Войната против Украйна е предизвикателство за националната сигурност

Руската военна агресия е най-непосредствената заплаха за мира в световен план, а войната против Украйна е определена като основния фактор с дестабилизиращо влияние върху стратегическата среда, който определяше предизвикателствата за националната сигурност от приетия от Министерския съвет доклад „Състояние на отбраната и въоръжените сили на България през 2022 г.“, в който с акцентира върху предизвикателства за националната и съюзната сигурност.

В края на миналата година незаетите щатни места в българската армия се увеличават и достигат 19,7%. Повишаващата се инфлация оказва допълнително негативно влияние върху способността да се достигнат 2% разходи за отбрана от БВП, пише в документа.

Хората в отбраната

При оценката на състоянието на българските въоръжени сили и изпълнението на задачите в областта на отбраната през изминалата година се посочва, че недостигът на офицери е 23,4%, на офицерски кандидати - 6,5%, на сержанти/старшини - 10,9% и на войници/ матроси - 24,2%. Завишено ниво на незаети щатни места се наблюдава при офицерите и офицерските кандидати, докато при войнишките и сержантските длъжности се отчита лек спад. В доклада се отбелязва, че съотношението кандидати/вакантни длъжности намалява за трета поредна година и това е сериозно предизвикателство. Най-проблематично остава положението в Сухопътните войски. Въпреки положените усилия за попълване на въоръжените сили с доброволен резерв, заетите длъжности в края на 2022 г. са едва 13%. В документа се напомня, че заплатите на военнослужещите и цивилните служители са увеличени средно с 15%.

Разходи за отбрана

През периода 2018-2022 г. разходите за отбрана като процент от БВП на страната остават почти без изменения в диапазона от 1,44% до 1,62% (с изключение на 2019 г., когато връзка със закупуването на нов боен самолет, разходите за отбрана превишиха всички предварителни разчети и достигнаха 3,13%). Това е изоставане в постигането на поетия политически ангажимент в НАТО за увеличаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 г, се отбелязва в документа.

Според доклада за 2022 г. първоначалните оценки показват несъответствие на направените разходи - 1,62% спрямо заложеното в Националния план 2024 1,70%. При излизане на окончателните стойности на БВП на страната за 2022 г., това процентно съотношение се очаква да спадне допълнително, въпреки че в НАТО 2% вече се възприемат не като цел, а като основа за по-нататъшно нарастване на разходите за отбрана.

Среда на сигурност

Хибридните заплахи, тероризмът, авторитарните режими, миграционните вълни, организираната престъпност, киберпрестъпността и когнитивните въздействия, бяха сред главните предизвикателства за националната и съюзната сигурност, а в глобален план и доставките на зърно, пише още в доклада.

Руските въоръжени сили извършваха системни военни престъпления, се посочва в документа. Войната доведе до разширяване и интензифициране на руската хибридна подривна дейност против държавите от НАТО и ЕС. Според доклада целта на тези действия е насочена основно към създаване на вътрешнополитическа дестабилизация и обществено противопоставяне, възпрепятстване на решения за укрепване на съюзния възпиращ и отбранителен потенциал, намаляване на солидарността и подкрепата за Украйна и оказването на навременна и ефективна военна помощ; продължаване на зависимостта от руски енергийни доставки.

България също беше обект на системни руски хибридни въздействия, включително и чрез едностранно прекъсване на газовите доставки, с цел оказване на влияние върху вземането на суверенни национални стратегически решения, като през 2022 г. нараснаха и рисковете за киберсигурността, предупреждават анализаторите.

Увеличение на дефицитите

Изоставането на процеса на модернизация в Българската армия и задълбочаването на проблема с незаетите длъжности, технологичното и неадекватното ресурсно осигуряване, водят до нарастващи дефицити, е оценката на специалистите, подготвили доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на България за 2022 г.

Нивата на тези дефицити и перспективите за тяхното намаляване в средносрочен план са такива, че състоянието на способностите на Въоръжените сили се оценява като незадоволително, пише още в доклада, който Министерският съвет прие миналата седмица. Това се отразява неблагоприятно върху възможността за ефективно изпълнение на задачите, особено по основната и най-тежка мисия на Въоръжените сили – мисия „Отбрана“. Текущото състояние на способностите има директен негативен ефект и върху изпълнението на ангажиментите на България към колективната отбрана на НАТО.

Модернизация и превъоръжаване

При изпълнение на „Програма 2032“ за превъоръжаване на Българската армия се изпълняват 13 основни инвестиционни проекти за преодоляване на дефицита от отбранителни способности по „Програма за приоритетни инвестиционни разходи“. Въпреки че програмата беше одобрена от Министерския съвет и през ноември беше внесена в Народното събрание, тя не беше обсъдена от Комисията по отбрана и гласувана.

Реализацията на три основни инвестиционни проекта създава базови предпоставки за преодоляване на дефицита от критично необходими способности. Попълването на този дефицит зависи и от придобиването на 155 мм гаубици; ракетна система за залпов огън; нови трикоординатни радари; зенитно-ракетни комплекси; дистанционно управляеми системи, безпилотни летателни апарати и средства за противодействие на такива; системи за командване и управление; способности за киберотбрана; брегови противокорабни комплекси и подводници.

В доклада се отбелязва, че финансовите ограничения, незаетите щатни места от личен състав, малкият брой летателни часове и дни на море, физически и технологично остарялото въоръжение и техника продължават да влияят негативно върху изпълнението на мисиите и задачите, подготовката, постигането на оперативна съвместимост и изпълнението на Целите на способности за НАТО.