Американските медии - най-големият враг и най-добрият приятел на Тръмп

Когато става дума за Доналд Тръмп, медиите изглежда нищо не са научили и нищо не са забравили. Отразяването на пътуването на Тръмп до и от съда в Ню Йорк беше нещо средно между смъртта на принцеса Даяна и преследването с кола на О Джей Симпсън. Може да ви бъде простено, ако мислите, че предстои присъда, въпреки че следващото съдебно заседание е чак през декември. Преди това телевизията ще трябва да измисли синоним на „безпрецедентно“, пише редакторът за САЩ на Financial Times Едуърд Люс.

В момента със сигурност се твори история. Това е първото обвинение срещу бивш президент на САЩ. То може да доведе и до първата присъда. Но естеството на списъка с обвинения спрямо Тръмп не валидира натрупването. Обвинителният акт срещу Тръмп се основава на новата правна теория, според която неговите тайни плащания за прикриване на сексуална афера представляват заговор за спечелване на избори. Правният свят е разделен по този въпрос. Описването на ситуацията с поговорката „Напъна се планината и роди мишка“ може да е малко прекалено, но не и скандално.

Това е играта, която Тръмп харесва и именно затова е опасно. През 2015 г. малко разумни хора смятаха, че той може да победи Хилъри Клинтън, въпреки че медиите го намираха за безкрайно добър, за да си вдигат рейтинга. „Спечелените медии“ от Тръмп – това, което той получи, без да плати за него – беше несравнимо спрямо всеки друг кандидат. Днешният общ възглед е почти копие на онези времена. Тръмп се смята за най-лесния републиканец, който Джо Байдън може да победи през следващата година и телевизионните канали отново регистрират всяка негова стъпка.

Климатът би се променил, ако Тръмп бъде обвинен в сериозни престъпления, като възпрепятстване на Конгреса, укриване на строго секретни документи или опит за подкопаване на избори. Консенсусът е, че едно или повече от тези разследвания ще доведат до обвинения. Рискът е, че тъй като едно сравнително тривиално обвинение спрямо Тръмп беше толкова преекспонирано, думите за представяне на останалите вече ще бъдат изхабени. Ако всичко се описва като скандално, в крайна сметка нищо не е. Единственото сигурно нещо досега е, че това обвинение засили позицията на Тръмп сред републиканските избиратели.

Тръмп има способността да извади най-лошото както от либералите, така и от консерваторите. Републиканците са почти изцяло на негова страна по отношение на обвиненията в Ню Йорк. Това включва и основните му съперници за номинацията, което е добър показател за това колко безпомощни са в дилемата си. Но включва и фигури като сенаторът от Юта Мит Ромни и Бил Касиди от Луизиана, които гласуваха за осъждането на Тръмп в един от неговите процеси по импийчмънт. Те едва ли могат да бъдат обвинени в безгръбначност. Може би са научили погрешни уроци от провала на двата процеса.

Важи ли това и за медиите? Въпреки че Тръмп описва журналистите като слуги на една престъпна държава, симбиозата между него и основните новинарски издания е дълбока. Кабелните телевизионни канали процъфтяваха по време на президентството му, след което претърпяха рязък спад на рейтингите си. Същото важи и за голяма част от печатните медии. Въпреки че съветникът на Белия дом Келиан Конуей измисли фразата „алтернативни факти“ като евфемизъм за лъжите на Тръмп, неговото президентство доведе до скок в абонаментите за неалтернативни медийни източници. През 2016 г. Лес Мунвес, тогавашният ръководител на CBS, каза, че кампанията на Тръмп „може да не е добра за Америка, но е дяволски добра за CBS“. Няма причина да мислим, че това се е променило. (По повод водещите на Fox News, които лансираха тезата, че изборите през 2020 г. са откраднати от Тръмп, собственикът на телевизията Рупърт Мърдок заяви неотдавна, че не става въпрос за червено или синьо (цветът съответно на републиканците и демократите), а за зелено (цветът на доларите) – бел. прев.)

Така сме изправени пред парадокса на американската политика днес. Тръмп продължава да губи избори, но въпреки това хватката му върху Републиканската партия и съзнанието на Америка не е отслабнала. Не е ясно какво може да се направи по въпроса. Вкарването му в затвора би осигурило очевидно решение: много други демокрации, включително Бразилия, Южна Корея, Израел и Южна Африка, са хвърляли в затвора бивши правителствени или държавни ръководители по по-леки обвинения от тези срещу Тръмп. Но почти всеки реалистичен график за осъждането на Тръмп идва след изборите през 2024 г. Нещо повече, нищо не пречи на един затворен Тръмп да се кандидатира за Белия дом.

Което ни оставя Джо Байдън. Президентът си придържа към позицията си да не коментира съдебните проблеми на Тръмп. Позицията сред запознатите с Демократическата партия е, че това са били добри няколко дни за Байдън – и предстоят още много. Шансовете на Тръмп да спечели номинацията на своята партия нараснаха, което дава пропорционален тласък на перспективите за преизбиране на Байдън. Това вероятно е така, но цената на евентуален гаф на Байдън също е по-висока. Тръмп ще бъде най-големият бенефициент от какъвто и да е неуспех на Байдън. Американските медии също ще спечелят. Те все още са едновременно най-големият враг и най-добрият приятел на Тръмп.