Защо държавите се надпреварват за мигранти?

Когато думата „мигрант“ попадне в заглавията, тя често е придружена от думата „криза“. Но има и едно друго развитие относно миграцията – такова, в което държавите все повече се надпреварват една с друга да привличат квалифицирани работници, пише колумнистката на Financial Times Сара О‘Конър.

Винаги е имало глобална конкуренция за привличане на най-добрите учени, компютърни инженери и предприемачи, но сега страните се опитват да привлекат много по-широк кръг от мигранти с различни умения, от промишлени работници до медицински сестри и строители.

Жан-Кристоф Дюмон, ръководител на международната миграция в ОИСР, казва, че острият недостиг на работна ръка след пандемията е бил един от двигателите, заедно с влошаващия се демографски натиск в редица застаряващи страни. Почти половината от световното население сега живее в държава или област, където коефициентът на раждаемост през целия живот (средният брой бебета на жена) е под „коефициента на заместване“ от 2,1 – числото, което би запазило населението стабилно.

В Канада правителството се стреми към голямо разширяване на имиграцията, като отбелязва, че съотношението работещи към пенсионери се очаква да се промени от 7 към 1 преди 50 години до 2 към 1 до 2035 г. То иска 465 хил. нови постоянни жители тази година (спрямо рекордните 405 хил. миналата), 485 хил. през 2024 г. и 500 хил. през 2025 г.

Междувременно Германия се опитва да привлече повече хора от страни извън ЕС. Тя вече не може да разчита само на работници от съюза, като се има предвид, че страни като Полша също застаряват бързо. Съгласно планираните реформи, „картата с възможности“ ще използва точкова система, за да позволи на квалифицирани хора да се преместят в Германия по-лесно. Освен това страната иска да се намали времето, през което хората трябва да живеят в нея преди да придобият гражданство, и да се премахне забраната за двойно гражданство за хора извън ЕС.

Австралия също обеща реформи, за да направи своята имиграционна система по-малко сложна и по-привлекателна за постоянните квалифицирани мигранти. „Всички искаме да задвижим нашите собствени зелени революции, нашите дигитални революции и се състезаваме с Германия и САЩ, Обединеното кралство и Канада“, каза Андрю Роуз от постоянната мисия на Австралия в ООН на конференцията за миграцията във Виена миналата година.

Дюмон коментира, че държавите „все повече разбират, че не е достатъчно само да позволят на хората да дойдат, а че трябва да им предложат атрактивен пакет.“ Много фактори имат значение: Могат ли да доведат семейството си? Може ли съпругът/съпругата им да работи? Могат ли да преминат към по-дългосрочно разрешително? Ще се чувстват ли нежелани?

Ако говорим за състезание, един от неочакваните победители досега е Великобритания. Много британци, които гласуваха против Brexit - включително и аз, посочва авторката - смятаха, че извън ЕС страната ще стане по-изолирана. Но нетната миграция достигна рекордно високо ниво от около половин милион души миналата година. Обединеното кралство се изстреля в топ 10 в класацията на ОИСР за държавите, които са най-привлекателни за висококвалифицирани работници. Най-поразителното е, че обществеността приема това спокойно. През 2022 г., за първи път в историята на социологическите проучвания, повечето хора подкрепяха запазването или дори увеличаването на нивата на миграция.

Един голям въпрос е дали правителствата ще могат да запазят общественото съгласие за привличането на повече работници мигранти (докато същевременно хората изразяват недоволство от незаконната миграция). Роб Форд, професор по политика от университета в Манчестър, е предпазлив оптимист поне за Обединеното кралство. Първо, налице са структурни промени: хората, които са били в университет, са по-отворени към имиграцията, а населението непрекъснато става все по-образовано.

Освен това визовата система след Брекзит дава на хората усещане за контрол: „Ако ме бяхте попитахте през пролетта на 2016 г. каква рамка на миграционната политика би била най-отговаряща на обществените предпочитания, щях да кажа нещо като това, което имаме сега“, споделя Форд. „Много либерална по отношение на студентската миграция, за която избирателите изобщо не се интересуват, и основан на правила либерализъм на трудовия пазар.“

От друга страна, настроението може да се промени, ако икономическият цикъл се обърне рязко. Властите, които искат да запазят общественото съгласие, трябва да се уверят, че налагат стабилни долни прагове за заплащането и условията на труд, така че мигрантите да не бъдат експлоатирани, а местните жители да не се чувстват подбивани ценово при икономически спад (нещо, което Обединеното кралство не успя да направи за селскостопанските работници). Също така трябва да има фокус върху предлагането на жилища и качеството на обществените услуги.

Дори тогава може да останат мини, които внезапно да променят дебата, изтъква Форд. „Това винаги е основният проблем с имиграцията като въпрос – имигрантите по дефиниция са аутсайдери, а едно от най-мощните послания в политическите кампании е, че „аутсайдерите са виновни“.