Западът може да предложи твърде малко на държави като Бразилия

Френският президент Еманюел Макрон, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, германският външен министър Аналена Бербок и малко след това бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва: книгата с посетители на администрацията на Си Дзинпин се пълни бързо напоследък, пише колумнистът на Financial Times Алън Бийти.

Лула намери общ език със Си относно глобалното управление: намаляване на доларовата доминация, пренасочване на геоикономическата мощ към групи като БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) и критикуване на САЩ за насърчаване на войната в Украйна.

На практика тези грандиозни идеи са силно преекспонирани. Те не означават, че Бразилия се е присъединила към китайския геополитически лагер и е изоставила САЩ и ЕС. По-притеснителното за Вашингтон и Брюксел би трябвало да е, че Китай предлага незабавна помощ за приоритета на Лула за реиндустриализация на Бразилия, което може да постави под въпрос традиционната роля на богатите икономики в инвестициите и търговията.

Геоикономическата рамка на подхода Си-Лула изглежда доста крехка при внимателно разглеждане, особено ролята на БРИКС. Съперничествата между членовете на групата, особено Индия и Китай, я превърнаха в до голяма степен церемониална. Човекът, който въведе термина БРИК(С), бившият главен икономист на Goldman Sachs Джим О’Нийл, посочва, че юанът, единственият смътно надежден съперник от БРИК срещу глобалната роля на долара, няма да се докаже като такъв, докато Китай поддържа капиталов контрол.

Бразилия намали експозицията си към доларовите пазари след своите валутна и дългова кризи в края на 1990-те и началото на 2000-те години, и сега нейното правителство взема заеми почти изключително в местна валута. Но като износител на стоки, деноминирани в долари, нейните компании ще бъдат изложени на волатилност на обменния курс, ако тя се пренасочи към друга световна валута.

Практическият потенциал на Китай като търговски и инвестиционен партньор изглежда по-съществен. Лула иска активистка търговска и индустриална политика - доста подобна на тази на Джо Байдън в САЩ - за обръщане на тенденцията за подкопаване на бразилската промишленост, чийто дял е спаднал до едва 10 процента от брутния вътрешен продукт, и за превръщане на Бразилия в диверсификационна опция за глобалните мрежи на стойността.

Официалното кредитиране на Пекин за Латинска Америка намалява от 2016 г. насам, но китайските компании все още са запалени по преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) там: Бразилско-китайският бизнес съвет изчислява, че Бразилия е била най-големият получател на китайски ПЧИ през 2021 г. Китайски автомобилни компании като BYD и Great Wall Motors инвестираха сериозно в производството на електрически превозни средства в Бразилия. Връзка, основана на китайски ПЧИ в промишлеността, би била голяма промяна от нестабилния модел на търговия от 2000-те и 2010-те, понякога наричан „колониален“, при който Бразилия изнасяше стоки, но подбиваше националната си индустрия чрез внос от Китай.

САЩ и Европа традиционно са най-големите източници на преки чуждестранни инвестиции в Бразилия, но политиката на Байдън е в полза на решоринга (връщане на веригите за доставки у дома – бел. прев.) или търговия с малък брой доверени търговски партньори, вместо производство в чужбина. Докато GM има голямо присъствие в Бразилия, например, Ford спря цялото производство на автомобили там през 2021 г. и се концентрира върху производството на електрически превозни средства в Америка.

Нежеланието на САЩ да подписват каквито и да било нови търговски споразумения ще попречи на опитите на Бразилия да се обвърже с мрежите за доставки, насочени към американския пазар - със сигурност в сравнение със страна като Мексико, която има привилегирован достъп на него чрез търговския пакт между САЩ, Мексико и Канада.

Междувременно търговското споразумение на ЕС с доминирания от Бразилия блок Меркосур (включващ още Аржентина, Парагвай и Уригвай – бел. прев.), договорено по принцип през 2019 г., все още очаква ратификация. Последната пречка е Брюксел, който под натиск от гласовити екологични и селскостопански лобита настоява Бразилия първо да подпише съпътстващо писмо, подчертаващо нейните ангажименти за намаляване на обезлесяването в Амазония.

Дори ако това писмо бъде подписано, бразилският достъп до пазара на ЕС може да бъде възпрепятстван от нов регламент на ЕС за обезлесяването, забраняващ продукти, включително говеждо и соя, отглеждани на наскоро изчистена земя. Критиците на ЕС казват, че той често подкопава пазарния достъп чрез налагане на технически бариери. Татяна Празерес, секретар по външната търговия на Бразилия, каза пред FT: „Не можете да имате ситуация, в която намалявате митата си в очакване на реален пазарен достъп и след това внезапно имате нови бариери по пътя. Разговорите, които водим с ЕС, са много откровени.”

Дори ако споразумението между ЕС и Меркосур бъде ратифицирано, това не е непременно решението, което Бразилия търси. Наричано „сделка автомобили срещу говеждо“, намалението на автомобилните мита в споразумението между ЕС и Меркосур повече ще стимулира европейските производители на коли да изнасят на бразилския пазар, отколкото да произвеждат там. Сделката също така поставя ограничения върху способността на Бразилия да използва обществени поръчки в полза на местната индустрия. Лула иска от ЕС собствено съпътстващо писмо, за да изясни каква свобода на действие е разрешена на Бразилия.

Детронирането на долара може и да влезе в заглавията след срещата Лула-Си, но геополитическите съперници на Китай във Вашингтон и Брюксел - и Париж - трябва да бъдат по-обезпокоени от пряката помощ, предлагана на Бразилия от китайски компании. Много развиващи се пазари са в подобна позиция като Бразилия и тяхната геополитическа посока ще се определя колкото (или повече) от инвестициите и работните места, отколкото от световните валути и войната в Украйна.