Китай хвърли демографската бомба върху себе си

Предупредителни знаци

Тъй като населението се сви миналата година, Китай се присъедини към клуба на големите азиатски икономики, движещи се по същата траектория. Япония и Южна Корея са най-бързо застаряващите страни в света, като Южна Корея държи рекорда за най-ниски нива на раждаемост в света. Населението в Сингапур, Тайланд и Тайван също намалява, a демографският растеж се забавя във Виетнам, Филипините и в други страни в региона.

Застаряването на населението е характерен проблем за просперираща икономика и много от възрастните хора в съответната страна могат да се насладят на комфортна пенсия. В Япония, например, средните доходи на населението достигат нивата на големите икономики много преди населението ѝ да достигне пик по отношение на прираста – време, което съответства на края на икономическия балон в края на 80-те години на миналия век.

„Япония остаря, след като [стана] богата“, заяви Лорън Джонстън, доцент в Центъра за изучаване на Китай към Университета в Сидни. „И така, имате това следвоенно поколение, или класическите бейби бумъри, които са живели спокоен живот в сравнение със своите родители и деца“, добавя той.

Много страни в Азия отчитат спад в коефициента на раждаемост. Източник: Nikkei

От друга страна Китай ще трябва да се справя с демографския проблем при много по-различни икономически обстоятелства: азиатската страна все още не спада към държавите с високи доходи, като намаляващото ѝ население може да се превърне в пречка за икономическия растеж, тъй като все по-голям брой пенсионери ще претендират за дял от ресурсите. Все по-широкоразпространено е мнението, че Китай се е запътил към катастрофа, тъй като работната му сила продължава да намалява, а пенсионната каса пресъхва, докато здравната система започва да прегрява.

Китайските политици са все по-разтревожени заради намаляващата раждаемост. Коефициентът на раждаемост в страната падна под 1,1 през 2022 г. За да се поддържа прираста на населението, е необходим коефициент от поне 2,1.

„Общ коефициент на плодовитост от 1,3 или по-нисък не е това, което искаме да видим“, посочва Джай Джънву, президент на Китайската асоциация на населението, контролирана от Националната здравна комисия. „Вярваме, че ако коефициентът на раждаемост може да се поддържа на ниво от 1,5-1,6, това ще бъде по-благоприятно за развитието на нашата икономика и общество“, добавя Джай.

Шанхайската академия за социални науки прогнозира, че населението на Китай може да се свие до 587 милиона души през 2100 г., наполовина спрямо сегашните стойности. Това би означавало, че на всеки 100 китайци в трудоспособна възраст ще има 120 възрастни хора, които да бъдат издържани.

Най-любопитният аспект на демографската бомба обаче е, че Китай я хвърли върху себе си. Настоящият недостиг на деца беше предшестван от три и половина десетилетия на насилствено потискане на раждаемостта, т.нар. политика на едно дете, която стартира през 1980 г.  и която приключи през 2016 г. В тандем с икономическите реформи политиката цели да ограничи прираста, но да засили „качеството“ на населението.

„Контролирането на растежа на населението по планиран начин е благоприятно за планираното развитие на националната икономика“, посочва през 1978 г. тогавашният министър-председател на Китай Хуа Гуофън през 1978 г., обявявайки целта темпът на естествен прираст на населението на страната да бъде намален до по-малко от 1% до 1981 г. Китай в крайна сметка достигна този темп през 1998 г. след безброй принудителни аборти и стерилизации.

Политиката на едно дете нанася щети на много семейства, като има докладвани случаи на детеубийства. Истинската трагедия е, че правилото вероятно не е било необходимо за ограничаване на раждаемостта. Днес коефициентите на раждаемост в страната спадат поради същите причини, поради които се понижават в повечето демокрации по света – като страничен ефект от икономическия растеж, повишения стандарт на живот - който води до увеличаване на продължителността на живота - повече граждански свободи и по-широк достъп на жените до образование.

Динамиката на населението на Китай следва демографския път на Япония. Източник: Nikkei

През 2016 г. политиката на едно дете беше разхлабена, като Пекин позволи отглеждането на две деца в домакинство. След като преброяването през 2020 г. засили тревогата у управляващите, ограниченията отново бяха коригирани с идеята да се позволи отглеждането на до три деца в семейство. Въпреки това повечето двойки избират да имат по едно дете, което автоматично забавя естествения прираст на населението.

Много често двойките отлагат раждането. Средната детеродна възраст в Китай се е увеличила с близо три години до 28,8 години през 2021 г. спрямо 26,1 години през 2000 г.

Икономическата несигурност е друг фактор за намаляващата раждаемост - по-малко хора се женят поради по-високите разходи за отглеждане на деца и заради правни промени, които правят развода по-труден.

По-малко бракове означават по-малко раждания. Устойчивите традиционни патриархални семейни ценности стигматизират самотните майки и извънбрачните деца, така че раждането на извънбрачни деца остава рядкост. Според проучване на Пекинския университет от 2016 г. относно ражданията при жени, родени между 1980 и 1989 г., 1,2% са били извънбрачни. Реалният дял може би е по-голям, тъй като ражданията при неомъжени майки често остават нерегистрирани.

Драконовските политики на Китай срещу COVID-19 също имат влияние, удължавайки несигурността и забавяйки икономическия растеж. Все по-голям брой млади хора в Китай се бунтуват срещу безмилостните изисквания на родителите, учителите и обществото, отказвайки се от деца. Движения сред младите хора като „танг пинг“ – опит за противодействие срещу обществения натиск за усилена работа и дълги работни смени – стават все по-популярни.