На запад работата на правителството е да подкрепя разклатилите се банки. В Китай ролята му изглежда е да дестабилизира кредиторите. Шефовете на американски и европейски банки в най-лошия случай могат да загубят работата си. В Китай обаче те могат да загубят и свободата си, пише Financial Times в редакционен коментар.
На 5 април китайските власти ескалираха атаката с разследване на бивш председател и партиен шеф на държавния финансов конгломерат China Everbright. В едноредово изявление се казва, че Ли Сяопън е заподозрян в „сериозни нарушения на дисциплината и закона“.
Тази позната формулировка често сигнализира за продължително разследване. Обикновено следват спадове в цената на акциите.
Същите думи възвестиха отстраняването наскоро на Лиу Лян от Bank of China от позицията му на председател след рядко разследване на един от голямата четворка държавни кредитори в Китай.
В последно време властите започнаха разследване на повече от 20 ръководители във финансовия сектор. Бао Фан, председател на инвестиционната банка China Renaissance, все още е в неизвестност. Предполага се, че е арестуван.
Преди китайските банки бяха имунизирани срещу държавни репресии. Най-големите кредитори са държавни и индустрията е строго регулирана. Тази година акциите на големи банки като Bank of China, Agricultural Bank of China и China Construction Bank са нараснали с 8 процента. Това се случва въпреки нарастващите необслужвани заеми, които миналата година достигнаха рекорд от 436 млрд. долара.
Кредиторите бяха призовани да спасят проблемния имотен сектор, предлагайки повече от 160 милиарда долара нови кредити през ноември. Голямата четворка е изправена пред недостиг от 538 млрд. долара в капитала си за поемане на загуби. Нетните лихвени доходи се свиха миналата година.
Тонът към по-малките банки се промени през 2020 г., когато Пекин оттегли подразбиращата се гаранция за държавните компании.
Сегашната чистка би трябвало да разтърси инвеститорите. Корупцията може да бъде претекст или истински мотив за отстраняване на шефове в немилост, но прочистването несъмнено прави кредиторите по-послушни политически, но по-малко предприемчиви.