Първата жертва на икономическата война е свободният пазар

Ако прочетем коментарите на централни банкери и финансови министри от последните седмици, едно нещо става ясно: не е преувеличено да се предполага, че глобалната икономическа система се насочва към промяна, която няма нищо общо със ситуацията след Втората световна война. И  нещо повече – това, което се очертава, прилича на война.

От председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард до министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън, посланията на политиците рядко са толкова откровени, пише Politico.

В продължение на десетилетия икономическият прогрес се движи от свободните пазари. Сега обаче, когато националната сигурност и конкуренцията за природни ресурси са сред водещите приоритети на световните лидери, начинът, по който функционира светът, навлиза в нова ера.

Последствията ще са широкообхватни. Може да се очаква съсредоточена върху технологиите надпревара във въоръжаването, възможен край на превъзходството на щатския долар и изолация на Китай и неговите съюзници, подобно на противопоставянето със Съветския блок по време на Студената война.

Тъй като светът се разпада на блокове, всеки от които се фокусира върху собствените си ценности и цели за национална сигурност - това, което висши служители на ЕЦБ през последните няколко дни многократно наричаха глобална "фрагментация" - капиталистическите уверености на свободния пазар, приемани за даденост от 1940 г. насам, дават път на по-управлявана от правителството икономика.

Редът, фокусиран върху отворената търговия и мира, установен след Втората световна война, ще се затрудни да съществува в антагонистична и политически конкурентна рамка. Икономическите разходи за промяната вероятно ще бъдат високи, коментира Фабио Панета от борда на ЕЦБ.

Какво може да се случи? Като начало търговията и инвестициите между различните блокове ще бъдат ограничени. Харалд Малмгрен, международен преговарящ, който е служил като старши съветник на четирима бивши американски президенти, вярва, че нов моден термин - "военно-гражданско сливане" - ще се появи, за да дефинира системата, ориентирана към сигурността, която е в процес на възникване. Йелън също споменава този термин.

Министерството на отбраната на САЩ вече има списък с организации, които отговарят на това определение. Най-засегнати ще са инвестициите в китайски компании с тесни връзки с военните и висшите политици, както и технологиите с възможна двойна употреба - чипове, модерни полупроводници, квантови изчисления и някои възможности на изкуствения интелект.

Някои настояват за още по-големи ограничения на свободните пазари. САЩ може дори да се наложи да гарантират, че „хедж фондовете, фирмите за частни капиталови инвестиции и Уолстрийт не инвестират по начини, които вредят на нашата икономика или финансират враждебни действия на китайското правителство“, според конгресмена демократ Максин Уотърс.

В Европа също има истинско усещане, че светът се променя. За Панета от ЕЦБ по-тясната връзка между технологиите и финансите ще бъде от съществено значение за поддържането на финансова и икономическа стабилност. Той смята, че това е противоотровата от евентуалното обръщане на глобализацията, като прави възможно по-ефективното използване на оскъдните ресурси и намаляване на зависимостите.

Тук може да се направи аналогията с войната. Както Малмгрен предупреждава, китайското отмъщение е почти гарантирано. Това може да бъде „може би под формата на конфискация на активи или по-лошо“, казва той.

„След като бъде пробита бариерата пред участието на правителството в чуждестранни инвестиции, трябва да се очаква обхватът на правителствените ограничения постепенно да се разшири“, пише той. „Кутията на Пандора се отвори“, заключава Малмгрен.

С американската администрация на президента Джо Байдън, която се стреми да ограничи изходящите и входящите китайски инвестиции – или дори да обърне съществуващите – някои виждат паралели с контрола върху износа на продукти и технологии, считани за стратегически жизненоважни по време на Студената война.

Тук обаче има нещо друго – веригите на доставки не текат от Запада навън, а в обратната посока. Това може да има други последствия: да доведе до ерозия на статута на долара като предпочитана търговска и резервна валута, особено ако инфлацията на Запад остане твърде висока, а протекционизмът се засили.

Има „риск, когато използваме финансови санкции, които са свързани с ролята на долара, че с течение на времето това може да подкопае хегемонията на долара“, коментира Йелън пред CNN наскоро.

След Втората световна война щатският долар се появява като световна валута. Тази роля е заложена в Споразумението от Бретън Уудс от 1944 г., което позволява на страните да обменят долари за злато при фиксиран курс. Дори след като златният стандарт се срина през 1971 г., господството на долара остана безспорно. Това спечели прекомерно високия привилегирован статут на САЩ и с това способността да управлява все по-големи търговски дефицити, платени от привидно безкрайното производство на активи, деноминирани в долари.

С днешните промени може да стане така, че еврото, юанът и дори рупията да придобият значителни позиции - първо в техните собствени сфери на влияние, а след това и още повече. По-многополюсна финансова система от този сорт би могла, както Лагард от ЕЦБ подчерта, да бъде силно изискваща взаимна зависимост между централните банки и фискалните политики.

Китайски експерти обаче, като икономиста Майкъл Петис от Училището по мениджмънт Гуангхуа към Пекинския университет в Пекин, твърдят, че това няма да се случи за една нощ. „За да може светът смислено да премине от долари към юани, износителите ще трябва да искат да държат своите натрупани излишъци в юани, и – което е много по-важно, Китай ще трябва да се откаже от контрола върху паричната си политика и да изостави излишъците си заради постоянни дефицити“, посочва той.

Към днешна дата има малко индикации, че случаят е такъв. Доларът продължава да представлява 60 процента от световните чуждестранни резерви и външния дълг, а около половината от международната търговия продължава да се фактурира в зелени пари. Значителна промяна от страна на мениджърите на международни резерви през последните месеци към златото показва сложността на използването на доларовите санкции като инструмент на външната политика.

Много чуждестранни централни банки и трезори, които на теория се ползват от суверенен имунитет, реагираха с безпокойство на действията на Запада да замразят руските резерви. Призивите за експроприиране на суверенните резерви на Русия и преразпределянето им за възстановяване на Украйна се смята, че отиват твърде далеч и създават опасен прецедент за конфискация.

„Експроприацията наистина би била промяна в начина, по който мислим за чуждестранните резерви“, коментира Никола Верон от Института за международна икономика Peterson. Според него това може да бъде дестабилизиращо за глобалния паричен ред.

Един от най-известните и влиятелни изпълнители на отбраната на САЩ, който също така идеално олицетворява новата ера на военно-гражданския синтез - шефът на SpaceX и Twitter Илон Мъск, също изрази мнение относно ситуацията: „Ако превърнете валутата в оръжие достатъчно пъти, другите страни ще спрат да я използват“, туитна той пред своите 136 млн. последователи.

Компаниите на Мъск и тези на неговите конкуренти обаче могат да се възползват най-много от това въоръжаване. Това важи още повече, след като Службата за стратегически капитал на Министерството на отбраната – която беше създадена миналия декември със специфична мисия да стимулира частните инвестиции в критични технологии, окаже влияние върху космическата надпревара в XXI век.