Китай може да изиграе решаваща роля в прекратяването на войната в Украйна

Къде ще бъде разбита патовата ситуация в Украйна - в Бахмут или в Пекин? В момента всички погледи са насочени към внимателно следената украинска контраофанзива, която вероятно ще започне скоро. Но има и значителни развития на дипломатическия фронт, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

Наскоро китайският президент Си Дзинпин проведе телефонен разговор с украинския си колега Володимир Зеленски. Киев очакваше с нетърпение този разговор и след като той най-накрая се състоя, украинският лидер го определи като „дълъг и смислен“. По-късно Пекин обяви, че ще назначи пратеник, който да работи за мирно споразумение.

Има очевидни причини за притеснение от дипломатическите усилия на Китай. Си Дзинпин многократно е подчертавал уважението си към своя „скъп приятел“ Владимир Путин. Мирният план на Китай за Украйна, публикуван по-рано тази година, беше неясен и не призоваваше за изтегляне на руските войски. Има ясни пропагандни ползи за Пекин да се афишира като заинтересован от „мира“, като същевременно не прави много. Дори ако Китай е сериозен, ще бъде страшно трудно да се преодолее пропастта между Киев и Москва.

И все пак е погрешно да се отхвърля идеята, че Китай може да изиграе голяма роля в прекратяването на този брутален конфликт. По различни причини Украйна, Русия, САЩ, Европа и самият Китай имат потенциален интерес от ангажираността на Пекин.

Украинците разбират, че Си има уникални лостове за влияние върху Путин - ако реши да ги използва. Изправена пред западните санкции, Русия разчита на Китай, за да поддържа икономиката си на повърхността.

Администрацията на Байдън смята, че има много малко изгледи Китай да окаже значим натиск върху Русия и някои висши служители все още се страхуват, че Пекин ще тръгне в обратната посока и ще снабди Русия с оръжия. Но украинците са по-обнадеждени. Те смятат, че са видели реални признаци на напрежение между Путин и Си Дзинпин по време на неотдавнашното посещение на китайския президент в Москва – и дори са коментирали пред Ракмън, че Си е съкратил визитата си.

Защо Си Дзинпин би могъл да изгуби търпение спрямо Путин? Няма съмнение, че лидерите на Русия и Китай са обединени от враждебността си към мощта на САЩ. Една бърза руска победа в Украйна може би щеше да устройва много Китай. Но една продължителна война се превръща в стратегически пасив за Пекин. Вместо да отслаби воденият от Америка алианс, войната в Украйна сближи САЩ, Европа и азиатските демокрации.

Китай прекара десетилетия в опити да изгради влиянието си в Европа. Но неговото „безгранично“ партньорство с Русия убеди много европейци, че Пекин вече също е заплаха. Американците и европейците използват един и същи език за „понижаване на риска“ в отношенията си с Китай чрез намаляване на икономическата им зависимост. Това е важно за Пекин, защото ЕС е най-големият експортен пазар на Китай. Военните връзки между Япония, Европа и САЩ също се засилват.

Най-добрият начин Пекин да възстанови репутацията си в Европа би бил да играе видима и положителна роля в прекратяването на войната. Подобен ход би имал и глобално въздействие – подкрепяйки предпочитания от Си наратив, че американската мощ отслабва и че Китай е сила в подкрепа на мира.

Със сигурност има доказателства, че Пекин проявява склонност към миротворческия бизнес. Китай се наслаждава на положителната публичност, придобита от ролята му в нормализирането на отношенията между Иран и Саудитска Арабия. Наскоро китайците председателстваха конференция в Самарканд в Узбекистан за мира в Афганистан. Пекин дори говори за посредничество в израелско-палестинския мирен процес. (Когато споменах това във Вашингтон, новината беше посрещната с ехидна усмивка, пише Ракмън.)

Като се има предвид непрекъснато нарастващото съперничество между Вашингтон и Пекин, може да се очаква, че САЩ няма да одобрят ангажираност на Китай в Украйна. Но след известен вътрешен дебат администрацията на Байдън реши да не отхвърля напълно китайската мирна инициатива, а вместо това да се опита да я моделира.

Американците разбират опасностите от това да изглеждат като „противници на мира“. Но не е само това. САЩ все повече се стремят да намерят начин за прекратяване на войната в Украйна. Вашингтон знае, че колкото повече продължава конфликтът, толкова по-трудно ще бъде поддържането на западния консенсус относно изливането на милиарди военна и икономическа помощ за Украйна.

Основното мнение във Вашингтон и в много европейски столици е, че украинците трябва да получат възможно най-голяма подкрепа преди тяхната контраофанзива. Целта на Украйна е да спечели толкова решителна победа, че ерата на Путин да приключи. Но това е малко вероятно. По-вероятният резултат е Украйна да засили позициите си на бойното поле преди мирните преговори.

Имаше много дискусии дали западният алианс някога ще окаже натиск върху Украйна да преговаря. По-малко обсъждано, но вероятно по-важно, е кой би могъл да принуди Русия да направи значими отстъпки - включително изтегляне от окупираните територии и прекратяване на усилията за опустошаване на Украйна.

Единственият правдоподобен отговор на този въпрос е Китай. Само Си Дзинпин може да стисне ръката на Путин публично и да му я извие насаме. В един момент китайският лидер може да реши, че е в интерес на страната му да направи точно това.