попита: „Нямате ли чувство за приличие, сър?“ Свободните общества ще умрат, ако тези с влияние, богатство и власт не притежават тази добродетел.