Държавните лидери и бремето на възрастта

Президентът на САЩ Джо Байдън, който е на 80 години вече обяви, че официално се кандидатира за президентския пост на изборите догодина и естествено темата за възрастта му бе повдигната. Дали той е достатъчно здрав физически да изпълнява президентските задължения по време на втори мандат? Дали е добре ментално? Има ли моменти на дезориентация? Придвижва ли се трудно? Това бяха част от въпросите, които критици на Байдън си задават сега.

Факт е обаче, че Байдън влиза в ограничения клуб на световните лидери, които са 80-годишни, а някои от тях и 90-годишни, отбелязва Франс прес.

На първо място в този клуб е президентът на Камерун Пол Бия, който е на 90 години. Прякорът му е Сфинкса заради това, че с него не може да се говори, да се преговаря, че той е непоклатим и че обича всичко да е забулено в секретност. От 40 години той превърна Камерун в образно казано в свое владение. Там той упражнява абсолютна власт и потушава със сила гласа на всякаква политическа опозиция, допълва Франс прес. Пол Бия бе преизбран през 2018 г. на поста, но тази негова победа породи доста полемика. Сега той се появява много рядко на публични места, по повод редки телевизионни обръщения, записани предварително, като по време на тях той има трудности с произнасянето на думите.

Както се вижда от случая с камерунския лидер Африка е континентът, на който лидерите са най-дълголетни и редовно чупят рекорди в тази насока.

В Зимбабве президентът Емерсън Мнангагва, който управлява от 2017 г. след преврат, сега е на 80 години. Той е известен с прякора Крокодила заради безмилостния си характер.

В Екваториална Гвинея президентът Теодоро Обианг Нгуема, който е на власт вече 43 години след преврат, също е на 80 години. Той държи и световния рекорд по дълъг престой на власт, като тук се изключват монарсите.

В Кот Д'Ивоар президентът и икономист Аласан Уатара навърши 81 години. Той извърши амбициозни реформи, но през 2020 г. бе преизбран за трети мандат със "сталинистки" резултат, тоест с процент от гласовете на избирателите, напомнящ на това как едно време в социалистическия лагер се избираха лидерите, срещу които нямаше опозиция. В резултат на това имиджът на Уатара помръкна, а опозицията го обвини, че е диктатор.

В Намибия на власт от 2014 г. е Хаге Гейноб, който сега е на 81 години.

В палестинските територии, начело на Палестинската автономна власт е Махмуд Абас от 2005 г. Той е на 87 години и е вторият най-възрастен действащ президент в света. Мандатът му изтече през 2009 г., но оттогава в палестинските територии така и не бяха проведени избори и Абас остана на власт, но през годините популярността му започна да спада. Зад граница той е възприеман като умерен палестински представител. Абас е и основният архитект на историческите споразумения от Осло от 1993 г., поставили основи на уреждането на конфликта между палестинците и израелците. Но четвърт век по-късно това уреждане все още се чака.

В Ирландия и в Малта президентите се избират от гласоподавателите, но те имат церемониални функции. В Ирландия президент е ирландският лейбърист Майкъл Хигинс, който е на 82 години. Той е бивш министър и социолог по професия. През 2018 г. започна вторият му седемгодишен мандат. Хигинс е известен и с това, че обича поезията и че е фен на кучетата. По време на официални събития неговите четириноги любимци дори привличат повече от самия Хигинс вниманието на медиите.

В Малта от 2019 г. на власт е 81-годишният Джорджа Вела, който е бивш министър на външните работи. Той се прояви и като пламенен противник на правото на аборт, но въпреки това законопроект в скоро време ще смекчи разпоредбите във връзка с абортите в островната страна.

В съседна Италия миналата година парламентът преизбра за президент Серджо Матарела, въпреки че той първоначално не искаше втори мандат. Накрая обаче той прие, когато стана ясно, че депутатите не могат да се обединят около друга консенсусна фигура. Днес Матарела е на 81 години. С олимпийското си спокойствие той направлява страната от 2015 г. през поредицата от кризи. Той представлява Италия и на официални прояви, където не пропуска да отправи остри критики към мафията, убила брат му в Сицилия през 1980 г.

Така че Байдън не е сам в клуба на възрастните лидери.

Въпреки че не са на 80 години, други лидери също пораждат или породиха в миналото размисли за здравето си или годността си да изпълняват лидерските си задължения. В последните години се появиха какви ли не слухове за здравето на руския президент Владимир Путин, който е на 70 години. Много често някои медии твърдяха, че той имал онкологично заболяване.

Когато миналата година бившият италиански премиер Силвио Берлускони, който днес е на 86 години, заяви намерение да се бори за президентския пост, в Италия това породи полемика не само заради проблемите му със закона и скандалите със сексуален привкус, свързвани с него, но и заради напредналата му възраст и зачестилите му здравни проблеми. Сега Берлускони се лекува в миланска клиника от левкемия.

Папа Франциск, който също е на 86 години, неотдавна се лекуваше в римска клиника от бронхит, а преди две години претърпя и операция на дебелото черво. Той има проблеми с ишиас и с коляното, заради което се придвижва трудно. Този низ от здравни неволи също породи дискусии дали папата в тази напреднала възраст и с тези проблеми може да изпълнява задълженията си начело на Римокатолическата църква. Близки до папата обаче твърдят, че спекулациите за здравето му идват от критици на Франциск, които смятат, че той е прекалено либерален относно църковната доктрина.

В края на периода си на канцлер Ангела Меркел, която днес е на 68 години, имаше пристъпи на треперене, което също породи спекулации здравето й.

Новоизбраният президент на Нигерия Бола Тинубу, който навърши 71 години, също имаше пристъпи на тремор на обществени места и това породи спекулации, че страдал от болестта на Паркинсон. Но от щаба му разпространиха видеозаписи, на които бъдещият нигерийски президент кара велосипед и да танцува.

Ако трябва да се върнем пак към Байдън, по време на финалния етап от визитата му в Ирландия по-рано през месеца, той посети местата, на които са живели неговите ирландски предци. Там той се среща и с военен свещеник, който е дал последно причастие на сина му Бо Байдън, починал от рак. Вероятно заради силните емоции в Ирландия Байдън заговори сериозно и за възрастта си. Тогава в реч в ирландския парламент американският държавен глава призна, че е  "в края на кариерата си, а не в нейното начало" и каза на депутатите, че те и сами могат да видят колко е възрастен, но като такъв той има повече опит от който и да било президент в историята на САЩ, припомнят световните агенции.

"Това не ме прави по-добър или по-лош, но ми дава малко извинения", добави той.

Критици на Байдън припомнят няколко инцидента, при които той изглеждаше дезориентиран, ръкуваше се сякаш въздуха, на няколко пъти се спъна при качване на стълбичката към самолета, а веднъж дори очакваше сякаш по време на брифинг в Белия дом от отвъдното да се появи парламентаристка, която бе починала малко преди това.

Доколко Байдън е запазил чувството си за хумор, ще се види тази вечер, когато е традиционната вечеря за кореспондентите в Белия дом, припомня Франс прес. По традиция приемът се състои в огромната банкетна зала на хотел "Хилтън" във Вашингтон. По време на нея кореспондентите на различни медии, отразяващи случващото се в Белия дом, сключват символично примирие помежду си, а президентът е този който развлича гостите на приема с чувство за хумор.

В последните години банкетът за кореспондентите пострада от коронавирусната пандемия и от журналистическия бойкот срещу предшественика на Байдън  - Доналд Тръмп. Но тази година на вечерята се очаква да присъстват 2600 гости и Байдън ще бъде придружаван на сцената от вицепрезидента Камала Харис. Ще присъстват освен това представители на медиите, и холивудски звезди, и политици.

Републиканецът Доналд Тръмп, който вече обяви, че също ще се бори за втори президентски мандат и който сега е на 76 години, също поражда размисли заради възрастта си между впрочем. Още повече, че се предполага, че негов основен опонент в битката за президентската номинация на републиканците ще бъде губернаторът на щата Флорида Рон Десантис, който е едва на 44 години.

Но дали младостта прави лидерите безгрешни и без дефекти, посочват привърженици на тезата, че напредналата възраст не пречи на лидерите да управляват. В последните години станахме свидетели на рекордно млади лидери - финландския премиер Сана Марин, бившият новозеландски премиер Джасинда Ардърн, бившият канцлер на Австрия Себастиан Курц, президентът на Франция Еманюел Макрон и британският премиер Риши Сунак. Какво се случва с тях сега?

Сана Марин (37 години) беше начело на правителството на Финландия, когато то извърши историческа промяна и влезе в НАТО, но тя изгуби парламентарните избори неотдавна заради водената от нея вътрешна политика, възприемана от десницата като прекалено разточителна. Освен това Марин бе въвлечена и в скандали, свързани с държавни разходи за закуски за семейството й и с частни партита, на които имаше съмнение, че може да са били използвани забранени субстанции. Самата Марин, за да опровергае тези съмнения се подложи на тест за наркотици. 

Джасинда Ардърн (42 години) подаде в началото на годината оставка, защото прецени, че вече не е способна да изпълнява достатъчно удовлетворително задълженията си. Мнозина възприеха това като типичен случай на оставка под натиска на управленческото напрежение, а други го разтълкуваха като ловка стратегия да се избегне поражение на предстоящите избори в страната.

Себастиян Курц (36 години) в края на канцлерската си кариера бе замесен в скандал, свързан с корупционни практики.

Еманюел Макрон (45 години) се сблъсква от известно време с вътрешно напрежение заради прокарваната непопулярна пенсионна реформа, съчетано и с редица полемики, породени от негови изказвания за Русия, за Китай и Тайван или за европейския суверенитет.

Британският премиер Риши Сунак (42 години) наследи премиерския пост след забъркания в "Партигейт" скандал Борис Джонсън и след полемичните икономически мерки на Лиз Тръс и сега самият той трябва да се оправя с вълна от стачки, недоволство от високата инфлация и проблеми, свързани с незаконната миграция през Ламанша.

Така че говорейки за възрастта на един или друг лидер, не бива да се забравя една аборигенска поговорка, цитирана от покойната британска кралица Елизабет Втора, рекордьорка по редица рекорди, свързани с дълголетието и дългото властване. А поговорката гласи:  "Ние всички сме гости тук и сега. Ние само минаваме оттук. Нашата цел е да наблюдаваме, да научаваме, да растем и да обичаме и после да се завърнем у дома". От тази мъдрост може да се поучават както възрастните, така и младите лидери.

/БТА/