Часовникът тиктака за равносметка на германската политика спрямо Русия

Откакто Владимир Путин нахлу в Украйна през февруари миналата година, германските политици от двете страни на спектъра се състезават помежду си, за да осъждат публично грешките, допуснати в политиката на Берлин спрямо Русия – чрез разкаяни речи, пренаписани партийни документи и (много) пътувания с влак до Киев, пише за Financial Times Констанце Щелценмюлер, директор на центъра за САЩ и Европа в базирания във Вашингтон аналитичен център Brookings Institution.

В началото на март съпредседателят на социалдемократите Ларс Клингбайл дори довлече лидера на парламентарната група на своята партия и водещ защитник на дипломацията с Кремъл, Ролф Мютцених, в столицата на Украйна, изпращайки „невероятно важен сигнал“, според кмета на Киев Виталий Кличко.

И все пак руската политика на Германия неприятно наподобява зомби: тя продължава да се бори да излезе от гроба. Изчерпателната нова книга на журналистите Райнхард Бингенер и Маркус Венер описва мрежите, свързващи Социалдемократическата партия (SPD), енергийната индустрия и Русия. Тлъстият паяк в средата на мрежата е Герхард Шрьодер, бивш канцлер, руски лобист и личен приятел на Путин.

След незаконното анексиране на Крим от Путин през 2014 г. шокираната Ангела Меркел, тогава канцлер, организира налагането на санкции от страна на Европейския съюз (ЕС). Но Бингенер и Венер описват как величия от SPD, като бившия канцлер Хелмут Шмидт и по-надолу по веригата, са агитирали те да бъдат премахнати – особено министърът на икономиката и вицеканцлерът Зигмар Габриел. Според един анекдот Габриел е благодарил раболепно на Путин, че го е приел в личната си резиденция през 2015 г., „защото си толкова зает тези дни, особено с конфликта в Сирия“.

Друга скорошна книга на журналиста и експерт по Русия Майкъл Туман проследява дълга история - от Договора от Рапало през 1922 г. между Ваймарската република и Съветския съюз до днес. Той заключава язвително: „Договорът от Рапало и проектите „Северен поток“ ги обединява едно и също погрешно допускане: че Русия и Германия са свързани от висши интереси, които са по-важни от добрите отношения с държавите от Централна и Източна Европа и Запада“.

Газопроводът „Северен поток 2“ беше замислен на парти по случай 70-ия рожден ден на Шрьодер в Санкт Петербург през пролетта на 2014 г., само седмици след анексията на Крим, а Путин беше почетен гост. „Проектът на Путин беше да отслаби Украйна… и да превърне Германия в съучастник“, пише Туман. Министерството на икономиката, добавя той, спря да публикува данни за вноса на газ през 2016 г. Когато се поинтересувал, му било казано, че това са „търговски тайни“. През 2022 г., годината, в която Русия нахлу в Украйна, беше разкрито, че делът на Русия във вноса на газ от Германия възлиза на зашеметяващите 55 процента. Капанът беше щракнал.

Изглежда, че социалдемократите имат още много какво да разкриват. Но какво да кажем за Християндемократическата партия (CDU) и Меркел, която наследи Шрьодер като канцлер и управлява Германия 16 години, 12 от които в голяма коалиция със SPD?

След нахлуването в Украйна лидерът на CDU Фридрих Мерц заговори за „тежки провали“ в своята партия; оттогава той не е дал повече подробности. Самата Меркел имаше ясна представа за Путин, но също така защитаваше тръбопроводите „Северен поток“ като „изключително частно предприятие“ до края на мандата си. В една вече печално известна поява в берлински театър след оттеглянето си тя отказа да признае, че е допуснала грешки.

Това кънтящо мълчание очевидно вбесява останалите консерватори. В скорошно унищожително вестникарско есе Ханс-Йоахим Фаленски, бивш съветник по външната политика в CDU, разказва за множеството осуетени опити на законодателната група на партията да втвърди отношенията на Берлин с Кремъл – и хвърля вината директно върху Меркел.

Има и още: скандалът с руската „къртица“ в отдела за киберсигурност на германската служба за външно разузнаване; невероятните измами и пропуски в надзора, разкрити в случая с финансовите услуги на Wirecard (избягалият главен оперативен директор на компанията Ян Марсалек се подозира, че е бил руски шпионин); продължаващите разкрития за климатична фондация, която е действала като канал за парите на Газпром, за да се помогне за завършване строителството на „Северен поток 2“ преди руската инвазия.

Всичко това сочи две неща. Уязвимостта на Германия към икономическа корупция е системна. И това е риск за сигурността - не само на Европа, но и на западния алианс. Германия има нужда от парламентарна анкетна комисия. Време е за цялостна равносметка.