Европейската Касандра – Кая Калас и нейните предупреждения за Путин

Когато Калас говори за цифровизацията по време на интервюто за Der Spiegel в офиса си в Талин, става ясно, че за Естония никога не е било важно само как елегантно да излезе от ерата на хартията. Но пък за сметка на това става ясно, че тази цифровизация е част от стратегията за оцеляване на страната, защото превръща Естония в тема за разговор. „Ако хората не знаят, че съществуваш, те няма да забележат, ако изчезнеш", казва Калас. Това е естонският урок от 51-годишната съветска окупация. „Когато желязната завеса падна, ние не липсвахме на Франция и Германия. Но на нас те ни липсваха. Липсваше ни свободата“, посочва тя.

Но как да направите така, че да не бъдете забравени отново? „Трябва да бъдем полезни, трябва да покажем, че сме нужни“. И Калас изброява как естонските военни са отишли в Мали заедно с Франция, как естонските спасители помагат в Турция в момента след земетресенията.

За своята среща за интервюто с германските журналисти Калас е облякла яркожълта рокля, а на гърдите си има брошка в синьо, черно и бяло - цветовете на Естония. Тя се вижда ясно на жълтия фон. Отбранителната политика на тази страна, която има почти 300 км обща граница с Русия, не включва само увеличаване на военния бюджет до три процента от БВП. Отбранителната политика включва и показване на света, че тя съществува. И Калас показва това дори с тоалетите си. 

Един следобед през февруари, на час път с кола от столицата Талин, Калас посещава Асоциацията на частните собственици на гори. Естония е наполовина гора. Ако не можеш да говориш за качеството на почвата и нуждите на брезите, не е нужно дори да се опитваш да бъдеш министър-председател на Естония. Собствениците на гори са разположили елхови клони, за да не се подхлъзне Калас по заледената земя по пътя от колата към огнището и наденичките. В продължение на един час те говорят изключително за дървета. Встрани стои Аники Лепик, която върши офис работа за собствениците на горите, в туристически обувки и шушляково яке. „Начинът, по който Калас пътува по света, е малко като Супержена, тя е навсякъде", казва Лепик с възхищение. Само че тук, в гората, имат специален начин да се справят със супергероите. В края на краищата няма групова снимка, нито селфи с Калас. Вместо това ѝ подаряват бутилка прясно изцеден брезов сок.

По пътя към гората Калас спира в една закусвалня заедно с шофьора и асистента си. Поръчва си фрикадели и зелева салата за 7,80 евро. Хората на масите си вдигат за кратко поглед, когато премиерът минава покрай тях с подноса си, след което продължават да се хранят. „Така е в Естония", казва Калас. „Оставяме се на мира“. Един мъж ѝ маха с ръка. Калас го поздравява по име. „Е, и освен това това е малка страна и се познаваме“, допълва тя. 

Където и да се появи Калас, не пропуска да покаже присъствието на страната си - в Лондон и чрез брошката си. Снимка: EPA/NEIL HALL

За Калас това е особено вярно. Баща ѝ, Сийм Калас, е бил една от централните фигури на естонското движение за независимост и президент на Естонската централна банка. През 2002 г. той става министър-председател. От 2004 г. нататък той е комисар на ЕК от квотата на Естония. Първата сватба на Кая Калас е отразена от таблоидите, тъй като в началото на 20-те си години тя вече е знаменитост. Когато на 33 години решава да влезе в политиката и е избрана за депутат в естонския парламент, пресата коментира, че едва ли ще успее да направи това, което е успял да направи баща ѝ.

Политизирано детство

Знаменитостта на баща ѝ носи не само ранно внимание, но и политизирано детство. Калас си спомня как на 20 август 1991 г. в Естония са изпратени съветски танкове, след като страната обявява независимост. Тя е на 14 години и живее при баба си и дядо си в провинцията, а баща ѝ е в столицата. „Бях ужасена, мислех, че никога повече няма да видя баща си. В края на краищата знаех всички истории за това какво правят руснаците с тези, които се съпротивляват“, спомня си тя. 

Калас разказва за този епизод и защото той подчертава онова, което тя повтаря като мантра след войната на Русия срещу Украйна: мирът не е мир. „Когато Втората световна война приключи, хората в Западна Европа започнаха да се възстановяват. За нас, в Източна Европа, сталинизмът продължи. Депортациите, убийствата, потисничеството, лишенията", казва тя. Всяко дете знае, че войната е ужасна, казва Калас. И обяснява отново и отново на онези, които изискват от Украйна да преговаря за мир с Русия възможно най-скоро, какво е усещането, когато краят на бомбите все пак не означава край на насилието.

На пръв поглед силата на Калас като свидетел се основава на факта, че тя рисува картина на една мрачна Русия, в която хората на Запад не искаха да повярват. Но нейното влияние е толкова голямо и защото тя говори за бъдещето. За бъдещето, което Естония вече живее и което, ако тя постигне своето, би трябвало да стане възможно и за Украйна.

Калас е член на Европейския парламент от 2014 до 2018 г. През това време тя беше обявена за един от най-влиятелните евродепутати от новинарския сайт Politico. Тя беше там, когато беше подписано Споразумението за асоцииране на ЕС с Украйна. „Баща ми помогна за подготовката на присъединяването на естонците към ЕС. А едно поколение по-късно аз съм на страната на ЕС, подготвяйки присъединяването на следващата държава", казва тя. За Калас ЕС е обещание за напредък. 

В профила ѝ в Instagram, който се поддържа от служител, Калас рядко се вижда да подава ръка. Тя прегръща. Например председателя на Парламента на ЕС Роберта Мецола, която тя нарича приятелка. А също така обича да прегръща и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която в разговори нарича само Урсула. Когато през 2018 г. Калас написа книга за времето, когато е била евродепутат, и наблегна на всички хора, с които се е запознала, естонската преса ѝ се подигра. Днес общественото радио съобщава, че „Естония има огромна полза от международната видимост на Калас".

Тя използва имиджа и познанствата си, за да наложи трите си централни външнополитически убеждения. Калас изисква Владимир Путин да бъде съден като военнопрестъпник. Тя настоява, че Украйна трябва да спечели войната и че само тя може да определи кога ще бъде постигната тази победа. И прави всичко възможно войната да не изпадне от полезрението на медиите.

Сериозността, с която Естония затваря редиците си с Украйна, се вижда и от факта, че Естония е приела над 60 хил. бежанци - повече от всяка друга страна от ЕС по брой на населението. Руската атака срещу Украйна изглежда като заблуден изстрел за малката съседка. Ако Русия напада Украйна с мотива, че „освобождава" страната, защо същата логика да не важи и за Естония?

На 24 февруари Естония празнува своята независимост

Всяка година на 24 февруари Естония празнува своята независимост. Тази година празникът се превръща и в ден на възпоменание за нападението над Украйна на същата дата. Калас описва естонската независимост не като даденост. По-скоро тя я описва като победа, за която самата тя се е борила. Калас е на 18 години и все още учи право, когато по същото време започва работа в адвокатска кантора. „Видях как хора, които са само малко по-възрастни от мен, започнаха да измислят нашата държава". През 1992 г. историкът Март Лаар става министър-председател на Естония на 32-годишна възраст.

„Трябваше напълно да променим отношенията си с държавата", казва Калас. По съветско време, казва тя, си герой, ако тайно си крадял от окупаторите. Днес Естония е една от най-малко корумпираните държави в ЕС. „Когато сам изградиш конституционна държава, разбираш и колко важни са тези правила", казва Калас.

Калас (вдясно) не се ръкува, тя прегръща. Снимка: EPA/VALDA KALNINA

На предизборните ѝ плакати, които бяха из целия Талин през февруари тази година, можеше да се види символа на партията ѝ в горния ъгъл. Това е катерица, която прави скок. Катерица? Калас казва: „Тя е трудолюбива и винаги активна и се подготвя добре, за да преживее зимата“. 

Но не всеки в Естония иска или може да се идентифицира с катерицата. Колкото и да блести Калас във външната политика, вътрешните ѝ постижения са разнопосочни. 

„Годините, в които на естонците постоянно се представяха нови успехи като членство в ЕС или НАТО, отминаха", казва политологът Тонис Саартс от Талинския университет. Самочувствието на постоянно издигаща се страна се е изчерпало, като в същото време се увеличава броят на тези, които са силно засегнати от инфлацията и нарастващите цени на енергията. В Естония няма силна левица; тези, които се страхуват от социалното изпадане, се обръщат към дяснопопулистката партия Ekre. Партията се опитва да балансира между националистически и деликатно приятелски настроени към Русия тонове. 

Десните наричат политиката на Калас в областта на сигурността „истерична", а самата тя – „военна принцеса". Но никой от опонентите на Калас не иска да промени нищо в основната външнополитическа ориентация на страната. Никой в Естония не призовава за оттегляне от НАТО или сближаване с Москва. Ekre е партия, насочена предимно към мъжете, „много от избирателите ѝ не могат да понесат факта, че Естония за първи път се управлява от жена", казва политологът Саартс.

Ако искате да видите как Калас се отказва от приятелския си дипломатичен маниер, трябва да я попитате за мъжете в политиката. „Ние, жените, трябва да работим два пъти по-усилено", казва Калас, „и въпреки това компетентността ни постоянно се поставя под въпрос". Веднъж колега от партията я посъветвал да се държи по-мъжествено, за да има по-голям успех. Междувременно Калас е измислила стандартен отговор на въпросите за подчертано женствения си външен вид. До избирането си за министър-председател тя не е притежавала панталони, а сега си е купила такива само защото са по-практични, когато се налага да се качва на танкове по време на посещение при войските.

А ако говорите с хора, които познават Калас от дълго време, те признават, че тя показва най-голяма сила, когато чувства съпротива. Самата Калас казва за Естония същото, което и за своите баба и дядо: „Мисля, че нашата история ни дава способността да знаем, че можем да преминем през най-трудните времена“. 

А за да разберете тази история, тя препоръчва да посетите мемориала на жертвите на съветския комунизъм, издигнат през 2018 г. по време на управлението на нейния предшественик.

Мемориалът се намира в покрайнините на Талин, на хълм в непосредствена близост до плажа на Балтийско море. Изкачвате се по дълъг коридор, по чиито стени са изписани имената на депортирани или убити хора. 75 000 души, една пета от населението на Естония, са били убити, арестувани или депортирани от комунистическите окупатори между 1940 г. и 1991 г. Може да поспрете при тази цифра. Но в мемориала е засадена и овощна градина. Над полукръг от ябълкови дървета с големи букви е изписано стихотворение. В него се описва как гръмотевична буря изненадва пчелно семейство. На стената, около стихотворението, са разположени 12 хил. пчели, реплики от метал, с големината на ръка. В онази февруарска вечер е ветровито и тъмно, нито едно от ябълковите дървета не е родило пъпки. Но пчелите разказват за надеждата, че идва нова пролет.