Оста Китай-Русия - безгранична подкрепа или не съвсем

Няколко седмици преди началото на войната в Украйна руският президент Владимир Путин и неговият китайски колега Си Дзинпин подписаха в Пекин декларация, която определя като "безгранично" приятелството между двете държави. "Това е по-скоро реторика", коментира малко повече от година по-късно китайският посланик в Европейския съюз (ЕС) Фу Цон пред New York Times ден преди началото на официалната визита на френския президент Еманюел Макрон в Китай. Макрон е придружен от председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен.

Със своето интервю Фу повдига много въпроси доколко всъщност Китай оказва подкрепа на Русия, още повече на фона на коментарите за готвената мащабна контраофанзива на Украйна. Според информация на Ройтерс в чужди държави се подготвят осем нови щурмови бригади, или 40 хил. украински военни. Киев трупа и оръжия - в последните седмици бяха анонсирани множество военни помощи, включително и за доставки на боеприпаси от САЩ.

"Полските танкове вече воюват в Украйна", заяви и украинският президент Володимир Зеленски по време на посещението си в Полша на 5 април. Това беше първата му официално обявена визита от началото на войната през миналия февруари. Варшава притисна своите европейски партньори да предоставят модерни западни танкове на Украйна и съобщи в началото на годината, че ще даде 11 танка Leopard 2. Малко по-късно и Германия потвърди своето участие в "танковата коалиция".

По данни на украински медии в момента в Украйна има поне 14 танка Leopard 2 от Полша и те вече са на фронта.

Китайското приятелство за Путин

През март Си Дзинпин направи първата си официална визита в чужбина, в Москва, след преизбирането си за трети път като президент на Китай. Той беше топло посрещнат, а по въпроса за войната в Украйна руските домакини приветстваха мирния план на Пекин за решаване на кризата.

Западът следеше внимателно разговорите между двамата на фона на сигнали, че Китай планира да окаже военна помощ за Москва. Думите на Фу обаче разсейват част от тези страхове. Китайският посланик е категоричен - Пекин не признава анексирането нито на Крим, нито на новите области от септември 2022 година (Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област), нито доставя оръжия за руските военни.

Опасенията, че Китай взима страна в конфликта се увеличиха и след като Си не разговаря с украинския президент Володимир Зеленски след визитата си в Москва. Очакванията бяха, че китайският президент ще опита да бъде миротворец между двете воюващи държави и ще проведе разговори и с Киев, но официално такива все още няма. Пред NYT Фу обяснява това с натоварената програма на китайския президент. Но според него липсата на диалог между двамата не е толкова сериозен проблем, защото на по-ниско дипломатическо ниво контактите не са прекъснати.

Това се признава и от Зеленски, макар че в последната година той многократно настоява за лична среща или поне разговор с китайския си колега и отправя покани "по различни канали".

Досега Китай не е осъдил военната инвазия на Москва в Украйна, но китайският дипломат има отговор и на това. Пекин разбира твърденията на Русия за отбранителна война спрямо НАТО и смята, че конфликтът е много по-сложен, отколкото твърди Западът.  

Със заявлението си за разполагане на ядрено оръжие в Беларус руският президент Владимир Путин може би окончателно затвърди сигналите, че Китай действително е отказал военна помощ за руската операция в Украйна. Още преди месеци Китай имаше една твърда позиця ца войната в Украйна и тя беше, че не трябва да се използва ядрена реторика в този конфликт.

Дипломатическо освобождение на Крим

Анексирането на Крим не се признава от Запада и е определяно като легитимна военна цел на Украйна. Но в Москва полуостровът е сочен за "червена линия", макар че по отношение на анексираните територии Русия има ограничен кръг от съюзници - присъдиняването на новите територии например беше признато само от Северна Корея.

Още в началото на войната Киев предлагаше прекратяване на огъня, връщане на границите до началото на пълномащабното нахлуване на 24 февруари и преговори за бъдещето на спорните територии - Крим и Донбас. Тогава обаче Русия не беше готова за преговори и Москва отказа двамата президенти да потърсят дипломатическо решение. Желанието на Украйна за разговори се изпари след деокупирането на Киевска област и данните за военни престъпления в градчета като Буча и Ирпин. В края на септември 2022 година Зеленски категорично заяви, че няма за какво да говори с Путин, след като Москва анонсира четирите украински области за част от Русия.

След месеци на война и огромни разрушения Киев вече не е склонен да се откаже от окупираните територии и настоява за изтеглянето на руските военни в границите, признати от 1991 година. Но в Украйна признават, че решението за полуострова може да бъде и дипломатическо.

"Ако постигнем нашите стратегически цели на бойното поле и стигнем до административната граница на Крим, сме готови да отворим дипломатическа страница и да дискутираме", коментира в интервю за Financial Times зам.-началникът на кабинета на украинския президент Андрий Сибиха. Той обаче е категоричен, че това ще стане при изтеглянето на руските войски от Украйна и по никакъв начин не изключва варианта и за военното освобождаване на полуострова.

FT коментира, че с думите си Сибиха вероятно се опитва да успокои някои от западните партьнори на Украйна, които изказват съмнения, че страната ще успее да си върне окупирания през 2014 година Крим.