Китай хвърли демографската бомба върху себе си

Изгубени десетилетия

Съдейки по опита на други общества в същото положение, намаляването на населението на Китай ще се усети в цялата му икономическа система. В Япония, например, проблемът доведе до недостиг на работна ръка, забавено потребление, щети за производствения сектор, по-големи фискални дефицити и по-ниски лихвени проценти. Но непосредственото безпокойство е въздействието му върху търсенето на жилища.

Японското „загубено десетилетие“ на стабилен икономически растеж и дефлация започва след спукването на балона на пазара на имоти през 1991 г., предизвикано отчасти от началото на застаряването на населението. Тогава изведнъж се появява свръхпредлагане на жилища в лицето на забавящо се търсене.

Експертите посочват изоставане от едва 15-20 години между Япония и Китай по отношение на демографското съзряване: населението в трудоспособна възраст започва да намалява в Китай през 2015 г. спрямо 1995 г. за Япония; в Китай спадът на населението започва през 2022 г. спрямо 2008 г. за Япония.

По времето, когато населението започва да намалява, средната възраст на японското население е 37 години, същата средна възраст като тази при Китай през 2020 г.

„Структурата на населението на Китай [сега] е подобна на тази на Япония от около 1990 г., когато Япония навлезе в дългосрочен спад“, изтъква Чи Хун Куан, старши сътрудник в Института за изследване на капиталовите пазари Nomura.

Китай е изправен пред предизвикателства, подобни на тези в Япония, с по-малко хора в трудоспособна възраст в дългосрочен план и рязко увеличение на разходите за социално осигуряване.

Ситуацията може да се окаже изключително трудна за страна без толкова добре развита социална защита като японската, посочва Рандал Джоунс, сътрудник в Центъра за японска икономика и бизнес към Колумбийския университет. „Бих се тревожил по-малко за фискалната страна, а повече за бедността сред възрастните хора“, изтъква той.

Много по-възрастни китайски пенсионери разчитат на държавните пенсионни плащания като основен източник на доход след години работа за ниски заплати. Работници като 59-годишния Гу, който идва от източната провинция Шандун, се пенсионират на 60 години, сравнително млади по международните стандарти. Сегашната пенсионна система се управлява от провинциалните власти, но ще трябва да бъде реформирана, предупреждават икономисти.

За Гу времето за пенсиониране наближава. След близо четири десетилетия превоз на работници до местна фабрика, той скоро ще може да прекарва повече време със семейството си и да се разхожда в парка с внуците си.

Но той се сблъсква с тревога, споделяна от много възрастни хора в селските райони. Гу се надява да спести достатъчно пари, докато работи, за да помогне на внуците си да учат и да им осигури добър живот.

„От една страна, ще имам повече време да се грижа за двете си внучки“, споделя Гу пред Nikkei. „От друга страна, пенсията ми не е много голяма, така че все пак бих искал да си намеря нова работа, ако има възможност“, добавя той.

Във фрагментираната пенсионна система на Китай по-бедните провинциални власти получават парични трансфери от по-богатите региони. Това означава, че активната работна сила плаща пенсиите на тези, които излизат от трудоспособна възраст.

За Гу това означава по-малко от 3000 юана (436 долара) месечно. Това е достатъчно, за да си купи хранителни стоки и да живее скромно в малко населено място край Шандун. Ако все пак нещо остане от пенсията, той го заделя за внучките си.

Роден през 1963 г., Гу е сред близо 30-те милиона новородени в Китай през тази година. Сега той ще се присъедини към над 10-те милиона мъже в цялата страна, които трябва да се пенсионират тази година - най-големият брой в Китай в рамките на година.

Урбанизацията и потокът от работници мигранти, които се вливат в големите градове в търсене на по-добри възможности за работа, показват, че властите в селските райони разчитат на по-малко хора за поддържане на пенсионните програми.

Китайската академия за социални науки предупреди в доклад от 2019 г., че пенсионните фондове на страната ще бъдат напълно изчерпани до 2035 г., подчертавайки спешната необходимост за решаване на въпроса.

Несигурният характер на този проблем беше изваден наяве миналия месец, когато пенсионери организираха рядък протест. Стотици пенсионери се събраха по улиците на Ухан, за да протестират срещу промените в държавната здравноосигурителна политика.

Нарастването на разходите за здравеопазване за застаряващото население означава повишаване на разходите за социално осигуряване. В Япония общият държавен дълг се е увеличил до 256% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2021 г. спрямо 147% през 2001 г., показват изчисления на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), което се дължи главно на рязкото увеличение на разходите за социално осигуряване, като пенсии, грижи за възрастни хора и медицинско осигуряване.

Китай също изпитва по-голям фискален натиск. Нейният дълг, включително механизмите за финансиране на местните власти, се очаква да достигне 155% от БВП след пет години, става ясно от доклад на Международния валутен фонд (МВФ).

Страната вече е започнала да предприема стъпки към създаването на национална пенсионна програма. Система за преразпределение стартира на 1 януари, за да помогне на региони с по-многобройно възрастно население, които изпитват проблеми при изплащането на пенсиите.

Неясно бъдеще

Въпреки че намаляващата раждаемост може да не окаже незабавен ефект върху предлагането на работна ръка, намаляването на населението в трудоспособна възраст вероятно ще намали икономическия растеж на Китай с около 1 процентен пункт годишно от 2035 до 2050 г., прогнозира Томоюки Фукумото, професор в Университета по икономика в Осака и бивш генерален директор на международния отдел на Японската централна банка (ЯЦБ).

Години наред Китай се възползваше от евтината работна ръка, за да се превърне в икономическа сила и световна фабрика. Това сега ще трябва да се промени. Както се случи в Япония, производителите може бавно да започнат да напускат страната, което води до порочен кръг от спад на вътрешното търсене и по-малко вътрешни инвестиции. На свой ред може да последва спад на работните места и допълнителен спад в частното потребление и бизнес инвестициите.

„[Промяната на населението] ще има последици от гледна точка на компаниите и техните решения също ще оформят бъдещия растеж и икономическото състояние на Китай, както и ролята на Китай в цялата глобална верига на доставки“, изтъква икономистът Су Юе.

Тъй като Индия се очаква да изпревари по размер на населението Китай през тази година, Пекин вероятно ще се фокусира върху допълнителната подкрепа на икономиката си. Производителите вече търсят по-евтина работна ръка на места извън Китай като Виетнам, Бангладеш и Индия.

Страната ще трябва да премине от нископлатена работа ръка към по-квалифицирани работници. Инвестирането в области като наука и технологии може да увеличи възможностите за растеж.

„Китай трябва да изработи начин да позволи на качествената работна ръка да реализира потенциала си“, подчертава Джонстън от Университета в Сидни, „което е трудно. Едно е да създадеш фабрика, в която да работят селяни. По-рисковано е да позволиш на образованите хора да процъфтяват, изтъква Джонстън.