На Америка все още ѝ липсва ефективен подход към глобалния Юг

Ако САЩ научиха един голям урок от 21 век, той е, че демокрация не се създава с оръжие. 20-ата годишнина от инвазията в Ирак напомни на американците за това. Но това не означава, че безопасните дискусии чрез видео приложението Zoom ще дадат по-добър резултат, пише редакторът за САЩ на Financial Times Едуърд Люс.

Втората среща за демокрация на президента Джо Байдън, която се проведе през изминалата седмица, е виртуална и странна. Сред участниците са Индия, която е напът да вкара в затвора (за две години) опозиционния лидер Рахул Ганди по скалъпена присъда за клевета (защото нарекъл премиера Моди крадец – бел. ред.); Израел, чийто лидер Бенямин Нетаняху иска да премахне съдебната независимост; и Мексико, чийто лидер Андрес Мануел Лопес Обрадор се опитва да подкопае свободните и честни избори. С приятели като тези демокрацията едва ли има нужда от врагове, коментира Едуърд Люс.

Целите на Байдън са благородни и е забележително, че нито Унгария, нито Турция, смятани във Вашингтон и Западна Европа за нелиберални демокрации, бяха поканени. Но средствата на президента подлежат на съмнение, категоричен е авторът. Според V-Dem, шведски изследователски институт, почти три четвърти от населението на света сега живее в автокрации срещу по-малко от половината преди десетилетие. Тази главозамайваща промяна оправдава термина „рецесия на демокрацията“.

Трудно е да се повярва, че една либерално-демократична Русия би нахлула в Украйна. Също толкова трудно е да си представим хората в една автократична Украйна да се борят толкова яростно за свободата си, колкото го правят сега. Следователно е разумно САЩ да смятат, че разпространението на демокрацията е в техен национален интерес. Проблемът е, че Америка не е много добра в това, отбелязва още Едуърд Люс в коментара си за FT.

Той припомня, че никъде САЩ не са използвали повече оръжия и помощи, отколкото в Близкия изток. Демократичните резултати обаче са почти неизменно отрицателни. Единствената демокрация (отскоро) в арабския свят, Тунис,вече е загубена след държавен преврат. Междувременно израелската демокрация сега е на ръба, без да се споменава, че еврейската национална държава и преди не беше точно демократична с арабските територии, които е окупирала.

Сара Маргън, която Байдън номинира да оглави усилията на администрацията му за демокрация и права на човека, оттегли кандидатурата си през януари, след като сенаторите възразиха срещу нейните критики към Израел. Репутацията за отстояване на демокрацията изглежда като странно обвинение срещу човек, чиято работа ще бъде това.

Единственият безусловен успех в насърчаването на демокрацията от страна на САЩ беше планът Маршал за следвоенна Европа, отчита Едуърд Люс. Тъй като съдбата на демокрацията до голяма степен ще бъде решена в така наречения глобален Юг - страните, които не са нито на запад, нито част от оформящата се ос Китай-Русия - би било прагматично да ги попитаме какво мислят.

Ако се съди по гласуването им в ООН, мнозина от тях не се интересуват много от съдбата на Украйна. Те отвръщат, че Западът изглежда не се интересува много от техните конфликти. По време на двугодишната гражданска война в Северна Етиопия около 600 000 души загубиха живота си. Въпреки че е трудно да се направят точни оценки за броя на жертвите от пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, той е приблизително една четвърт от цифрата за Етиопия. Войната в Украйна е ежедневна новина на първа страница; проблемите на Етиопия се споменават след десета страница на няколко месеца веднъж.

Както заяви миналата година външният министърът на Индия Субрахманям Джайшанкар: „Европа трябва да надрасне мирогледа, че проблемите ѝ са проблеми на света, но проблемите на света не са нейни проблеми“. Това, което Джайшанкар наистина имаше предвид, разбира се, беше Западът като цяло, смята Едуард Люс. Според анализатора обаче индийският дипломат внимава да не включи САЩ, точно както Байдън внимава да не споменава демократичното отстъпление на Индия. "Всеки се нуждае от другия, за да се противопостави на Китай", казва още той и допълва: "Тук става още по-мътно".

Отношението на Индия към нейните мюсюлмански малцинства е определено толкова лошо, колкото и политиката на Китай в провинция Синдзян. Държавният департамент на САЩ я определи като „геноцид“ – най-тежкото възможно обвинение. Но Вашингтон почти не обелва дума за това, което се случва в Кашмир.

Когато Западът все пак надава ухо, глобалният Юг упорито поддържа рефрена за повече долари в помощ на преминаването му към чиста енергия, по-добра инфраструктура и модерно здравеопазване. Това коя от двете велики сили, Китай или САЩ, помага най-много, най-вероятно ще оформи тяхното политическо бъдеще и външна политика. Вторичен продукт на руската инвазия в Украйна е, че тя изведе този неотложен въпрос на преден план.

Белият дом се опитва да предложи съгласуван подход на САЩ към глобалния Юг, но служителите признават, че работата продължава. Китай е налял повече пари в развиващия се свят, отколкото всички западни страни взети заедно - с добри и лоши ефекти. Дали Мали, Камбоджа, Боливия и подобните им ще станат демокрации, си зависи от тях. Най-добрият начин да се тласнат по този път е да им се изнасят по-малко лекции и да бъдат чувани повече, пише в заключение Едуард Люс.