Десантис не е безопасна алтернатива на Тръмп

Не Борис Джонсън запали огъня. Тереза Мей, неговата предшественичка като министър-председател на Великобритания, беше тази, която предприе по-твърд Brexit, отколкото близкият резултат на референдума изглежда оправдаваше. Мей беше тази, която позволи на някои войнствени съветници да управляват Даунинг стрийт. Мей беше тази, която усукваше, когато съдии от Върховния съд попаднаха на мушката на таблоидите. Голяма част от гражданските и икономическите проблеми в Обединеното кралство може да бъдат проследено до премиера, който сега играе ролята на по-възрастен държавник, вечно мърморейки срещу заблудените си наследници.

Някои консерватори имат теория за това. След като бе гласувала за оставане в Европейския съюз (ЕС) и се караше на „гадните“ тори в миналото, Мей след това винаги се напъваше да покаже на десницата, че е една от тях. Резултатът беше христоматийно преиграване. Един отявлен привърженик на напускането на ЕС, без да има какво да доказва, можеше например да е по-мек по отношение на статута на пребиваващите в Обединеното кралство граждани на съюза. И да се позове по-бавно на член 50, официалният процес за Brexit, когато още нямаше план.

Отвъд Атлантика, американските републиканци няма да я запомнят сред тълпата от премиери на Обединеното кралство напоследък. Но докато Рон Десантис (кандидат за тяхната президентска номинация – бел. прев.) ги ухажва, историята на Мей е нещо, което трябва да се има предвид като предупреждение. Утвърди се идеята, че губернаторът на Флорида е много по-безопасна алтернатива на Доналд Тръмп: без съмнение популист, но по-скоро домашен. Това е погрешно или поне прибързано по две причини, пише главният политически колумнист на Financial Times Джанан Гънейш.

Първо, Десантис е по-способен и по-дисциплиниран от Тръмп. Дори и да вярва само в три четвърти от слогана „Да направим Америка отново велика“ (MAGA), той може да получи по-голям дял от него, ако го приложи. Усилията на Тръмп да подкопае американската система винаги се сблъскваха с границите на собственото му внимание и на хватката на изпълнителната власт. Тези граници няма да съществуват при Десантис.

Второ, има нещо от Мей в Десантис: нещо от упоритостта й. Именно защото буди недоверие сред гласоподавателите на Тръмп, той винаги се стреми да докаже своите популистки качества. Може би, например, той сериозно вярва, че Украйна не е сред „жизненоважните национални интереси“ на Америка. (Което би било достатъчно обезпокоително.) Вероятно той се докарва на тълпата, която го гледа с подозрение като републиканец от върхушката. И това е в началото на 2023 г., преди да е започнала каквато и да е битка с Тръмп за президентската номинация на партията.

Винаги е имало една доброкачествена черта на култа към личността на Тръмп. Тъй като милиони избиратели са безусловно верни на 45-ия президент, той няма нужда да казва или прави нещо конкретно. Поддръжниците му са зад него, ако построи стена срещу Мексико, както и ако не го направи. До него са, когато ласкае диктатора на Северна Корея, както и когато заплашва да го смаже. Там са, когато той обещава големи инфраструктурни харчове, както и когато неговият наследник Джо Байдън прави много повече в тази област. Те са неизменно до него, дори когато препоръчва ваксини срещу Covid-19.

Политиките не са жизненоважни за Тръмп. Това е смисълът на култа към личността. Той няма стимул да става още по-краен (макар че и няма стимул да не стане такъв). Подозирам, че може да се превърне в либерал относно търговията и в гълъб по отношение на Китай без да загуби много от последователите си.

Десантис няма такъв “лиценз”. Това, което го прави толкова прикрито рисков, е, че той трябва да продължи да печели и запазва доверието на популистките избиратели чрез действията си. Неговото конвенционална визитка от Бръшляновата лига (елитните американски университети – бел. прев.), снимката му с Байдън по време на урагана Иън, дори личната му твърдост: умерените републиканци се надяват, че това са белезите на гъвкав корпоративен човек.

Но това също са пасиви, на които той ще трябва да противодейства в предварителните избори. Така че очаквайте повече жестове в духа на изявлението му за Украйна, или призиви за голямо жури, което да разследва ваксините, или пък продължаване на войната му срещу либералното „събуждане“. Никой американски политик през последните години не е бил по-находчив в намирането на причини за битка. Това се дължи отчасти на въображението му, но повече на несигурността относно мястото му в неговата партия.

Десантис, компромисният кандидат на републиканците, който е достатъчно десен, ще зависи от това каква част от партийните донори го припознае. Но има и друг начин да се погледне на това. Той е достатъчно потънал в популизъм, за да създаде проблеми. (За разлика, да речем, от Ники Хейли, която обяви кандидатурата си за президент през февруари.) Но не толкова, че да може да седне и да остави репутацията му да говори сама пред републиканската електорална база. Крайният ефект от това, че е не съвсем MAGA, не е умереност, а неспокоен стремеж за принадлежност. Иронично, Тръмп има повече свобода да разочарова екстремистите.

В историята на народите няма нищо, което да подсказва, че щетите се нанасят само от истински вярващи или очевидни вандали. Пазете се от тях. Но не по-малко се пазете от претендентите. Те имат твърде много за доказване и то на грешните хора.