„Недипломатичен език“ по време на война: И Макрон, и посланикът на Китай казаха, каквото искаха

Важно е да се отбележи, че ЕС не предлага кой знае каква последователност в реакцията си на предизвикателството към международния ред, отправено от китайския режим.

Страни като Литва и Чехия са разтревожени от растящото влияние на Китай и агресивното му поведение в Индийско-тихоокеанския регион. Други държави обаче, са по-заинтересувани от продължаването на бизнеса с Китай или, подобно на Макрон, са категорични, че възможна война за Тайван, няма да бъде „европейска криза“, смята „Спектейтър“.

Естествено е в блок от 27 членки да има известни несъгласия, но няма как да бъде подминат фактът, че според китайското правителство три членки на ЕС не са напълно суверенни държави.

Успоредно с този сюжет, президентът Макрон продължи сюжетната линия  около казаното от него по-рано този месец, че Франция няма да се държи „като васал“ и да следва сляпо хардлайнерите в САЩ в случай на конфликт за демократичния остров Тайван.

„Да бъдем съюзници не означава да бъдем васали…Само защото сме съюзници, само защото вършим нещо заедно, което сме решили да направим, не означава, че нямаме правото да мислим самостоятелно и че ще следваме най-крайните хора в страна, която ни е съюзник“, каза Макрон на съвместна пресконференция с премиера Марк Рюте по време на визита в Нидерландия, цитира го изданието „Политико“.

„Когато погледнем фактите, виждаме, че Франция няма за какво да бъде поучавана от когото и да е – нито по отношение на ставащото в Украйна, нито на ставащото в Сахел, нито в Тайван“, каза Макрон.

Той направи това уточнение след интервюто му за „Политико“ и френския вестник „Лез еко“. В него френският държавен глава подчерта, че Европа трябва да се въздържа от това да бъде впримчвана в конфликти, които не са нейна работа и не трябва да се държи като „следовник“ на САЩ, ако става дума за защита на Тайван.

Тези негови думи предизвикаха дълбока загриженост за трансатлантическия съюз, тъй като Вашингтон осигурява лъвския пай от помощта за Украйна, а комунистически Китай прави все по-войнствени ходове спрямо Тайван. В интервюто си Макрон каза, че „би било парадокс, обхванати от паника, да повярваме, че ме просто следовници на Америка“.

Всъщност и това също не е недотам коректна формулировка, посочва „Политико“. Точно обратното – Макрон каза, че позицията му е била „много ясна“ и изтъкна, че коментарът му не е довел до реакция от Белия дом.

Позицията на Франция и европейците за Тайван е една и съща. Ние подкрепяме статуквото, каза Макрон, и тази политика е неизменна, тя не се е променила. Френският президент допълни, че „тази позиция винаги е била съвместима с ролята на съюзниците“.

Но тази персонална, солова дипломация на Макрон също не е изненада. Той се срещна с руски президент Владимир Путин непосредствено преди началото на войната, а през 2019 г. заяви в интервю за сп. „Икономист“, че сме свидетели на мозъчна смърт на НАТО и Европа повече не може да разчита на защита от САЩ.

Желанието на Макрон за солова дипломация и утвърждаване се засилва успоредно с увеличаването на относителната тежест на Франция в ЕС след Брекзит, оттеглянето на Ангела Меркел и политическата промяна  Берлин, посочват наблюдатели.

„Политико“ насочва вниманието и към начина, по който френският министър на икономиката Брюно Льо Мер защити Макрон и обвини Вашингтон в използване на двойни стандарти в търговията с Китай. „Някои хора, например в САЩ, казват, че трябва напълно да разкачим западните икономики, американската и европейската, от китайската икономика. Това, което виждам, е, че обемът на търговията между Китай  САЩ никога не е бил толкова голям…искаме от Европа да се откаже от търговията, която се увеличава между САЩ и Китай. Не искаме да сме селските идиоти, които се оставят да бъдат прецакани и оставят други сили да търгуват с Китай, докато ние вече нямаме право да го правим“.

Така или иначе, заключава от своя страна „Спектейтър“, ако не се признае, че думите на китайския посланик Лю Шае са нагла риторична атака на Китай срещу основополагащия принцип на следвоенния ред в Европа, в момент, когато същият този ред е атакуван от Русия в Украйна, европейците могат да се простят с мечтите си за „суверенен“ ЕС, който защитава собствените си интереси на световната сцена.

(БТА)